Стефан Стоянов Бочев е български писател, публицист и дипломат.
Биография Роден е на 1 февруари 1910 г. в семейството на финансиста Стоян Бочев, председател на Стопанската камара преди 9 септември 1944 г.„Стефан Стоянов Бочев“, pametbg.com.
На 19-годишна възраст започва да следва право в Швейцария (1929), където завършва през 1933 г. Специализира в Университета по висши международни науки (1934-1936). През есента на 1934 г. става кореспондент на „Вашингтон пост“ за Женева. Пише и за други американски вестници. До есента на 1933 г. е единственият български акредитиран журналист в Обществото на народите в Женева.
През 30-те години постъпва на работа в Министерството на външните работи. През 1938 г. е началник на кабинета на министър-председателя Георги Кьосеиванов. В периода 1939-1941 г. е на дипломатическа служба в Стокхолм, а по-късно в Швейцария. След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. оставя съпругата и детето си в чужбина и се връща в България – на 27 октомври 1945 г.
Приет е за член в „Юнион клуб“, а „кръстници“ са му Атанас Буров и Мейнард Барнс, представител на САЩ в София. Сближава се с Никола Петков през 1945-1946 г. именно в „Юнион клуб“. Участва в един от големите митинги на николапетковистите през октомври 1946 г. в София, като е в първата редица със земеделско знаме и скандира „долу червения фашизъм“.
Изпълнява длъжността първи легационен секретар в София в МВнР (октомври 1945 г. – декември 1947 г.). Уволнен е като дипломат на 1 януари 1948 г. Започва работа като печатар в печатница „Народен печат“ в София от юни 1948 г. Освободен за кратко заради ненадеждния му произход, но после отново върнат на работа февруари 1949 г. Семейството му е изселено в Ловеч.
Арестуван е от Държавна сигурност на 13 май 1949 г. След разпит е натоварен още същата нощ на един камион с други задържани и е откаран в лагера „Богданов дол“, край Перник. След това прекарва няколко години в лагера „Белене“. Там първоначално е въдворен за срок от 18 месеца – от май 1949 г. до ноември 1950 г. За кратко излиза на свобода, след което отново е въдворен. Освободен е през август 1953 г.
След това работи като строител, хамалин и преводач.
След края на комунистическия режим издава няколко книги, сред които мемоарните „Автопортретът ми като журналист и дипломат“ и „Белене. Сказание за концлагерна България“.
Умира през октомври 2002 г.
Източници
Външни препратки Веселина Димитрова, „Стефан Бочев“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН Румен Аврамов, „Стефан Бочев (1910 - 2002)“, cas.bg Владимир Донев, „Малкият Сибир. Лагерната мемоаристика на Стефан Бочев“, електронно списание LiterNet, 28 април 2012, № 4 (149) Христо Христов, „Белене – сказание за концлагерна България“, , desebg.com, 9 февруари 2014
Категория:Български юристи Категория:Български журналисти Категория:Български дипломати Категория:Български романисти Категория:Български мемоаристи Категория:Възпитаници на Женевския университет Категория:Лагеристи в Белене Категория:Лагеристи в Богданов дол Категория:Родени в София