Никола Иванов Инджов е български поет, публицист, есеист, преводач на поезия от испански, португалски, руски и сръбски език.
Биография Никола Инджов е роден на 30 септември 1935 г. в Бургас в семейството на бежанци от Беломорска Тракия. Детството му преминава в Созопол, в Гюмюрджина (дн. Северна Гърция), юношеството му – в Хасково. Завършва Икономически техникум, следва във ВИНС – Варна, учи испански език в Хаванския университет.
За първи път публикува стихове в сп. „Септември“ (1952). В края на 50-те години е на второ място в номенклатурната класация на младите поети – след Владимир Башев и преди Любомир Левчев.Чавдар Добрев в „Никола Инджов: „Поезията бе обзела живота ми“ (Сантиментален разговор без сантименти между Чавдар Добрев и Никола Инджов), Литературен свят, 2011 г.
Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 19 юни 2026 г.
Журналистическа дейност литсътрудник във в. „Родопска борба“ (Хасково) литсътрудник във в. „Хасковска трибуна“ литсътрудник в Радио София редактор в сп. „Младеж“ редактор в сп. „Български воин“ (1958 – 1965) гл. редактор в Българска национална телевизия първи зам. гл. редактор-основател на сп. „Отечество“ гл. редактор на сп. „Родолюбие“ гл. редактор на в. „Литературен фронт“ (1980 – 1983) гл. редактор на сп. „Картинна галерия“ гл. редактор-основател на „Литературен вестник“ (София – Велико Търново) гл. редактор-основател на в. „Камбана“ директор на в. „Тракия“
Обществена дейност член на ЦК на ДКМС вицепрезидент на Българо-съветския клуб на младата творческа интелигенция първи секретар в посолството на Народна република България в Куба съветник в посолството на Народна република България в Мексико гл. секретар на Съюза на българските писатели заместник-председател на Съюза на тракийските дружества в България вицепрезидент и президент на Асоциацията за приятелство „България-Куба“ председател на Литературна академия „Южна пролет“ председател и заместник-председател на Комисията на Висшия съвет на БСП за политиката на БСП в културата и за връзки с интелигенцията член на Българския ПЕН център член на Тракийския научен институт почетен статут на експерт с висок престиж и обществено признание на Съвета на Европейската научна и културна общност председател на Международна фондация „Гео Милев“ почетен член на Международния писателски съюз „Св. св. Кирил и Методий“
Никола Инджов участва в международни писателски симпозиуми, срещи, конгреси в Хелзинки (1961), Хавана (1962, 1963, 1970, 1975, 1982, 1984, 1989, 2000), Москва (1966, 1968, 1989, 1994), Будапеща (1967, 1982, 1983, 1988), Луанда (1976), Мапуту (1976), Ханой (1979, 1982), Виентян (1977, 1982), Каракас (1985, 2005), Панама (1985), Буенос Айрес (1985), Богота (1986, 1994), Кито (1986), Сао Пауло (1986), Рио де Жанейро (1986), Лима (1987), Букурещ (1988), Багдад (1988), Анкара (1989), Одеса (1989), Кишинев (1989), Манагуа (1989), Белград (1989, 1992, 1995, 1996), Струга (1993), Меделин (1994), Исламабад (1996), Мурсия (1996), Смедеревска паланка (1996), Лондон (2002), Подгорица (2003, 2004), Пирот (2006), Охрид (2005), Пекин (2005), Шанхай (2005), Ханчжоу (2005), Цариброд (2007), Струмица (2012) и др.
Признание и награди Никола Инджов е носител на множество литературни награди, сред които: 1961 – Награда от Празника на поезията 1961 – Награда от Световния младежки фестивал в Хелзинки за поезия 1967 – Награда от Съюза на съветските писатели за преводи на руска поезия 1996 – Голямата литературна награда на Бургас за цялостно творчество 1999 – Награда от Съюза на преводачите за преводи на латиноамериканска поезия 2001 – Националната Ботевска награда за поезия и публицистика 2001 – Награда на Съюза на българските писатели за най-добър роман („Възречени от Манастър“) 2003 – Национална награда „Георги Братанов“ за поезия 2005 – Награда на Съюза на българските писатели за най-добра публицистична книга („Приписки към времето“) 2006 – Орден „Кирил и Методий“ с огърлие – за особени заслуги в развитието на българската култура 2008 – Национална награда за патриотична поезия „Георги Джагаров“„Никола Инджов получи националната литературна награда „Георги Джагаров“ , Actualno.com, 15.07.2008 2010 – Почетен гражданин на БургасС Протокол №35/24.06.2010 г. на Общински съвет – Бургас. Виж Публичен регистър на почетните граждани на град Бургас на официалния сайт на Община Бургас. 2012 – Награда на Съвета на европейската научна и културна общност „Златна книга“ за принос към българската култура 2013 – Национална награда „Никола Фурнаджиев“ за цялостно творчествоАлександър Йорданов, „Доклад за решението на журито по конкурса за присъждане на Националната литературна награда „Никола Фурнаджиев“, „Литературен свят“. 2015 – Национална литературна награда „Захарий Стоянов“ на едноименното издателство, БАН и Столична община – за цялостно творчество и по случай 80-годишния му юбилей„Никола Инджов – с наградата „Захарий Стоянов“, epicenter.bg, 25 септември 2015 г. 2015 – Награда „Ергосфера“ на изд. „Фльорир“ за цялостно творчество 2016 – Награда на СБП за цялостно творчесво и принос в съвременната българска литература. 2017 – Пожизнена месечна парична награда в размер на 700 лв. от Министерския съвет на Република България за особено големи заслуги в националната култура
Библиография 2007 – Избрани съчинения в 4 тома. ИК „Захарий Стоянов“ Том 1 – Поезия Том 2 – Проза Том 3 – Публицистика, литературно-критически етюди, есеистика Том 4 – Преводи на поезия от испански, португалски, руски, сръбски
Поезия 1959 – „Предчувствие“, стихотворения. Изд. „Български писател“. 1962 – „Балада за Камен Болшевика“, поема. Изд. „Български писател“. 1964 – „Пътища и любов“, стихотворения Изд. „Български писател“. 1965 – „Тихол с петела“, поема. Изд. „Български писател“. 1967 – „Вечерна ръкавица“, стихотворения. Изд. „Български писател“. 1970 – „Дългосвет“, стихотворения и поеми. Изд. „Георги Бакалов“. 1977 – „Всекидневен човек“, стихотворения и поеми. Изд. „Народна младеж“. 1985 – „Лунна родина“, стихотворения. Изд. „Георги Бакалов“. 1985 – „Предчувствие“, стихотворения и поеми. Изд. „Български писател“. 1988 – „Избор на звезда“, поеми. Изд. „Георги Бакалов“. 1993 – „Странник“, стихотворения и поеми. Изд. „Христо Ботев“. 1999 – „Останали стихотворения“, стихотворения и поеми. ИК „Захарий Стоянов“. 2004 – „Изабране пјесме“, избрани стихове на сръбски език, Подгорица, Черна гора 2015 – „Едни и същи думи“, стихотворения (библиофилско издание). ИК „Захарий Стоянов“. 2015 – „Вятърничав скитник“, стихотворения в библиотека „Българска сбирка“. ИК „Литфорум“.
Проза 1981 – „Попътна повест“, роман. Изд. „Български писател“ 2001 – „Възречени от Манастър“, роман. ИК „Библиотека 48“ Мина Карагьозова, „За родината, смъртта и паметта“, рец. в електронно списание „Литературен свят“, бр.6, февруари 2009 2004 – „Възречени от Манастър“, избрани стихове и роман. ИК „Захарий Стоянов“ 2009 – „По следите на норвежеца“, роман. ИК „Сиела“Йордан Нанчев, „Роман-събитие в света на литературата“, рец. в електронно списание „Литературен свят“, бр.10, юни 2009, Мария Узунова, „Послание за опазване на достойнството и красотата“, рец. в електронно списание „Литературен свят“, бр.10, юни 2009, Благовеста Касабова, „По следите на близкото минало“, рец. в електронно списание „Литературен свят“, бр.18, март 2010 (ориг. публикация – в. Словото днес, 2010) 2009 – „По следите на норвежеца“, електронна книга, изд. Литературен свят. 2011 – „По следам норвежца“, превод на руски, журнал КемГУКИ „Университет культуры“, Университетско издателство – Кемерово, Кузбас, Русия„Видеоконференция по случаю публикации романа „По следам норвежца“ в Кемерово“, „Рамблер Новости“, 24 май 2011, Александр Шунков, Елена Мироненко. „Мифологема пути в романе Николы Инджова „По следам норвежца“. – HOMO COMMUNICANS: человек в пространстве межкультурных коммункаций, Щецинский университет, Польша. 2012. 2015 – „Душа на друг човек“, роман. Изд. „Синева“.Чавдар Добрев, „Сага за бежанците от Белморска Тракия“. – в. „Дума“, бр. 181, 8 август 2015.
Есеистика и публицистика 1970 – „Сантиментален марш“. Книга за СССР. Изд. „Народна младеж“Иван Бориславов, „Нова книга за СССР“. – рец. в. „Литературен фронт“, 1971. 1970 – „Ден днешен“. Книга за България (в съавторство със Серафим Северняк. Изд. „Български писател“ 1974 – „Кубамар“. Книга за Куба. „Партиздат“, 1974Божидар Кунчев, „Кубамар“ – възторжен разказ за революцията“. – рец. в сп. „Народна младеж“, 1974, Васил Попов, „За „Кубамар“. – рец. във в. „Литературен фронт“, 1974, Pedro de Oraa, „Un libro amigo de Cuba“. – рец. във в. „Гранма“, Хавана, 1975 1977 – „Лотос, винтовка, рало“. Книга за Лаос. „Партиздат“Красимира Близнакова, „Портрет на една страна“. – рец. в сп. „Български журналист“, 1977. 1977 – „Висоти и подножия“. Книга за Армения. Изд. „Народна младеж“ 1984 – „Всекидневно човечество“. Изд. „Христо Г. Данов“ 1987 – „Отдалече път и надалече“. Издателство на Отечествения фронт 1991 – „Пее среднощ, призори плаче“. Книга за Америка. ИК „Ванеса“ 1999 – „Дяволите от рая“. Книга за пирати, корсари, флибустери, буканери, негрери. ИК „Захарий Стоянов“ 2003 – „Всекидневен човек, всекидневно човечество. Разговори с Никола Инджов“ (в съавторство с Димитър Костадинов) 2005 – „Приписки към времето“. ИК „Христо Ботев“ 2008 – „Българогласни. Българокръвни. Българоглави“. Тракийски идеи, съдби и събития. Университетско издателство.
Преводи 1966 – Александър Прокофиев, „Избрани стихове“, Изд. „Народна култура“ 1972 – Лопе де Вега, „Фуенте овехуна“, драма. Изд. „Народна култура“ 1978 – Виктор Хара, „Душа от знамена обвята“, стихове и песни. Изд. „Георги Бакалов“ 1984 – „Петото слънце“, поезия на маите и ацтеките. Изд. „Народна култура“ 1989 – „Потеклото на светците“, поезия на убити латиноамерикански поети. Изд. „Народна култура“ 1998 – „Време и вик под кондора“. Латиноамериканска доколумбова, класическа, съвременна и устна днешна поезия. ИК „Сребърният лъв“ 2008 – „Пламък на вятъра“, антология на латиноамериканска поезия. ИК „Захарий Стоянов“ 2009 – Лопе де Вега, „Фуенте овехуна“, електронна книга. Изд. „Литературен свят“ 2011„Потаен иконостас“. Латиноамериканска поезия. Електронна книга. Изд. „Книги“ 2017 – Пабло Неруда. Pablo Neruda. Поезия. Poesia. Двуезично издание. ИК „Колибри“
Литература за Никола Инджов Ефрем Карамфилов. „Българската литература през 1959 г.“. – в. „Кооперативно село“, 1960; Атанас Дишев. „Предчувствие за песента“. – сп. „Пламък“, 1960; Ефрем Карамфилов. „Проблеми на съвременната литература“. – в. „Работническо дело“, 1960; Камен Васевски. „Един млад поет показва себе си“. – сп. „Септември“, 1961; Божидар Божилов. „Поетичен образ на комуниста“. – сп. „Септември“, 1963; Иван Сарандев. „Балада за съвременника“. – в. „Народна младеж“, 1963; Otto Fernandez, Francisco de Oraa. „Nikola Indjov, el poeta mas joven de Bulgaria“. – El mundo, La Habana, 1963; Димитър Дублев. „Рудник на оптимизъм“. – в. „Литературен фронт“, 1964; Николай Никифоров. „Не си отива времето от нас“. – в. „Народна младеж“, 1964; Любомир Стаматов. „Попътна любов“. – в. „Учителско дело“, 1964; Петко Тотев. „Ти никога не си един“. – сп. „Септември“, 1964; Димо Боляров. „Петима поети“. – сп. „Младеж“, 1965; Лада Галина. „За лирическия характер“. – сп. „Пламък“, 1966; Йордан Василев. „Тихол с петела“. – в. „Пулс“, 1966; Григор Чернев. Продължаваща песен. – в. „Литературен фронт“, 1966; Стефан Коларов. Поетът с вечерна ръкавица. – сп. „Септември“, 1968; Георги Мицков. „Вечерна ръкавица“. – в. „Народна култура“, 1968; Енчо Мутафов. „И предрешен, и очарован“. – в. „Литературен фронт“, 1968; Светлозар Игов. „Седем фрагмента върху поезията на Никола Инджов“. – сп. „Младеж“, 1968; Димитър Танев. „След новата ни среща“. – сп. „Пламък“, 1968; Емилия Прохаскова. „От лириката към драматизма“. – сп. „Пламък“, 1970; Вълчо Михайлов. „Пътища и любов“. – в. „Хасковска трибуна“, 1971;