Петко Теофилов Петков е български общественик. Използва псевдонимите Камен Климашев и Росен Здравец. Наричан е „последният копривщенски възрожденец“.

Основател е на модерното музейно дело в Копривщица. Носител е на орден „Кирил и Методий“ – I степен. Обявен е посмъртно за почетен гражданин на град Копривщица на 2 май 2014 г.Решение № 383 от 30 април 2014 г. на ОбНС в Копривщица

Биография Роден е в Копривщица на 27 октомври 1919 г. Семейството му се преселва в Пазарджик и Пловдив по политически и икономически причини.

Работи в тютюневите фабрики. Активно се включва в антифашисткото движение на РМС, заедно със Стефан Халачев. Участва активно за установяване на ОФ власт в Пловдивско и града от 5 до 11 септември 1944 г. На 5 септември с малък отряд превзема гара Кричим. Участва в първата фаза на Отечествената война – 1944 г.Тумангелов, Т. Народна съкровищница. 40 години музейно дело в Копривщица. Изд. на ОФ, 1972; С възрожденски пламък в гърдите, стр. 40.

След войната развива активна публицистична и културна дейност в Пловдив. Съосновател е на културния клуб.

Личните убеждения пречат донякъде на официалното обществено утвърждаване на Петко Теофилов като писател, тъй като има връзки с анархокомунистически среди, между които и Христо Колев - Големия – всички те са активни революционери, част от които интербригадисти от испанската гражданска война. В Сталинския период тези контакти му създават сериозни неприятности, които преодолява с присъщите му чар, ерудиция и дар слово.50 години Дирекция на музеите Копривщица, стр. 4: Петко Теофилов. издател Дирекция на музеите Копривщица, март 2006. През 1951 г. се завръща със семейството си в родната Копривщица. Остатъка от живота си посвещава на града.

Музейна дейност От учредяването на Общия копривщенски музей през 1930 г. до 1944 г. музейната сбирка има 2200 експоната с един щатен и трима на обществени начала служители и средногодишни посещения от 1500 души. Между 1944 и 1952 г. има вече 4130 експоната и увеличаване на щатния песонал до двама души. Броят на посещенията са 2200. През 1954 г. е назначен трети уредник. През 1955 г. има 4271 предмета и повече от 22 хиляди посещения. След учредяването на Дирекцията на музеите през 1956 г. са открити музеите на Любен Каравелов и Тодор Каблешков. Служителите са вече 10, а посетителите нарастват от 4210 на 19 486. В края на годината посетителите вече са 77 135 души. През 1957 г. има 139 202 посешения, а през 1959 г. са 180 хил. посещения. В 1968 г. е поставен своеобразен рекорд от 441 517 посетители с 10 щатни и 7 доброволни сътрудници. Дирекцията на музеите участва в изследователските проучвания на калето в Смиловене и неолитна гробница в околностите на село Чавдар през 1962 г.

Обществена дейност Преодолявайки съпротива от стара политическа неприязън, като директор на Дирекцията на музеите, отдавайки заслужено място на първооснователите на музейното дело, успява чрез копривщенски съмишленици да издигнат града в челното място на историческите, туристически и бележити места в България. Между тези съмишленици са ген. Иван Врачев, поетът Веселин Андреев, Анна Каменова, Тодор Тумангелов, Недельо Меслеков, Андон Брайков и други ентусиасти.

По негова инициатива като председател на туристическото дружество „Детелин войвода“ се възстановява старата хижа на връх Богдан. В творчеството си внушава легенди за „хайдушки кладенчета“, за „Детелинова грамада“, за „Каравелова поляна“ над Бяла река. Инициатор е за строителство на чешми от името на Дирекцията на музеите. Той е сред пазителите на автентичния вид на града в качеството си на директор на музеите до края на дните си – 27 август 1971 г. Активен радетел е за издаване на министерско постановление за обявяване на Копривщица за национален исторически и туристически град и за установяване на традиционен национален събор за изворен фолклор и изкуство. Преизграждане на музейните експозиции по съвременен научен начин. Съдейства за археологически разкрития – „Смиловенско кале“ (1961 – 1962). Наричано днес (2013) Тракийска резиденция „Смиловене“.

На обществени начала е председател на Читалищното настоятелство от 1956 до 1969 г.Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Трето, допълнено издание. Изд. Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“. Копривщица, 2011, стр. 122 и на родителския комитет в училището. Теофилов е председател на копривщенското земляческо дружество „Тодор Каблешков“ на живущите в Пловдив копривщенци.Панчева. М., Дните на Копривщица. // в. „Регион“, 15 август 2011 г. Председател е на Градския и член на Окръжния съвет за култура в София и на музейния съвет към Комитета за култура от онова време.Тумангелов, Т. Народна съкровищница. 40 години музейно дело в Копривщица. Изд. на ОФ, 1972; С възрожденски пламък в гърдите, стр. 41

През 1961 г. и до средата на 1980-те съществува, създаден по инициатива на Петко Теофилов, Светозар Начев и Цоньо Неделкин литературен клуб. По-късно се включват Карол Николов, Славимир Генчев, Драган Ничев, Валери Калонкин и Надежда Искрова Косева. Там участват и д-р Екатерина Ослекова, Зорка и Искра Шипеви.

Творчество Петко Теофилов развива активна публицистична дейност в периодичния и специализиран печат за величието на историческия град в рамките на България и за родените тук личности. Публикува под псевдонимите Камен Климашев и Росен Здравец. Издава и преиздава пътеводители за град Копривщица на няколко езика, пътеводител за град Клисура, биографични очерци за Тодор Каблешков, Панайот Волов и Любен Каравелов. Посмъртно е преиздаден „Менците преляха“ – художествено произведение с извлечени исторически факти и легенди за абаджийската гилдия от Копривщица.

Автор е на сценарии на 4 реализирани документални филма:Неделкин, Ц. Магията Копривщица. Изд. Дирекция на музеите Копривщица. 2008. „Една нощ в Средна гора“ (1962), „Предвестник на свободата“ (1963), „Каравелова изгубихме“ и „Бунтовникът от Щумен“ (1968).

Библиография Автор „Човекът в черно“. 1934. „По следите на племето“. 1953. „Тодор Каблешков“. 1956, 2006. ISBN 954-739-808-3 „Копривщица. Пътеводител“. 1958. „Панайот Волов“. 1959. „Копривщица“. 1961, 1966, 1973, 1976. „Клисура“. 1964. „Великата Априлска епопея“. 1966. „Печатница „Свобода“. 1970. „Бунтовници“. 1970. „Менците преляха“. 1972, 2013. ISBN 987-954-2918-81-3

Съставител „В бой с фашизма“. Копривщица, Изд. Дирекция на музеите, 1968. „Непресъхващ извор на родолюбие“. Изд. Дирекция на музеите Копривщица, 1971. „Народна съкровищница. 40 години музейно дело в Копривщица“. Изд. на ОФ, София, 1972.

Отзиви „При гроба на Димчо“

Други

Цитати

Семейство Баща Теофил Петков, ветеран и военноинвалид от Първата световна война Сестра Тодора Погожева Съпруга Димитрия (Дими) Илиева, дългогодишен уредник на Бъзева къща в Копривщица Син Теофил Теофилов, архитект във Велико Търново Син Мариус Теофилов, преподавател в Шуменския университет Внучка Марина Теофилова, доцент във Великотърновския университет Внук Камен Теофилов, доцент в Шуменския университет Внучка Теодора Теофилова, доцент в Българската академия на науките

Вижте също Културни институти в Копривщица Дирекция на музеите (Копривщица) Паметници на културата в Копривщица

Източници

Външни препратки „Петко Теофилов Менците преляха“, facebook.com „50 години от смъртта на Петко Теофилов, дългогодишен директор на музеите в гр. Копривщица“, youtube.com, 16.08.2021 г.

Категория:Български военни дейци от Втората световна война Категория:Туристически дейци в Копривщица Категория:Читалищни дейци в Копривщица Категория:Музейни дейци в Копривщица Категория:Военни дейци от Копривщица Категория:Български общественици Категория:Краеведи от Копривщица Категория:Български публицисти Категория:Български сценаристи Категория:Носители на орден „Кирил и Методий“ I степен Категория:Почетни граждани на Копривщица Категория:Теофилови (Копривщица) Категория:Родени в Копривщица Категория:Починали в Копривщица Категория:Починали от инфаркт на миокарда