Петър Иванов Новев Пачаров, известен и като Петре Зограф и Петре Дебранец и Петре Йоанов, е български зограф от Македония.

Биография

Петър Новев е роден около 1825 година в големия български род Пачаровци по произход от Тресонче. Коста и синовете му Нове и Станко са търговци и строители, които се изселват в Солун след турско разбойническо нападение и започват да продават пача, откъдето идва прякорът им. Зограф е и братът на Петър Константин Новев. Петър се подписва „Новачевич“, „Йоанов“, „Йованов“ и „Дебранец“.

Петър остава да учи при Дичо Зограф в Тресонче, но не се знае точно за колко време. Петър става добър майстор и придружава Дичо Зограф на много места. Той има много добра техника, постига добър колорит и много сложно изграждане на формата. Стилът му е много близък до този на Дичо за разлика от стила на Аврам Дичов.

Работи заедно с Дичо и със сина му Аврам Дичов, негов племенник вероятно по женска линия, в църквата „Свети Петър и Павел“ в Тресонче. Трите престолни икони от тази църква, датирани в 1846 и 1847 година са най-ранните познати дела на Петър Новев. Негови икони има в Кавадарци, Гумендже, Енидже, Кичевския манастир и на други места из Македония.

Името му се среща в двата ктиторски надписа в охридската църква „Света Богородица Каменско“, където работи в 1863-1864 година заедно с Дичо Зограф и синовете му Аврам и Спиридон.

Икона на архидякон Стефан, подписана от Петре Дебранец от Тресонче и датирана 1864 година, се пази в Музея на Старата сръбска православна църква в Сараево.

В 1866 година работи с Дичо и Аврам в „Успение Богородично“ в Гари, за което свидетелства ктиторският надпис. В Скопие има две негови икони в „Свети Спас“ – на Йоан Кръстител, подписана като „Петре Дебранец“ и датирана 1867 и на Свети Спиридон и Свети Никола, подписана „Петре от Тресанче“ и датирана също 1867. В „Света Богородица“ има друга икона на Петър Новев със Свети Мина, Йоан Кръстител, Свети Петър, Свети Трифон, Свети Георги, Свети Димитър и Света Петка, надписана „Из рук Петре от Тресонче“ и датирана също 1867. Други две негови икони на Света Богородица с Христос и светци пак от 1867 година има в „Рождество Богородично“ в Скопие и в Музея на град Скопие.

В „Свети Пантелеймон“ в Горно Нерези има икона на Йоан Кръстител, подписана от „Зограф Петре и Блаже Дебрали от село Тресонче 1868“.

В 1870 година Новев подписва икони в „Рождество Богородично“ във Видбол. Една от иконите му, поставена като челна дъска на амвона, е необичайна: изобразява един до друг четиримата евангелисти в цял ръст.

В 1870 година Петър Зограф изработва три от престолните икони за „Света Богородица“ в Марена. Заедно със сина си Григор изписва стенописите в „Света Богородица“ в Шешково. Негови икони има и на иконостаса в „Свети Атанасий“ в Бохула. На една икона се е подписал като ученик Дичов и я е датирал 1870.

В 1873 година изписва църквата „Света Богородица“ във Фариш. На сцената „Христос буди апостолите от сън“ и „Молитва Христова“ в левия ъгъл оставя надпис „Изъ руки Петре Дебранецъ ѿ село Тресанче 1873.“.

В 1874 година заедно със сина си Григор Петров, когото обучава за зограф, Петър изписва църквата „Свети Спас“ в Рожден. Това става ясно от надписа, който се намира над южната врата от вътрешната страна в църквата и гласи:

В 1875 година според ктиторския надпис в църквата „Свети Апостоли“ в Печ работят заедно с Аврам Дичов и Благой Дамянов.

В 1875 година двамата изписват стенописите и част от иконостаса в църквата „Свети Никола“ в Крайници, Велешко.

В 1878 година Петър и Григор изписват със стенописи цялата вътрешност на църквата „Свети Димитър“ в тиквешкото село Куманичево. На иконостаса има надпис:

В 1882 година заедно с Аврам Дичов изписва църквата „Свети Илия“ в Стенче.Грозданов, Цветан. Дичо Зограф и неговите ученици во црквата Свети Илија во Стенче, Гостиварско, в: Цветан Грозданов. Уметноста и културата на XIX век во Западна Македонија, МАНУ, 2004, стр. 78.

В 1883 година работи с Аврам Дичов в църквите във Флорентин и Ясен, Видинско – във „Възнесение Господне“ във Флорентин на иконата на Света Богородица с Младенеца има надпис от 1883 година „изъ руки Петръ Іѡвановъ со внука му Аврама Дичовъ“, а същия надпис носят стенописите в „Успение Богородично“ в Ясен. На големите икони и в двете църкви са изписани тропари – рядко срещано решение, характерно за Дичовото творчество.

След това Петър работи с Аврам Дичов в църквата „Свети Никола“ в село Ранковци, Паланечко в 1885 година.

Бележки

Категория:Български иконописци Категория:Български творци от Македония Категория:Родени в Тресонче Категория:Представители на Дебърската художествена школа