Източна Румелия е автономна провинция на Османската империя, създадена в Южна България съгласно Берлинския договор от 1878 година и просъществувала до Съединението с Княжество България през 1885 г.
География
Границите на Източна Румелия са определени с член 14 на Берлинския договор. На изток областта граничи с Черно море. Границата с Княжество България минава на север по билото на Стара планина, спуска се от него между Пирдоп и Душанци до река Тополница, минава между Ихтиман и Вакарел и достига Родопите източно от Самоков. Южната граница минава по северните склонове на Родопите до Арда, прекосява Марица над Мустафа паша (днешния Свиленград) и по северните склонове на Странджа стига до Черно море северно от Василико (днешното Царево).
Двадесетина помашки села в поречието на Въча не признават източнорумелийските власти и остават фактически самостоятелни до 1886 година, когато са поставени под пряка османска власт.Вълчев, Ангел. Тъмраш. София, Издателство на Отечествения фронт, 1973, с. 225 – 228 . Онлайн: Книги за Македония, посетен на 11.06.2015.
Общата площ на Източна Румелия е 32 978 квадратни километра.
Населението на областта, по административно събрани данни от края на 1880 година, възлиза на 815 951 души. Според преброяване от началото на 1885 година, то достига 975 030 души. Етническият му състав е преобладаващо български.Общи резултати от преброяване на населението в Южна България (Източна Румелия) на 1 януари 1885. Българско княжество – Статистическо бюро. София, Книгопечатница Янко С. Ковачев, 1888, с. 4 – 7. Посетен на 11.06.2015.
народност численост % българи 681 734 69,92 % турци 200 489 20,56 % гърци 53 028 5,44 % цигани 27 190 2,79 % евреи 6982 0,72 % арменци 1865 0,19 % други 3742 0,38 %
По данни от 1885 година 74,93 % от населението (730 637 души) са православни християни. Другата значима верска общност е мюсюлманската – 224 536 души (23,03 %).Общи резултати от преброяване на населението в Южна България (Източна Румелия) на 1 януари 1885. Българско княжество – Статистическо бюро. София, Книгопечатница Янко С. Ковачев, 1888, с. 42. Посетен на 23.06.2015.
Шестте най-многолюдни града към 1880 година са столицата Пловдив с 24 053 жители, Сливен (16 593), Пазарджик (14 380), Стара Загора (13 279), Хасково (11 790) и Чирпан (10 477).
Основният дял от източнорумелийското население е съставен от земеделци, в мнозинството си дребни собственици. Занаятчийското съсловие намалява рязко в сравнение с периода до Освобождението. Интелигенцията е относително многобройна, а работниците съставляват незначителна прослойка с оглед на слабото развитие на промишлеността.
Устройство
Управлението на Източна Румелия е уредено най-общо с Берлинския договор, а в подробности – с Органическия устав, изработен и обнародван от комисари на Великите сили през април 1879 година, след половингодишни разисквания.
Според договора и устава Източна Румелия е османска провинция с широко самоуправление, но с големи финансови задължения към Високата порта и без право на собствена външна политика. Начело на изпълнителната власт е главният управител (генерал-губернатор), назначен от Портата със съгласието на Силите. Той управлява съвместно със законодателния орган – Областното събрание, чиито членове са отчасти назначени или определени по право, отчасти (36 от общо 56) избрани от населението с имуществен и образователен ценз.
Първият главен управител на Източна Румелия – Алеко Богориди, е назначен през април 1879 г. Той реформира администрацията, създадена при Временното руско управление, според изискванията на Органическия устав. В следващия месец е сформирано първото правителство на областта, чиито членове са определени от генерал-губернатора и султана. През октомври е избрано първото Областно събрание, а в края на сесията си през декември то излъчва Постоянен комитет, който упражнява контролните и законодателните функции на парламента до следващото му събиране. Местната власт добива завършен облик в началото на 1880 г., когато заработват окръжните и градските съвети и са определени окончателно двайсет и осемте околии в шестте окръга на Източна Румелия.Списък на населените места в Царство България от Освобождението (1879) до 1910 година (Сравнителен историко-етнографски преглед) . Царство България – Главна дирекция на статистиката. София, Държавна печатница, 1921. с. V-VI. Посетен на 11.06.2015.
Окръзи Околии Пловдивски Пловдивска, Сърненогорска, Овчехълмска, Конушка, Рупчоска, Стремска Пазарджишки Пазарджишка, Пещерска, Ихтиманска, Панагюрска Старозагорски Казанлъшка, Чирпанска, Старозагорска, Новозагорска, Сейменска Сливенски Сливенска, Котелска, Ямболска, Каваклийска, Къзълагачка Хасковски Харманлийска, Хаджиелеска, Хаскьойска, Кърджалийска Бургаски Айтоска, Карнобатска, Бургаска, Анхиало-Месемврийска
Правосъдие Съдебната система на Източна Румелия е изградена през 1879 – 1880 година от първоинстанционните кметски, околийски и окръжни съдилища. Шестте окръжни съдилища с граждански и углавни отделения действат и като втора инстанция, наред с Върховния съд на областта. С изключение на кметовете, натоварени с правораздаване, всички останали съдии са назначавани от главния управител и са несменяеми по устав. Работата на съдилищата е слабо ефективна поради липсата на кадри с юридическо образование и опит (компенсирана само отчасти с назначаване на чужденци).
Административните спорове и жалби срещу решенията на органите на изпълнителната власт се отнасят към окръжни административни съдилища и Върховното съдилище за административни разпри.Върховен административен съд на Източна Румелия (във: Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879 – 1986. Енциклопедичен справочник . Дигитална библиотека по архивистика и документалистика. Посетена на 26.06.2015).
Обществен обвинител е главният прокурор при Върховния съд. Заедно с подчинените му прокурори при окръжните съдилища, той следи за правилното прилагане на законите и съдебните решения и упражнява надзор върху съдилищата.Върховен съд на Източна Румелия (във: Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879 – 1986. Енциклопедичен справочник . Дигитална библиотека по архивистика и документалистика. Посетена на 26.06.2015)
Въоръжени сили
Въоръжените сили на Източна Румелия се състоят от милиция и жандармерия с общо началство, назначено от султана. Милицията е призвана да защитава границите на областта и европейските владения на Османската империя. Висшето ѝ командване се състои от западни офицери на османска служба. Първоначалният ѝ състав е намален драстично след края на Временното руско управление до около 3000 души. Жандармерията, която има за задача да поддържа вътрешния ред, е двойно по-малобройна.Зафиров, Димитър (ред.). История на българите. Том V: Военна история. София, Издателство „Знание“, 2007, ISBN 954-528-752-7, с. 353 – 354 Доста по-многочислена е полувоенната организация на гимнастическите дружества. Под натиска на османското правителство през октомври 1879 г. Алеко Богориди разпуска дружествата, превръщайки ги в резерв на милицията, но не посмява да разоръжи населението.
Икономика Селско стопанство
Земеделието е основният поминък на населението в Южна България до и след Освобождението. Руско-турската война от 1877 – 1878 г. носи коренна промяна на поземлената собственост. В хода на така наречения аграрен преврат мястото на турските земевладелци, избягали от руските войски, е заето от български селяни, които дотогава са обработвали земята на изполица или са били прогонени от собствените си имоти от турците. След възстановяването на османския суверенитет над областта и оттеглянето на руснаците през юли 1879 това се превръща в сериозен социален и политически проблем. До края на същата година в Източна Румелия се завръщат 100 000 мюсюлмански бежанци. Под заплахата от османска окупация и натиска на западните дипломати властите в Пловдив предприемат мерки за повторно въдворяване на турските собственици. Подложени на полицейско и съдебно преследване, част от българите са принудени да напуснат новите си имоти. Други започват отново да плащат наем на бейовете или задлъжняват към лихвари, за да изкупят земите си.
Турците се отказват масово от собствеността си след 1882 година, когато натуралният десятък е заменен с кадастрален данък, който трябва да плащат, независимо дали обработват нивите си или не. Същият данък допринася за разоряването на много български селяни, които се изселват в Княжество България, а турските имоти попадат в голямата си част в ръцете на лихвари. В опит да пресече тези тенденции, Областното събрание пренебрегва хроничния дефицит в държавната хазна и опрощава част от несъбраните задължения. Още през 1880 година с финансова помощ от София започва възстановяване на земеделските каси, съсипани по време на войната. Дирекцията на земеделието изкупува селскостопански машини за механизиране на производството. Въпреки че усилията на държавата и частни предприемачи в тази насока са с ограничен успех, добивите нарастват, също както и скотовъдството.
Занаяти и индустрия Започналото преди Освобождението западане на занаятите в Южна България е ускорено след 1878 година със стесняването на пазара и засилването на конкуренцията от чуждестранната фабрична продукция. Този процес засяга тежко Копривщица, Сопот, Карлово, Калофер и други средища на традиционното производство. Реакция срещу него са бунтовете на сопотските и карловските предачки от март 1883 година.
Малкото фабрики в областта са унищожени с някои изключения по време на руско-турската война. Между 1878 и 1885 година в Източна Румелия са създадени около 40 нови предприятия за производство на платове, тютюн, спирт и други стоки. Развитието на индустрията е спъвано от митническия режим, наложен от Берлинския договор на границата с Княжество България, ограничения кредит и неудобния и скъп транспорт. През целия период единственото кредитно учреждение в областта остава пловдивският клон на Отоманската банка. Железопътните линии (от Саранбей през Пловдив и Търново Сеймен до османската граница и разклонението до Ямбол) са под контрола на Компанията на Източните железници, която налага високи тарифи и бламира усилията на областните власти за прокарване на железница до бургаското пристанище.
Търговия Търговията в Източна Румелия, също както индустрията и кредита, е слабо организирана. Съществуващите търговски дружества са с ограничени капитал и дейност. Областта изнася предимно зърнени храни, розово масло, вина, гайтани, добитък и тютюн през Княжеството, Цариград и Дедеагач. Вносът се състои от захар, кафе, ориз, газ, спирт, памучни и вълнени платове, добитък и машини. Княжество България приема голяма част от източнорумелийския износ и осигурява основния дял от вноса в областта. Двустранна митническа спогодба е сключена година преди Съединението.
Финанси През цялото си съществуване Източна Румелия страда от хроничен бюджетен дефицит вследствие от неспособността на властите да намалят разходите, слабо управление на приходната администрация и разстройването на стопанството по време на Руско-турската война. Първите 2 финансови директори – Адолф Шмит и Георги Странски, са бламирани от Областното събрание заради лошо управление. Подобрения в администрацията настъпват при наследника им Иван Евстратиев Гешов през 1882 – 1883 г. Дотогава са частично възстановени постъпленията от основния данък – десятъка върху селскостопанската продукция, спаднали четири пъти поради запустяването на обработваемите земи и намаляването на впрегатния добитък през войната. През 1882 десятъкът е заменен с поземлен данък, зависещ от размера на притежаваната земя. За попълване на хазната се разчита и на данъците върху прихода и недвижимите имоти, както и на косвени данъци върху потреблението на спиртни напитки и тютюн.