Горната кория е резерват, разположен в Берковска планина, Стара планина, България.
Основаване и статут Обявен е за резерват с обща площ 161 хектара със Заповед No. 508 на Министерството на горите и горската промишленост от 28.03.1968 година, за да се запазят редките за Стара планина смърчови и смърчово-елови гори, както и единствената популация на глухари в Северна България.
Резерватът е същевременно и вододайна зона.
География Разположен е върху северните склонове на Западна Стара планина в подножието на връх Ком. Общата му площ е 161 хектара, от която 146,1 ха залесени и 14,9 ха незалесени. Намира се на надморска височина от 1100 до 1700 м (средно 1500 м) със северно, северозападно и североизточно изложение.
Флора Дървесната растителност в него е представена от елитни букови (160-годишни), смърчови и елови насаждения (единично се срещат явор и ясен), с частично покритие на клек под смърчовите насаждения в близост до горната граница на гората.
Фауна Животинският свят е представен от сърни, диви свине, вълци, лисици, диви котки и рядко глухари (единични токовища, застрашен вид).
Вижте също Защитени територии в България
Външни препратки
Категория:Природни резервати в България Категория:Стара планина Категория:Област Монтана Категория:Основани в България през 1968 година