Нобеловата награда за физика е награда присъждана ежегодно от Кралската шведска академия на науките. Тя е една от петте Нобелови награди, учредени през 1895 г. съгласно завещанието на Алфред Нобел. Наградата е най-престижното отличие, което един учен по физика може да получи. Церемонията по нейното връчване се състои в Стокхолм на 10 декември – годишнината от смъртта на Алфред Нобел.
Списък на лауреатите До 2022 г. има 225 лауреати. Джон Бардийн е единственият носител на 2 Нобелови награди за физика – през 1956 и 1972 г.
1900 – 1909 + Нобелова награда за физика, 1900 – 1909ГодинаИмеТема1901Вилхелм Конрад Рьонтген„В знак на признание за необикновено важни заслуги пред науката, изразени в откриването на лъчи, наречени впоследствие в негова чест“.1902Хендрик Антон Лоренц, Питер Зееман„За изключителни заслуги в изследването на влиянието на магнетизма върху светлинното излъчване“. 1903Антоан Анри Бекерел„В знак на признание на изключителните му заслуги, изразени в откриването на естествената радиоактивност“.Пиер Кюри и Мария Кюри„За изключителни заслуги в съвместните им изследвания на радиационните явления“.1904Джон Уилям Стрът, лорд Релей„За изследване на плътността на най-разпространените газове и за откритието на аргона“.1905Филип Едуард Антон фон Ленард„За изследователски работи по катодни лъчи“.1906Джоузеф Джон Томсън„В знак на признание на заслуги в областта на теоретическите и експерименталните изследвания на електрическата проводимост в газове“.1907Алберт Абрахам Майкелсън„За създаване на точни оптични инструменти и за спектроскопски и метрологични изследвания, изпълнени с тяхна помощ“.1908Габриел Липман„За създаване на метода на фотографското възпроизвеждане на цветове въз основа на явлението интерференция“.1909Гулиелмо Маркони и Карл Фердинанд Браун„За изключителен принос в създаването на безжична телеграфия“.
1910 – 1919 + Нобелова награда за физика, 1910 – 1919ГодинаИмеТема1910Ян Дидерик Ван-Дер-Ваалс„За работа над уравнението за състояние на газове и течности“.1911Вилхелм Вин„За открития в областта на законите на топлинното излъчване“.1912Нилс Густаф Дален„За изобретението на автоматични регулатори в съчетание с газови акумулатори за светлинни източници на маяци“.1913Хейке Камерлинг Онес„За изследване свойствата на веществата при ниски температури, довели до получаването на течен хелий“.1914Макс фон Лауе„За откритието на дифракцията на рентгенови лъчи в кристали“.1915Уилям Хенри Браг и Уилям Лорънс Браг„За заслуги в изследването на кристали с помощта на рентгенови лъчи“.1916Наградата не се присъжда. 1917Чарлз Гловър Баркла„За откритието на характеристичното рентгеново излъчване на елементите“.1918Макс Карл Ернст Лудвиг Планк„За заслуги в развитието на физиката и откриване на квантуването на енергията“.1919Йоханес Щарк„За откритието на Доплеровия ефект в каналните лъчи и разцепването на спектралните линии в електрическо поле“.
1920 – 1929 + Нобелова награда за физика, 1920 – 1929ГодинаИмеТема1920Шарл Едуар Гийом„За заслуги в точните измервания във физиката – откритие на аномалии в никелови стоманени сплави“.1921Алберт Айнщайн„За заслуги в теоретическата физика и особено за откритието на закона за фотоелектричния ефект“.1922Нилс Бор„За заслуги в изследването на строежа на атомите и тяхното излъчване“.1923Робърт Миликан„За експерименти по определяне на елементарния електрически заряд и фотоелектричния ефект“.1924Мане Зигбан„Открития и изследвания в областта на рентгеновата спектроскопия“.1925Джеймс Франк и Густав Лудвиг Херц„За откритието на законите при удари на електрона с атома“.1926Жан Батист Перен„За работа по дискретната природа на материята и особено за откритието на седиментационното равновесие“.1927Артър Холи Комптън„За откритието на ефекта, наречен на негово име“.Чарлз Уилсън„За метод за визуализация на траекториите на електрически заредени частици с помощта на кондензация на пари“.1928Оуен Ричардсън„За работи по термойонни изследвания, и особено за откритието на закона, носещ неговото име“.1929Луи дьо Бройл„За откритието на вълновата природа на електроните“.
1930 – 1939 + Нобелова награда за физика, 1930 – 1939ГодинаИмеТема1930Чандрасекара Венката Раман„За работи по разсейването на светлината и за откритието на ефекта, наречен в негова чест“.1931 Наградата не се присъжда. 1932Вернер Карл Хайзенберг„За създаване на квантовата механика, чието прилагане доведе до откриване на алотропните форми на водорода“.1933Ервин Шрьодингер и Пол Ейдриън Морис Дирак„За откритието на нови продуктивни форми на атомната теория“.1934 Наградата не се присъжда. 1935Джеймс Чадуик„За откритието на неутрона“.1936Виктор Франц Хес„За откритието на космическите лъчи“.Карл Дейвид Андерсън„За откритието на позитрона“.1937Клинтън Джоузеф Дейвисън и Джордж Томсън„За експерименталното откритие на дифракцията на електрони в кристали“.1938Енрико Ферми„За доказателството за съществуване на нови радиоактивни елементи, получени при облъчване с неутрони, и свързаното с това откритие на ядрени реакции, предизвикани от бавни неутрони“.1939Ърнест Орландо Лорънс„За изобретението и създаването на циклотрона, за достигнатите с негова помощ резултати, особено получаването на изкуствени радиоактивни елементи“.
1940 – 1949 + Нобелова награда за физика, 1940 – 1949ГодинаИмеТема1940 Наградата не се присъжда. 1941 Наградата не се присъжда. 1942 Наградата не се присъжда. 1943Ото Щерн„За принос в развитието на метода на молекулярните снопове и откритието и измерването на магнитния момент на протона“.1944Изидор Исак Раби„За резонансния метод на измерване на магнитните свойства на атомните ядра“.1945Волфганг Паули„За откритието на принципа за забрана на Паули“.1946Пърси Уилямс Бриджман„За изобретението на прибор, позволяващ създаването на свръхвисоки налягания, и за свързаните с това открития във физиката на високите налягания“.1947Едуард Виктор Епълтън„За изследвания за физика на горните слоеве на атмосферата, и особено за откритието на така наречения слой на Епълтън“.1948Патрик Блакет„За усъвършенствуване на метода на камерата на Уилсън и направените открития в областта на ядрената физика и космическата радиация“.1949Хидеки Юкава„За предсказване на съществуването на мезоните въз основа на теоретична работа по ядрени сили“.
1950 – 1959 + Нобелова награда за физика, 1950 – 1959ГодинаИмеТема1950Сесил Франк Поуел„За разработка на фотографски метод за изследване на ядрени процеси и откритието на мезоните“.1951Джон Кокрофт и Ърнест Уолтън„За изследователска работа по превръщането на атомни ядра с помощта на изкуствено ускоряеми атомни частици“.1952Феликс Блох и Едуард Милс Пърсел“За развитие на нови методи за точни ядрени магнитни измервания и свързаните с това открития „.1953Фриц Цернике“За обосноваване на фазово-контрастния метод, особено за изобретението на фазово-контрастния микроскоп„.1954Макс Борн“За фундаментални изследвания по квантова механика, особено за неговата статистическа интерпретация на вълновата функция„.Валтер Боте“За метод на съвпаденията за откриване на космически лъчи и направените във връзка с това открития“.1955Уилис Лам„За открития, свързани с тънката структура на спектъра на водорода“.Поликарп Куш„За точното определяне на магнитния момент на електрона“.1956Уилям Шокли, Джон Бардийн и Уолтър Братейн„За изследвания на полупроводниците и откритието на транзисторния ефект“.1957Чженин Янг, Цундао Ли„За предвиждане при изучаването на така наречените закони за четност, довело до важни открития в областта на елементарните частици“.1958Павел Алексеевич Черенков, Иля Франк и Игор Там„За откритието на и изтълкуването на ефект на Черенков“.1959Емилио Сегре и Оуен Чембърлейн„За откритието на антипротона“.
1960 – 1969 + Нобелова награда за физика, 1960 – 1969ГодинаИмеТема1960Доналд Глейзър„За изобретението на мехурчестата камера“.1961Роберт Хофщетер„За основополагащи изследвания по разсейване на електроните от атомни ядра и свързаните с тях открития в областта на структурата на нуклеоните“.Рудолф Лудвиг Мьосбауер„За изследвания на резонансното поглъщане на гама излъчването и откритието на ефекта, носещ неговото име“.1962Лев Давидович Ландау„За неговите пионерски теории на кондензираните среди и особено на течния хелий“.1963Юджин Уигнър„За принос в теорията на атомното ядро и елементарните частици, особено с помощта на откритието и приложението на фундаментални принципи за симетрия“.Мария Гьоперт-Майер и Ханс Йенсен„За открития, свързани със структурата на ядрото“.1964Николай Басов, Александър Прохоров и Чарлз Хард Таунс„За фундаментални работи в областта на квантовата електроника, които са довели до създаването на лазера и мазера“.1965Шиничиро Томонага, Джулиан Швингър, Ричард Филипс Файнман„За фундаментални работи по квантова електродинамика, имащи дълбоки последствия за физиката на елементарните частици“.1966Алфред Кастлер„За откритието и разработката на оптически методи за изследване на резонанс на Херц в атомите“.1967Ханс Албрехт Бете„За принос в теорията на ядрените реакции, особено за открития, касаещи източниците на енергия на звездите“.1968Луис Алварес„За изключителен принос във физиката на елементарните частици, в частност за откритието на голям брой резонанси, станало възможно благодарение на разработената от него техника с използване на водородна мехурчеста камера и оригинален анализ на данните“.1969Мъри Гел-Ман„За открития, свързани с класификацията на елементарните частици и техните взаимодействия“.
1970 – 1979 + Нобелова награда за физика, 1970 – 1979ГодинаИмеТема1970Ханес Алфвен„За фундаментални работи и открития в магнитната хидродинамика и плодотворни техни приложения в различни области на физиката“.Луи Йожен Фелик Неел„За фундаментални трудове и открития, касаещи антиферомагнетизма и феромагнетизма, които са довели до важни приложения в областта на физиката на твърдото тяло“.1971Денис Габор„За изобретението и разработката на холографския метод“.1972Джон Бардийн, Лион Купър и Джон Робърт Шрифър„За създаване на теорията на свръхпроводимостта, обикновено наричана Теория БКШ“.1973Брайън Дейвид Джозефсон„За теоретичното предсказване на свойствата на ток, протичащ през тунелна бариера, в частност на явленията, известни днес под названието ефект на Джозефсон“.Лео Есаки, Айвър Джайъвър„За експериментални открития на тунелни явления в полупроводници и свръхпроводници“.1974Мартин Райл и Антъни Хюиш„За пионерски изследвания в областта на радиофизиката“.1975Оге Нилс Бор, Бен Рой Мотелсън и Лео Джеймс Райнуотър„За откритието на взаимовръзка между колективното движение и движението на отделна частица в атомното ядро и за развитието на теорията за строежа на атомното ядро, базираща се на нея“.1976Бъртън Рихтер и Самюел Тинг„За основополагащ принос в откритието на тежка елементарна частица от нов тип“.1977Филип Уорън Андерсън, Невил Франсис Мот и Джон ван Флек„За фундаментални теоретични изследвания на електронната структура на магнитни и неподредени системи“.1978Пьотър Леонидович Капица„За неговите базови изследвания и открития във физиката на ниските температури“.Арно Алън Пензиас и Робърт Удроу Уилсън„За откритието на микровълновото реликтово излъчване“. 1979Шелдън Ли Глешоу, Абдус Салам и Стивън Уайнберг„За принос в обединената теория на слабите и електромагнитните взаимодействия между елементарните частици, в това число за предсказването на слаби неутрални токове“.
1980 – 1989