Любен Любенов Дилов, известен като Любен Дилов-син, е български телевизионен и киносценарист, писател, сатирик, журналист, медиен предприемач и политик. Народен представител в XL народно събрание от листата на ОДС и в XLV, XLVI, XLVII и XLVIII народно събраниеПрофил на народния представител Любен Дилов в сайта на 48 Народно събрание от листата на ГЕРБ-СДС. Син на писателя Любен Дилов.

Детство Любен Дилов-син е роден на 19 ноември 1964 г. в София. Син е на българския писател фантаст Любен Дилов (1927 – 2008).

Образование Завършва 32-ра гимназия в столицата и Факултета по журналистика на Софийския университет „Климент Охридски“, специалност „Печатни медии“.

Кариера в телевизията От 1990 г. се занимава със създаването на телевизионните предавания „Ку-ку“, „Каналето“, „Хъшове“, „Шоуто на Слави“. Той е двигател и основен идеолог на тези предавания.

Член на журито в предаването „България търси талант“ – сезони 1 (2010), 2 (2012), 3 (2014), 5 (2016), 6 (2019) и 7 (2021). Член на журито в първия сезон (2013) на „Като две капки вода“.

Журналистическа кариера Редактор е в няколко печатни издания, като вестник „Поглед“, списание „Литературна академия“ и др.

От 2004 г. е собственик и редактор на вестник „Новинар“.„Любен Дилов-син взе „Новинар“, в-к „Стандарт“, 15 май 2004 г.Велислава Попова, „Любен Дилов-син: „Наши приятели бизнесмени и журналисти“ ще издават „Новинар“, в-к „Капитал“, 22 май 2004 г. През 2016 г. продава вестника на Делян Пеевски, който скоро след това го спира.„Любен Дилов: Делян Пеевски ни натисна да му продадем „Новинар“ за толкова пари, колкото ни дължеше за разпространението. Иначе нямало да ни плати!“, в-к „Ретро“, 15 май 2016 г.

Член е на Интернет общество – България от 1 май 2001 г.

От 11 август 2010 г. е главен редактор на българското издание на италианското списание „L'Europeo“.„Любен Дилов-син оглави сп. „L’Europeo“, сп. „Мениджър“, 18 август 2010 г.

Политическа кариера След 2001 г. Дилов-син навлиза в политиката на България. Той е създател и първи говорител на движение „Гергьовден“, а през 2003 г. става и негов председател.„Дилов-син оглави „Гергьовден“, Петър Стоянович му стана секретар“, в-к „Дневник“, 7 декември 2003 г.

Любен Дилов-син е критикуван заради внасяне на проекти в Столична община, с цел облагодетелстване на негови лични приятели.„Задава се нова битка за столичните паркове. Любен Дилов-син предлага концесия, хвали приятеля си Слави Бинев“, в-к „Капитал“, 1 май 2004 г.

Като депутат от ГЕРБ през 2025 г. се обявява за „връщане на правото на полицията да бие. Ама така, здраво да бие“, и обява готовност за законодателни предложения в този смисъл. Пресата отбелязва, че той изглежда има къса памет за полицейските насилия в съвременна България . Дилов-син е порицан и от Бойко Борисов за изказването си. Бившият вътрешен министър Веселин Вучков, също от ГЕРБ, предупреждава Дилов-син да не се занимава с МВР и заявява, че бил убеден, че полицаите нямало да се съгласят с въпросното изявление. В противоречие с това актуалният вътрешен министър Даниел Митов харесва поста на Дилов-син и поради тази причина Лена Бориславова иска оставката на министъра.

Личен живот и смърт Разведен е, има три деца.

В края на месец април 2026 г. претърпява инфаркт, в резултат на който е хоспитализиран под лекарско наблюдение. Умира на 2 юни 2026 г на 61-годишна възраст след усложнения от инфаркта в Университетска болница „Лозенец“ в София.

Посмъртно е обявен за почетен гражданин на София през 2026 г.Почетни граждани на София (1993 – 2026), sofia.bg

Творчество Писател „Неспасяемият език или детството на идиота“, София, Университетско издателство, 1989 „Слави Трифонов: За стърчането“. София, Сиела, 2002, 288 с. ISBN 954649528Х „Седнал във въздуха“. (подб. и ред. Искра Ангелова). София, Сиела, 2003, 275 с., ISBN 954-649-629-4 „Хуйку. Български антинародни приказки“. С илюстрации на Андрей Кулев. София, Сиела, 2008, 136 с. ISBN 978-954-28-0368-3 „Усмихни се България: Сатира“. С илюстрации на Чавдар Николов. София, Сиела, 2008 ISBN 978-954-28-0179-5 „Циганите на Сатурн, бомба в парламента, секс с животни и други предизборни идеи: Политическа сатира“. София, Сиела, 2009, 204 с. ISBN 978-954-28-0497-0 „TILT. Началото“. София, Enthusiast, 2010, 200 с. ISBN 978-954-86-5763-1 „FасеБуки“. София, Enthusiast, 2010, 168 с. ISBN 978-954-86-5731-0 „FасеБуки Т.II: Дневникът на малкия Нострадамус“. София, Enthusiast, 2011, 166 с. ISBN 978-954-29-5836-9 „FасеБуки Т.III: Житейските възгледи на Дремещата в мен свиня“, Enthusiast, 2013, 300 с. ISBN 978-619-164-080-5 „Лятото с тъжните курви“ (2016)

Редактор „Капризите на Оливър“ на Боряна Тодорова (2011) „Анатомия на илюзиите“ на Людмила Филипова (2012) „Обществен експеримент“ на Мартин Карбовски (2013) „18% сиво“ на Захари Карабашлиев (2013) „Аз съм вашите обувки“ на Васил Пармаков (2017) „Архипелаг Ню Йорк“ на Владимир Тодоров (2018) „До луната за шишарки“ на Васил Русев – Чайката (2019) „Гарванът, който можеше да спира времето“ – Разкази на Самуил Петканов (2020) „Играта на солта“ от Елена Колева (2021) „Съвременна българска митология“ на Самуил Петканов (2022)

Сценарист La donna e mobile (игрален филм, 1993 г.)https://www.imdb.com/name/nm1505880/?ref_=nv_sr_srsg_0_tt_0_nm_3_in_0_q_lyben%20dilov „7 часа разлика“ (тв сериал, 2011 – 2014)

Съставител Когато се наливаше левоцентризъма: Първа ку-книга. София, Труд ISBN 954-528-071-9

Бележки

Външни препратки Официален уеб сайт на Любен Дилов син

Биография в omda.bg Страница в сайта на Народното събрание

Категория:Български политици след 1989 година Категория:Български предприемачи след 1989 година Категория:Български телевизионни водещи Категория:Български журналисти Категория:Български фейлетонисти Категория:Български сценаристи Категория:Български сатирици Категория:Възпитаници на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет Категория:Починали от инфаркт на миокарда Категория:Родени в София Категория:Починали в София Категория:Почетни граждани на София