Република Крим (; ; ) е де факто република, незаконно присъединен през 2014 г. субект на Руската федерация (РФ) в състава на Южния федерален окръг, след спорен референдум. Анексирането на Крим към РФ е признато от 10 държави и от 4 самопровъзгласили се републики, без международно признание. Общото събрание на ООН, 117 държави (две от които без пълно международно признание), в това число и правителството на България смятат областта за част от територията на Украйна. Столицата на Крим е град Симферопол.
История
Анексията през 2014 г. През февруари 2014 г., след Революцията в Украйна, която свали украинския президент Виктор Янукович, руското ръководство решава „да започне работа по връщането на Крим в Русия“ (т.е. предвижда анексирането на полуострова). След превземането на Крим от руски въоръжени сили без отличителни знаци и проруски сепаратисти, територията в рамките на няколко седмици преминава под ефективен руски контрол.
За да улесни анексията политически, на 6 март парламентът на Крим и Градският съвет на Севастопол обявяват референдум относно присъединяване към Русия. Този референдум, чието провеждане нарушава Конституцията на Украйна, е насрочен за 16 март. Гласуването позволява на гражданите да изберат дали Крим да подаде молба за присъединяване към Русия като федерален субект или да възстанови Конституцията на Крим от 1992 г. и статута му на част от Украйна. Възможността за запазване на статуквото не е включена.
На 11 март 2014 г. парламентът на Крим и Съветът на Севастопол съвместно издават писмо за намерение едностранно да обявят независимост от Украйна в случай на положителен вот, позовавайки се на „прецедента Косово“. Процедурата е замислена така, че Русия да може да твърди, че „не е анексирала Крим от Украйна, а Република Крим е упражнила суверенното си право да се слее с Русия“.
На 16 март 2014 г., според организаторите на референдума, огромно мнозинство (96,77% от 81,36% избирателна активност) гласува за независимост на Крим от Украйна и присъединяване към Русия като федерален субект. Референдумът не е признат от по-голямата част от международната общност и резултатите са оспорени от множество независими наблюдатели. BBC съобщава, че повечето кримски татари бойкотират гласуването. Доклади на ООН критикуват условията на референдума, особено присъствието на паравоенни формирования, „самоотбрана“ и необозначени войници. ЕС, Канада, Япония и САЩ осъждат гласуването като незаконно.
След референдума кримските законодатели официално гласуват за отделяне от Украйна и подават молба за присъединяване към Русия. Градският съвет на Севастопол иска отделно приемане като федерален град. В същия ден Русия одобрява проектодоговора за приемане на самопровъзгласилата се Република Крим, а на 18 март 2014 г. политическият процес на анексия е формално завършен, с подписване на договора за присъединяване към Руската федерация. Присъединяването е отделно за двете административни единици – Република Крим и Севастопол като федерален град. Период на преход е предвиден до 1 януари 2015 г., за да се уреди интеграцията в икономическата, финансовата, кредитната и правната система на Русия.
Смяната на статута е призната само от няколко държави, повечето я считат за незаконна. Украйна отказва да приеме анексията, но от 19 март започва изтегляне на армията си от полуострова, а до 26 март Русия придобива пълен военен контрол над Крим.
Интеграция след анексията Процесът на интеграция започва веднага. На 24 март 2014 г. руският рубла влиза в официално обращение, като паралелно се допуска употребата на украинската гривна до 1 януари 2016 г., но данъци и заплати вече се изплащат само в рубли. На 29 март часовниците са преместени на московско време. На 31 март руското външно министерство обявява, че чужденците, посещаващи Крим, трябва да кандидатстват за руска виза.
На 3 април 2014 г. Москва уведомява Украйна за прекратяване на споразуменията за базирането на Черноморския флот на Русия на украинска територия. До този момент Русия плаща $530 млн. годишно на Украйна за базата и предоставя отстъпка за газа. След анексията Кремъл обявява, че договорите вече не са валидни. Крим и Севастопол стават част от Южния военен окръг на Русия.
На 11 април парламентът на Крим приема нова конституция, която обявява Република Крим за демократична държава в състава на Руската федерация. Броят на депутатите е намален от 100 на 75. Същия ден в руската Конституция официално са включени новите субекти – Република Крим и град Севастопол.
На 12 април Конституцията на Крим влиза в сила. Тя съдържа 10 глави и 95 члена, аналогични на руската Конституция. Прокламира Крим като демократична и правова държава в рамките на Руската федерация.
На 1 юни 2014 г. рублата става единственото законно платежно средство.
На 7 май 2015 г. телефонният код на Крим е сменен към руската система.
През юли 2015 г. премиерът Дмитрий Медведев заявява, че Крим е напълно интегриран в Русия.
През юли 2016 г. Крим престава да бъде отделен федерален окръг и става част от Южния федерален окръг.
След анексията Русия насърчава миграция към Крим – според официалните данни до 2021 г. 205 559 руски граждани са се преместили на полуострова. Украински източници твърдят, че реалният брой е много по-голям.
Инфраструктура На 31 март 2014 г. премиерът Медведев обявява програми за бързо интегриране на Крим в руската икономика и инфраструктура, включително създаването на Министерство на кримските дела. Русия инвестира значително в пътища, болници и построява Кримския мост към руския материк.
През 2017 г. започва модернизация на летище Симферопол, а новият терминал е открит през април 2018 г.
Русия осигурява електричество чрез кабел под Керченския пролив. През юни 2018 г. настъпва пълен електрически срив, който е отстранен за около час.
На 28 декември 2018 г. Русия завършва високотехнологична ограда по границата между Крим и Украйна.
Реакция на Украйна След загубата на контрол над полуострова през 2014 г. Украйна спира подаването на вода по Севернокримския канал, който доставя 85% от питейната вода на полуострова. Русия започва труден процес по намиране на алтернативни източници. През 2022 г. след превземането на части от Херсонска област Русия възстановява водоподаването в Крим.
На 15 април 2014 г. украинският парламент обявява Крим и Севастопол за „окупирани територии“.
През 2021 г. Украйна стартира инициативата „Кримска платформа“, целяща защита правата на жителите на Крим и обръщане на незаконната анексия.
Статут За Русия В съответствие с подписания договор за присъединяване на Крим са образувани 2 субекта на Руската федерация в състава на новосъздадения само за тях Кримски федерален окръг(по Федералния конституционен закон на Руската федерация № 6-ФКЗ от 21 март 2014 година „О принятии в Российскую Федерацию Республики Крым и образовании в составе Российской Федерации новых субъектов – Республики Крым и города федерального значения Севастополя“, 11 април 2014 г.): Република Крим – на територията на Автономна република Крим; град от федерално значение Севастопол – на територията на града със специален статут СевастополКрым провозглашен независимым суверенным государством – Республикой Крым.
Кримският ФО е закрит на 28 юли 2016 година с президентски указ № 375, като Република Крим и градът от федерално значение Севастопол са включени в състава на Южния федерален окръг.
За Украйна Украйна не признава излизането на АР Крим и града със специален статут Севастопол от нейния състав и счита присъединяването им към РФ за окупация от Русия на тяхната територияЗакон Украины „Об обеспечении прав и свобод граждан и правовом режиме на временно оккупированной территории Украины“ от 15 апреля 2014 года.
На 27 март 2014 година Общото събрание на ООН приема резолюция 68/262 за своята привързаност към териториалната цялост на Украйна в рамките на нейните международно признати граници. Резолюцията е приета с мнозинство – за нея гласуват 100 от всичко 193 члена на ООНГенеральная Ассамблея ООН призвала уважать территориальную целостность Украины.
Международен статут Официалният отговор на ЕС, САЩ и Австралия е, че те няма да дават визи на жители на Крим с руски паспорти. Въпреки това, някои руски медии твърдят, че жителите на крим са получили визи от някои страни в ЕС.
На 21 март 2014 г. Армения признава референдума в Крим за легитимен, в отговор на което Украйна изтегля посланика си от тази страна. Непризнатата Нагорно-Карабхска република също признава референдума. На 22 март Афганистан признава референдума, последван от Беларус на 23 март. На 27 март Никарагуа безусловно признава вливането на Крим в Русия.
На 27 март 2014 г. Общото събрание на ООН гласува необвързваща резолюция, според която референдумът е невалиден и подкрепящ териториалната цялост на Украйна, със 100 гласа „за“, 11 „против“, 58 „въздържали се“ и 24 „неприсъствали“. Сред гласувалите против са: Армения, Беларус, Боливия, Куба, Северна Корея, Никарагуа, Судан, Сирия, Венецуела и Зимбабве. Сред отсъстващите държави са: Китай, Индия, Бразилия и Израел. След гласуването руските медии обвиняват западните страни в „политическо изнудване и икономически заплахи“, докато западните медии обвиняват Русия в „наказателни действия срещу определени източноевропрейски и централноазиатски държави, ако подкрепят резолюцията“.
География За природата на Република Крим виж
Деление В административно-териториално отношение Република Крим се дели на 11 републикански градски окръга и 14 муниципални района. Има 16 града, в т.ч. 11 града с републиканско подчинение и 5 града с районно подчинение и 56 селища от градски тип.
+ Административно-териториално деление на Република Крим към 2017 г. Административна единица Площ(km2) Население(2017 г.) Административен център Население(2017 г.) Разстояние до Симферопол (в km) Други градове и сгт с районно подчинение Републикански градски окръзи Симферопол 107 361 647 гр. Симферопол 341 155 Аграрное, Аерофлотски, Гресовски, Комсомолское Армянск 162 24 388 гр. Армянск 21 956 148 Алуща 600 53 951 гр. Алуща 29 668 45 Партенит Джанкой 26 38 714 гр. Джанкой 38 714 125 Евпатория 66 119 734 гр. Евпатория 106 158 72 Заозерное, Мирни, Новоозерное Керч 108 149 566 гр. Керч 149 566 211 Красноперекопск 22 25 769 гр. Красноперекопск 25 769 126 Саки 29 24 885 гр. Саки 24 885 53 Судак 539 32 674 гр. Судак 16 756 94 Нови Свет Феодосия 350 100 492 гр. Феодосия 67 993 113 Коктебел, Курортное, Орджоникидзе, Приморски, Щебетовка Ялта 283 138 833 гр. Ялта 79 457 79 гр. Алупка, Береговое, Виноградное, Восход, Гаспра, Голубой Залив, Гурзуф, Кацивели, Кореиз, Краснокаменка, Курпати, Ливадия, Масандра, Никита, Ореанда, Отрадное, Парковое, Понизовка, Санаторное, Симеиз, Советское, Форос Муниципални райони Бахчисарайски 1589 90 029 гр. Бахчисарай 27 188 35 Куйбишево, Научни, Почтовое Белогорски 1887 60 595 гр. Белогорск 16 442 41 Зуя Джанкойски 2667 66 873 гр. Джанкой 125 Азовское, Волное Кировски 1208 51 084 сгт Кировское 7064 121 гр. Стари Крим Красногвардейски 1766 84 727 сгт Красногвардейское 11 134 68 Октябърское Красноперекопски 1231 24 369 гр. Красноперекопск 126 Ленински 2919 59 679 сгт Ленино 7636 168 гр. Шчолкино, Багерово Нижнегорски 1212 44 901 сгт Нижнегорски 8741 91 Первомайски 1474 32 262 сгт Первомайское 8470 97 Раздолненски 1231 30 609 сгт Раздолное 7326 135 Новоселовское Сакски 2258 76 075 гр. Саки 53 Новофьодоровка Симферополски 1753 158 317 гр. Симферопол Гвардейское, Молодьожное, Николаевка Советски 1079 31 693 сгт Советски 10 365 135 Черноморски 1509 30 302 сгт Черноморское 11 039 130
Източници
Външни препратки Държавен съвет на Република Крим (на руски, украински, кримскотатарски)
*