Според стратегията за развитие на туризма в община Копривщица, разположението на община Копривщица в живописната планинска долина на Същинска Средна гора е едно от нейните съществени предимства и обуславя една от основните посоки, в които туристическият сектор би могъл да се развива – планински пешеходен, рекреативен туризъм, приключенски и екотуризъм.СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА В ОБЩИНА КОПРИВЩИЦА като част от ОБЩИНСКИ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2014 – 2020. Профил на община Копривщица като туристическа дестинация. стр 12.

Храм „Успение Богородично“

Църквата „Успение Богородично“ е построена с доброволни пожертвования от цялото гражданство, върху основите на по-стар храм.Пулеков, Б. „Туристико-исторически водач за град Копривщица“. Трето, допълнено издание. Изд. Народно читалище „х. Ненчо Палавеев“. Копривщица 2011 Сегашната сграда е трикорабна базилика, вкопана отчасти в земята, поради ограниченията за височина, налагани от османските власти. Върху външната стена на притвора има строителен надпис от 8 юли 1817 г.Райнов, Н. „Копривщенски надгробни кръстове, плочи и зидани извори“. – Годишник на Народната библиотека в Пловдив, 9, 1923, 261 – 262, 269. Камбанарията датира от 1892 г. Забележителни са дърворезбеният иконостас от 1821 година, който според Асен Василиев силно наподобява по стил онзи в габровската църква „Свети Иван Предтеча“ от 1814 г. и може би е дело на същия майстор-резбар – Георги от Видин. Иконите на Свети Георги Победоносец (1837), Свети Евстатий (1838) и Успение Богородично (1838) са на Захарий Зограф, а иконата на Свети Иван Рилски (1838) е на Йован Иконописец.Делиделвов, Д. „Бележки за историята на Копривщица“. – В: „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. С., 1926, 192 – 194. Иконостасните икони рисува между 1893 и 1913 г. роденият в Галичник Иван Георгиев Спаовски. Стенописите в олтара са дело на самоковския живописец Спас Захариев (1900).

По-рано около храма е имало 98 изцяло или отчасти запазени надгробни паметника от 1762 – 1874 г.Райнов, Н. „Копривщенски надгробни кръстове, плочи и зидани извори“. – Годишник на Народната библиотека в Пловдив, 9, 1923, 213 – 235, 248 – 263. Шест големи плочи от 1829 – 1874 г., вдигнати от гробовете през 1836 годинаСапунджиев, Е. съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. Протокол от 1836 г. за преместване на Копривщенските гробища от църковния двор на църквата „Св. Богородица“ 1926 г., са подпрени на един от оградните зидове. В църковния двор са погребани Димчо Дебелянов, Тодор Каблешков, архимандрит Евтимий Сапунджиев, хаджи Ненчо Палавеев, Рашко Маджаров, Иван Врачев и Петко Теофилов. В църковния двор е и къщичката, в която е живял Христо Г. Данов заедно с Илия Кацаров, като ученици – стипендианти на Копривщенското черковно настоятелство.Пулеков, Б. „Туристико-исторически водач за град Копривщица“.Трето, допълнено издание. Изд. Народно читалище „х. Ненчо Палавеев“. Копривщица 2011

Просветно дело в Копривщица

В 1922 година е открито първото обществено училище в Копривщица в къщата на чорбаджи Вълко Чалъков.Сапунджиев, Е., съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. „Учебното дело в Копривщица преди освобождението ни“. 1926 г. Обучението се ръководело от учителя хаджи Геро Добрович - Мушек, баща на Найден Геров.

Неофит Рилски е главен учител в Копривщица за учебната 1837 – 1838 година. В продължение на двегодишния престой на Неофит Рилски в Копривщица местното училище се превръща национален образователен институт. Неофит Рилски е заместен от Христо Пулеков. Учели в училището са Йоаким Груев и Найден Геров, чиято сестра – Ивана Хаджигерова е първата жена-учителка в града.Теофилов, П. „Копривщица пътеводител“. Стр. 58 Изд. „Наука и изкуство“. София 1962 Те поемат управлението на училището по взаимоучителната метода след оттеглянето на Неофит Рилски в Рилската обител. След Габрово, Копривщица е следващият български град, в който се разпространява взаимоучителният Бел-Ланкастерски метод. През 1842 година е създадено Училищно настоятелство.livingmuseum.info „Просветно дело в Копривщица“

През 1846 г. Найден Геров, се завръща в родната Копривщица и отваря първото българско класно училище „Св. св. Кирил и Методий“.vlez.bg. „История на Копривщица“. Посетен на 16 март 2014

След Освобождението по инициатива на Петър Жилков училището отново е отворено. По решение на Министерството на народното просвещение копривщенското училище прераства в гимназия, като за целта е построена с помощта на дарения от Ненчо Палавеев (1859 – 1936) и женското благотворително дружество „Благовещение“, нова, модерна сграда, която приема първия си випуск през 1895 година.Пантелеева, П. „Копривщица – най-българският град“. Изд „Славина“. 2011 Любен Каравелов е избран за патрон на копривщенската гимназия. През 1934 се открива Средно реално специализирано училище за чужди езици.Тороманова, П. „Старият каменен мост“.Стр. 42.Изд. „Божич“ 3013 ISBN 978-954-9925-63-0

В петдесетте години на двадесети век училището възвръща името „Кирил и Методий“, заменено с „х. Ненчо Палавеев“ по време на неговата дарителска кампания, свързана с разширението на сградата през 1922 година.Цитира се текста от надписа на фронтона на сградата.Акад. проф. Янев, Е. „Магията, която излъчва Бинчо“ в. „Копривщенци“ юбилеен брой април-май 2014

През 1957 година е създадено средно политехническо климатично училище за белодробно болни ученици, чиято дейност днес временно е замразена.

През 1968 година основното училище „Кирил и Методий“, гимназия „Любен Каравелов“ и климатичната гимназия са обединени в Средно общо образоветелно училище „Любен Каравелов“ и преместени в новата построена за целта сграда през 1973 година. В зданието на гимназията днес се помещават Общинският съвет и кмета на Копривщица, на климатичното училище предстои основен ремонт, а ремонтираното и преоборудвано класно училище „Св. св. Кирил и Методий“ е Жив Музей – паметник на просветното дело в България.

Храм „Свети Николай“

Храмът „Свети Николай“ е построен през 1839 – 1844 г. Църквата е иззидана изцяло от каменни блокове. Представлява трикорабна базилика, разделена от 6 големи колони. Построена е със средства състоящи се изцяло от дарения на населението. Протоколът за построяването на църквата е написан от Неофит Рилски. На престолния камък, служещ за свещенодействия по време на служба на олтара са описани имената на 642 души дарители и още приблизително толкова в кондиката на храма. Главен архитект и майстор на храма е Уста Гавраил от Одрин. В построяването му взимат участие майстори от Брацигово, Пондьо от Мирково и 20 души копривщенски дюлгери (каменоделци) с калфите и чираците си.Nahotel.net. Църква Свети Николай. Посетен на 17 февруари 2022

При построяването на църквата е използван левантински стил. Стените отвън са иззидани с каменни блокове от светлосив, пълен с блестящи люспици камък. За спойка са използвани ситно счукани керемиди, жълтък от яйца и утайки от зехтин, поради което фугите са с нежен, светлорозов оттенък и са много здрави.Теофилов, П. „Копривщица пътеводител“ Изд. „Наука и изкуство“. с. 100 – 101 . София 1962 Планът на църквата е кръстовиден, а вътрешността и е 500 m2.

Стенната живопис включва изображения на Страшния съд (1858), Успение Богородично (1861), св. Димитър (1861) и ктитора Тодор Димов (1864) върху западната стена в храма и на св. Спиридон с десет сцени от житието му (1861) върху фронтона на разположения срещу главния църковен вход навес. Всички те са рисувани от копривщенския зограф Христо Панчев Енчев. От него са също царските двери на иконостаса (1859). Интерес представлява затворническата килия с надписа, направен с въглен на стената от затворения въстаник Георги Тосунов.Пулеков, Б. „Туристико-исторически водач за град Копривщица“. Трето, допълнено издание. Изд. Народно читалище „х. Ненчо Палавеев“. Копривщица 2011 В двора на храма е погребан казакът Аврелиян, загинал в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.

Народно читалище

Основано през 1869 г. по инициатива на главния даскал Найден Попстоянов, който е и автор на читалищния устав.

По спомени на стари хора и от годишните отчети на читалищните настоятелства е видно, че в Копривщица от 1860 година съществува обществена библиотека. Ползувайки опита натрупан в Свищов, Найден Попстоянов през 1869 година съставя устава на читалището, а цялото книжовно имущество на училищната библиотека преминава в него за всеобщо ползване. Тогава Копривщенското читалище получава името „Неофит Рилец“, а годината се приема за година на основаването му. В две големи витрини са разположени и книги, закупени от Христо Дановата книжарница в Пловдив и тези, донесени от Цариград от абаджийския еснаф. Ако се съди по номерата на запазени старопечатни книги от онова време – билиотеката е разполагала с около 500 тома и около 100-годишни издания на периодичния печат.

Читалището набира средства за своята просветителска, издателска и благотворителна дейност основно от членски внос, но и от организиране на лотарии, приходи от театрални представления и даже от лихварски операции. Проблемите на организацията намират отражение по страниците на в. „Македония“, в. „Напредък“ и „Век“. Съпричастен е и местният ръкописен вестник „Тръба“.Виларова, Р. „Страници от миналото на копривщенското читалище“. Стр 8 – 9. Архив на читалище „Х.Н.Д. Палавеев“ Копривщица

Читалищната дейност запазва жива българската фолклорна традиция като един от инициаторите, организатори и домакин на Националния събор на българското народно творчество.

Женско благотворително дружество „Благовещение“

Женското дружество „Благовещение“ е основано на 25 март 1871 годинав. „Македония“, брой от 4 юли 1872 година от младия даскал Найден Попстоянов, който неотдавна бил назначен за главен учител в Копривщица и с голям идеализъм работел за цялостното издигане на градеца. Той съставил и устава на дружеството, отпечатан през 1872 г. във Виена. Освен от даскал Найден дейността на женската организация била направлявана и от съветите на Тодор Каблешков. Той живо се интересувал от съдбата на дружеството, особено по времето, когато негова председателка е била втората му майка. В писмо до Ана Каблешкова (на която до голяма степен се дължат широките стопански, културни и просветни изяви на дружеството)Сапунджиев, Е., съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. „Непубликувани писма на Тодор Л.Каблешков и Найден Попстоянов“. 1926 г.

Поколения наред тези „кротки весталки в черно“, както поетично ги нарича Анна Каменова, участвали активно в обществения живот на града, поддържайки традициите, създадени от техните баби и майки.Желязкова, Е. „Женско дружество „Благовещение“. Архив на дирекция на музеите – Копривщица.

Дирекция на музеите

Началото на модерното музейно дело в Копривщица е поставено със се създаването на Дирекция на музеите през 1956 г., с цел запазване, съхраняване и популяризиране на културно-историческото наследство на града. Помещава се в „Спицерията“ – аптеката на някогашния градски доктор Спас Иванов. Там е заседавал първият революционен комитет под председателството на Тодор Каблешков, през десетдневното „царство“ по време на Априлското въстание – 1876 година.Пулеков, Б. „Туристико-исторически водач за град Копривщица“.Трето, допълнено издание. Изд. Народно читалище „х. Ненчо Палавеев“. Копривщица 2011

В първата трета на двадесети век, цветущото някога селище, огнище на просвета, книжнина и люлка на Българското възраждане все повече запада и се обезлюдява. Остава само споменът за отминалото величие и слава, старите писани къщи, калдаръмени улици със сводести мостове и белокаменни чешми.Виларова, Р. „Копривщица“ стр 18, изд. „Златен Змей“, 2005 ISBN 954-776-003-3