Асен Разцветников (псевдоним на Асен Петков Коларов) е български поет, писател и преводач.
Биография Ранен живот и образование Бащата на Разцветников е учител, но семейството притежава и земеделско стопанство. Майка му изпълнява много хубаво народни песни, които е научила от дядото на Асен – Петър, който е бил цигулар.
Асен завършва гимназия във Велико Търново през 1916 г. От 1917 г. работи като телеграфист в телеграфопощенската станция във Велико Търново, а след това на гара Горна Оряховица. Учи славянска филология в Софийския университет (1920 г.), след това посещава лекции по естетика във Виена и Берлин (1921 – 1922 г.). Завършва право в Софийския университет през 1926 г.
Учителства в Механо-техническото училище в Габрово (1926 – 1929 г.). В периода 1930 – 1934 г. преподава български език в III мъжка гимназия в София, заедно с това е и библиотекар. През 1934 г. работи като библиотекар в Главна дирекция на пощите. От 1934 г. се отдава на литературна дейност – сътрудничи на списанията „Нов път“ и „Златорог“.ЦДА, Ф. 142К – Историческа справка за Асен Разцветников След 9 септември 1944 г. работи в Института за художествени преводи към Министерството на информацията.
Творческа кариера Асен Разцветников започва да пише стихове още като ученик. За първи път печата в сп. „Българан“ под псевдонима Анри. Активен сътрудник на левия печат – сп. „Червен смях“, „Младеж“, „Работнически вестник“ и др. Смятан е за един от най-ярките представители на „септемврийската литература“ заедно с Гео Милев, Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев. Плод на тогавашните му влияния е първата му стихосбирка – „Жертвени клади“ (1924 г.).
След едно литературно четене в Софийския университет по повод 10 години от смъртта на Пейо Яворов той, както и Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев и Георги Цанев, са обвинени от съпартийците си от БКП в „общоделство“ с буржоазията. Заради възникналите разногласия Разцветников се дистанцира от левите идеи, прекратява сътрудничеството си в сп. „Нов път“ и започва да сътрудничи на списанието на Владимир Василев, „Златорог“.
През 30-те години на ХХ в. насочва повечето си усилия към творчеството за деца, резултат от което са множество книги с гатанки, стихотворения и приказки. Занимава се и с преводи от старогръцки, френски и немски език, сред които „Ода на Радостта“ от Фридрих Шилер – част от финала на „Девета симфония“ от Лудвиг ван Бетховен, станала химн на Европейския съюз. От 1938 до 1944 година е издател-редактор заедно с Емил Коралов и Лъчезар Станчев на популярния вестник за юноши „Весела дружина“.
Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 8 юни 2026 г
Умира на 30 юли 1951 г.
Памет На Асен Разцветников е наречена улица в квартал „Витоша“ в София ().
Галерия
Библиография „Жертвени клади“ (1924; стихосбирка) „Двойник“ (1927; поема) „Юнак Гого“ (1931; стихове) „От нищо нещо“ (1932; весели приказки и гатанки) „Деветият брат“ (1934; приказки, стихове, гатанки) „Планински вечери“ (1934; стихосбирка) „Хороводец Патаран“ (1936; весели стихове и гатанки) „Гатанки“ (1939) „Мързелан и Мързеланка“ (1934; приказка в стихове) „Българският хекзаметър“ (1942) „Стихотворения“ (1942) „Що е то?“ (1942; стихове и гатанки) „Комар и Мецана“ (1946; избрани стихотворения, гатанки и стихове) „Подвигът“ (1946, драма) „Познай що е то?“ (1948, сто нови гатанки с ключ и азбучник) „Щурчовото конче“ (1948; приказки и залъгалки) „Сговорна дружина“ (1950; приказка) „Стихотворения. Приказки и гатанки“ (1952) „Що е то?“ (1956; 220 гатанки с ключ за отгатването им и азбучник) „Славният ловец“ (1959; приказка) „Чудното хоро“ (1959; избрани произведения за деца) „Пролетно хоро“ (1959; гатанки) „За най-малките“ (1968; стихчета и приказки) „Сговорна дружина“ (1962; избрани произведения за деца) „Премененото щурче“ (1963; залъгалки) „Юначина“ (1968; стихотворения, залъгалки и гатанки) „Храбрите щурци“ (1975; стихотворения, приказки и залъгалки) „Щурчово конче“ (1975; приказки, гатанки, скороговорки и залъгалки) „Събуди се ясно слънце“ (1976; избрани произведения за деца) „Стихотворения. Подвигът“ (1977) „Чуйте да ви кажа...“ (1991; стихотворения за деца) „Стихотворения“ (1992) „Стихотворения“ (1994; сборник) „Чудното хоро“ (1994; стихотворения, приказки, гатанки и залъгалки) „Избрани произведения“ (1996;) „Любими детски приказки“ (1996;) „Жертвени клади“ (1997, 2002; лирика) „Стихотворения и поеми“ (1997) „От нищо нещо“ (1998) „Залъгалки“ (1998) „Тръгнал кос“ (1998; приказки, стихотворения, гатанки и залъгалки) „Щурчово конче“ (1999; избрани приказки) „Стихотворения, приказки, гатанки“ (2000) „Що е то?“ (2000) „Добрите стопани“ (2001, приказки, стихчета, гатанки) „Чудесии, дяволии, залисии“ (2002, избрани творби) „Комар и Мецана. Юнак Гого“ (2004) „Мързелан и Мързеланка“ (2004) „Щурчово конче“ (2007; приказки и стихотворения)
Бележки
Източници Речник на българската литература, т.3, с. 178-181. София, Изд. на БАН, 1982.
Външни препратки Асен Разцветников в Литернет
Архивни материали на Асен Разцветников и критически текстове за него , проект „Българската литературна класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти“
Категория:Български поети Категория:Български писатели Категория:Български детски писатели Категория:Български учители Категория:Български библиотекари Категория:Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет Категория:Българи в СССР Категория:Родени в област Велико Търново Категория:Починали в Москва Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив