Руско-турската война (1877 – 1878) между Руската империя и Османската империя е десета в поредицата от Руско-турски войни. Важна част от изострянето и решаването на Източния въпрос през 1875 – 1878 г.

Поводът за войната е Въстанието в Босна и Херцеговина (1875), Априлското въстание в България (1876) и Сръбско-турската война (1876). Участници са Османската империя срещу Русия, Румъния, Сърбия и Черна гора.

Войната се възприема и е наречена в България Освободителна, тъй като довежда до освобождаването на част от българите от османско владичество и създаването на Третата българска държава. Подобно е отношението към нея в Румъния, Сърбия и Черна гора, които получават пълна независимост.

Причини

Лятото на 1875 г. поставя началото на поредното изостряне на Източния въпрос. В Босна и Херцеговина започва антиосманско въстание, предизвикано от общата криза на финансово съсипаната Османска империя. Въпреки натиска на османската армия, въстанието продължава и след края на годината. През 1876 г. се води Сръбско-турска война, а на 20 април започва Априлското въстание в България.

Събитията засилват имперските амбиции на Великите сили.

На 26 юни/8 юли 1876 г. се подписва тайното Райхщадско споразумение, в което Австро-Унгария и Русия се съгласяват какви територии да бъдат разпределени на кои страни, след края на войната. Съгласно това споразумение, страните се съгласяват, че на Балканите няма да се създаде голяма славянска държава. През април Русия постига споразумение с Румъния за пропускане на руските войски през нейна територия. В него се включва и присъединяване към Русия на Южна Бесарабия (под руска власт и в периода 1812 – 1856) в замяна на обещание за присъединяване на Северна Добруджа към Румъния след войната. Райхщадското споразумение е разширено с Будапещенската тайна конвенция между Австро-Унгария и Русия, както и споразумението между Русия и Великобритания от 30 май 1878 г.

Едновременно с това, Русия подготвя стратегически план за война с Турция. Негов автор е генерал-лейтенант Николай Обручев. Бруталното потушаване на Априлското въстание предизвиква широк отзвук в цяла Европа в подкрепа на българската национална кауза. През август 1876 г. османската армия нанася поражение на сръбските сили. Рязко намаляват възможностите за мирно решаване на кризата.

През декември 1876 г. е свикана Цариградската конференция. Великите сили обсъждат границите на една или повече автономни български провинции в рамките на Османската империя. Изготвят проект за автономия на Босна и България. Османският външен министър уведомява делегатите, че в Османската империя е приета нова конституция, гарантираща права и свободи на всички етнически малцинства и българите ще се ползват със същите права, като всички други народности. Великите сили обявяват, че конституцията е само частично и незадоволително решение. След поредица от опити за постигане на компромис, конференцията приключва без споразумение.

Обявяване на войната

Османското правителство отхвърля Лондонския протокол на Великите сили с предложения за реформи в Османската империя. В отговор на 12/24 април 1877 година в Кишинев император Александър II издава подготвен от канцлера княз Александър Горчаков „Манифест за обявяване война на Османската империя“. След молебен в градската катедрала е устроен преглед на руски военни части: XIV пехотна дивизия, XI квалерийска дивизия и две дружини на Българското опълчение. Киевският и Хотински епископ Павел прочита „Манифеста“. Последвалият парад на войските е командван от генерал-майор Михаил Драгомиров. Руските посланици в столиците на европейските Велики сили правят достояние правителствения циркуляр на княз Горчаков относно съдържанието на „Манифеста“ и правилата, от които Русия ще се ръководи в отношенията си към неприятеля и неутралните държави. В „Манифеста“ за пръв път като непосредствена цел е заявено възстановяването на българската държавност. Публикувано е възвание към жителите на Румънското княжество. В същия ден е издадена заповед към Руската армия.

За участие във войната са привлечени Румъния, Сърбия и Черна гора. В състава на Въоръжените сили на Русия е Българското опълчение (12 опълченски дружини) и финландска част (Лейбгвардейски Финландски Пехотен полк).

Разположение на силите Русия

Русия е способна да мобилизира по-многочислена армия, която до известна степен е по-добре подготвена. Създадена е Действуваща Руска армия на Балканския полуостров. В началото на юни руските войски от 276 000 войници с командир великия княз Николай Николаевич се съсредоточават на левия бряг на река Дунав, като основното им ядро е в района на Зимнич.

За действия на Кавказкия фронт е създадена Действуваща армия от 100 000 офицери и войници с командир великия княз Михаил Николаевич. Според други сведения Дунавската армия е от 210 000 души, а Кавказата - от 80 000"Алманах. История на българщината" проф. д-р Пламен Павлов, проф. д.и.н. Митко Палангурски, ИК "Борина", 2019, 162 стр.

Османска империя

Османските сили с командир Абдул Керим Надир паша имат в началото на месец юни 280 000 (338 000)офицери и войници на Балканския полуостров. От тях 190 000 офицери и войници са за преки действия срещу Русия. Имат предимството на изградени преди войната крепости. Те разполагат и с пълен контрол в Черно море и патрулни кораби по река Дунав. Преди войната са въоръжени със съвременно стрелково оръжие от Великобритания и САЩ и артилерийско въоръжение от Германия.Генов Ц. Освободителната война 1877 – 1878, Изд. „Наука и изкуство“, София, 1978, с. 65 – 68 За действия на Кавказкия фронт е създадена армия от 70 000 офицери и войници с командир Ахмед Мухтар паша.

Съюзници на Русия

На Румъния, Сърбия и Черна гора е отредена спомагателна роля във войната. Съставът на техните армии и задачите им са определени съобразно с това разбиране.

Балкански театър на военните действия Район на военните действия

Настъпателен период (юни – юли 1877) В началото на войната руската Дунавска флотилия унищожава османски кораби по течението на река Дунав и я минира.Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, С., 1986, Хроника на войната, с. 7,8,9,10 Създадена е възможност за пресичането ѝ във всяка точка. На 10/22 юни Долнодунавският отряд с командир генерал-лейтенант Аполон Цимерман форсира р. Дунав между Галац и Браила, като впоследствие заема Северна Добруджа.Димитров, С., Жечев Н. и Тонев В.. История на Добруджа, т. 3, София 1988, с. 267. На 12/24 юни руската артилерия започва да обстрелва Русе и Тутракан, с което засилва увереността на османското командване, че основните руски сили ще преминат река Дунав в този район.

На 15/27 юни, руски части с командир генерал-майор Михаил Драгомиров, извършват десант през река Дунав при Зимнич – Свищов. Създаден е сигурен плацдарм. Инженерните части с командир генерал-майор Александър Деп построяват два понтонни моста при Свищов и прехвърлят Действуващата Руска армия на българския бряг.Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П.Берон“, София, 1986, с. 10,87, 134, 162 В района няма значителни османски сили и централното командване нарежда на Видинския корпус с командир Осман паша да се предвижи в направление Видин – Никопол и атакува флангово от запад руските сили. На Източнодунавската армия от района на Четириъгълника на крепостите Русе – Силистра – Варна – Шумен с командир Мехмед Али паша е заповядано да застраши от изток руските сили.

Руското командване разделя частите, прехвърлени при Свищов на: Западен отряд от 35 000 офицери и войници с командир генерал-лейтенат Николай Криденер, Русчушки отряд от 70 000 офицери и войници с командир престолонаследника Александър Александрович, Преден отряд от 12 000 офицери и войници с командир генерал-лейтенат Йосиф Гурко. Включва в състава си Българското Опълчение.

Чрез бързо придвижване на Предния отряд в Южна България и активни действия на Източния и Западния отряд се цели да се провали османския военен план. Започва настъпателният период на войната.Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П.Берон“, София, 1986, с. 158 – 159

На 23 юни/5 юли руски войски с командир генерал-майор Александър Арнолди освобождават Бяла и установяват контрол над стратегически важния Беленски мост над река Янтра, където се пресичат пътищата Русчук – Велико Търново и Шумен – Плевен. От 8/20 юли до 1/13 август тук се установява главната квартира на руския император Александър II, който провежда два военни съвета – на 5 и 10 август. На 25 юни/7 юли части от Предния отряд влизат във Велико Търново, а на 4/16 юли преминават Стара планина през Хаинбоазкия проход. На 7/19 юли е установен контрол над Шипченския проход, имащ значение за връзките между Северна и Южна България (вж. Шипченска битка (юли 1877)). С тези действия пътят за настъпление към Цариград е открит, като генерал-лейтенант Йосиф Гурко превзема и Стара Загора.На 4/16 юли Западният отряд успява да превземе Никопол. Придвижващият се към града Осман паша е принуден да се насочи към Плевен. По-малко от 24 часа след пристигането му е атакуван от руски сили. Осман паша организира успешна отбрана и отблъсква две руски атаки с цената на значителни жертви от двете страни (8/20 юли и 18/30 юли) (вж. Обсада на Плевен). Получава подкрепления и корпусът се прегрупира в Западна армия.Мартынов Е. Блокада Плевны, СПг., 1900

Русчушкият отряд постига равновесие на силите с най-мощната османска групировка, Източнодунавската армия, в района на Четириъгълника на крепостите Русе – Силистра – Варна – Шумен.Обзор действий Русчукского отряда, В:ВСб., 1879,6

Междувременно османското командване прехвърля от Албания 20 хиляден Армейски корпус с командир Сюлейман паша. Усилен с други части, формира Централна армия, която трябва да се съедини с войските блокирани в Плевен и да проведе контранастъпление. На 19/31 юли се води ожесточена битка при Стара Загора, вследствие на която градът пада в ръцете на османците. В сраженията се отличава Българското опълчение. Особено героична е защитата на Самарското знаме.Вълков Г. Българското опълчение, София, 1983. След превземането на града от редовната османска армия са извършени масови зверства спрямо мирното българско население от Стара Загора и околните села, а по-късно и по долината на река Тунджа.Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П.Берон“, София, 1986, с. 55 Независимо от успехите в битките при Нова Загора и Джуранли, Предният отряд се оттегля към Стара планина и се укрепява на Шипченския проход.

През настъпателния период главните руски сили са ангажирани с осигуряването на източния и западния фланг. Провален е османският план за едновременен двоен флангови удар. Същевременно дълбокото проникване на Предния Руски отряд в Южна България предизвиква появата на театъра на военните действия на Централната армия. Османските сили преодоляват първоначалния смут и дезорганизация.Беляев Н. Русско-турецкая война 1877 – 1878, М., 1957. Западната и Централната армия предприемат активни действия, чиято цел е да се съединят и преминат в контранастъпление.Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П.Берон“, София, 1986, Хроника на войната, с. 7 – 40

През юли започва бежанско движение, като първо засяга българското население по долината на р. Тунджа.

Борба за надмощие (август – декември 1877) Характерна черта на периода е провеждането на голямо-мащабни операции, в хода на които се решава изходът на войната.Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П.Берон“, София, 1986, с. 52.

Битката при Чаиркьой е първата голяма операция от действията на Източния фронт в Руско-турската война (1877 – 1878).