Едуар Мане () е френски художник, най-значим предшественик на импресионизма.George Bataille, Manet, New York: Skira, 1955, 136 p.
Биография Едуар Мане е роден на 23 януари 1832 г. в Париж.Archives de Paris acte de naissance de l'état civil reconstitué dressé le 26/01/1832, vue 30 / 51. Има знатен произход и образовани родители (Огюст Мане, чиновник в министерството на правосъдието и Йожени Дезире Фурние, дъщеря на дипломат и кръстница на маршал Бернадот, но при цялото му уважение към тях той упорито се съпротивлява на желанието им да направи кариера като юрист. През 1839 г. е изпратен в пансион, а между 1844 и 1848 г. учи в колежа „Ролен“, където се запознава с Антонен Пруст, бъдещ министър на изящните изкуства и негов приятел за цял живот.
Между 1850 и 1856 г., след като не го приемат във военния флот, Мане учи при художника Томас Кутюр. Прекарва при него 6 години в изучаване на законите на композицията и рисуването. В свободното си време копира платната на старите майстори в Лувъра. Мане посещава и Бразилия, Германия, Италия и Нидерландия, Испания, Англия. През това време особено влияние му оказват картините на нидерландския художник Франс Халс и испанците Диего Веласкес и Франсиско Гоя. Първото му значимо платно е „Любител на абсента“ (1858). Сред най-известните картини на Мане е „Закуска на тревата“. Парижкият салон отказва да я покаже. Изобразяването на такава комбинация от облечени мъже и голи жени се възприема по това време, като твърде дръзко решение. Мане е много обиден и огорчен от реакцията към платното му, но я дава за излагане в Салона на отхвърлените през 1863 г. В средите на художниците тогава е прието, с цел усъвършенстване на майсторството, да се копират платна на великите художници, като всеки ги интерпретира по свой начин. Диего Веласкес, който е един от моделите за подражание на Мане, често копира платна на Тициан. Групата хора, представена в „Закуска на тревата“, е вдъхновена от „Селски концерт“ на ренесансовия художник Джорджоне. Друга известна картина на Мане, чиято идея е заимствана от Тициановите Венери, е „Олимпия“, отново отречена от журито на Парижкия салон. Това платно потриса френското общество, но става единствената картина, която всички искат да видят. Около нея се събират толкова големи тълпи от хора, че се налага да поставят двама пазачи, които да внасят ред. Мане се сприятелява с импресионистите Едгар Дега, Клод Моне, Пиер-Огюст Реноар, Алфред Сисле, Пол Сезан и Камий Писаро. За разлика от импресионистите, той рисува и картини с военна насоченост. Сред най-известните му такива творби е „Убийството на император Максимилиан“, коментираща екзекуцията на австрийския ерцхерцог и император на Мексико Максимилиан I, когото французите поддържат. Наполеон III, под натиска на Съединените щати, прекратява подкрепата си за Максимилиан, той бързо губи гражданската война, заловен е от републиканските сили на Бенито Хуарес и е екзекутиран на 19 юни 1867 г. Коварството на Наполеон толкова огорчава Мане, че той „облича“ палачите във френски униформи и придава на сержанта чертите на Наполеон III..
През 1875 г. френско издание на поемата „Гарванът“ на Едгар Алън По в превод на Стефан Маларме е илюстрирано с литографии на Мане.
На 1 януари 1882 г., под натиска, оказан от неговия приятел Антонен Пруст, френското правителство го награждава с Ордена на почетния легион.Théodore Duret, Histoire d'Édouard Manet, Paris, Charpentier et Fasquelle, 1902 et 1906, p. 238 (онлайн в archive.org). Мане рисува своята последна голяма творба, Барът на Фоли Бержер, през 1881 – 1882 г. и я излага същата година. В платното е изразена меланхолията и очарованието на квартала Монмартър, който Мане много харесва. Влиятелният арт критик Тимъти Кларк казва, че барманката е „замислена да репрезентира една от проститутките, с които Фоли Бержер е добре известен“, така че е представена „и като продавач, и като стока – нещо, което може да се купи заедно с едно питие“.Doris Lanier, Absinthe, the Cocaine of the Nineteenth Century: A History of the Hallucinogenic Drug and Its Effect on Artists and Writers in Europe and the United States, McFarland, 2004, pp. 102–103.
Мане боледува от сифилис. Болестта му носи много болка, както и частична парализа през последните години от живота му. Левият му крак е ампутиран 11 дни преди художникът да почине, защото е обхванат от гангрена. Умира в Париж на 30 април 1883 г. Погребан е в гробището „Паси“, Париж, Франция.
Галерия
Библиография Анри Перюшо, Животът на Мане, София: Български художник, 1970 Жулиет Уилсън-Баро, Мане, София: Бард, 2007
Източници
Външни препратки Произведения на Едуар Мане в Project Gutenberg Édouard Manet в Olga's Gallery
Категория:Френски художници Категория:Художници импресионисти Категория:Художници реалисти Категория:Френски маринисти Категория:Баталисти Категория:Носители на ордена на Почетния легион Категория:Родени в Париж Категория:Починали в Париж Категория:Починали от инфекциозни болести