Анна Емилия Виванти, известна като Ани Вивàнти (), е италианска поетеса и писателка, авторка на произведения в жанровете съвременен и любовен роман. Живее и твори в различни културни среди и се утвърждава като ексцентрична и многостранна фигура в интелектуалния и социалния живот на няколко държави. Майка е на детето чудо Вивиен Шартър, прочута цигуларка.
Биография и творчество Ранни години и семейство Емилия Ана (Ани) Виванти е родена на 7 април 1866 г. в Норуд, Лондон, в семейството на Анселмо Виванти – патриот от стар еврейски род от Мантуа и политически емигрант в Англия след бунтовете от 1851 г., станал по-късно известен търговец на коприна, и на Анна Линдау, немска писателка от значим литературен род и сестра на Паул и Рудолф Линдау. Има двама по-големи братя и една сестра.
Образование и литературен дебют Виванти израства в Италия, Англия, Швейцария и САЩ. Получава образование за учителка по пеене и езици и е обучавана от поета Джозуе Кардучи. След кратък период като театрална художничка навлиза в литературата със стихосбирката „Лирика“ (1890), издадена в Италия с предговор от Кардучи, която ѝ носи незабавен успех и трайно свързва името ѝ с това на великия поет, към когото тя запазва силна привързаност до края на живота си.
Първи романи и живот в Англия и САЩ През 1891 г. публикува първия си роман – Marion artista di caffè-concerto.
През 1892 г. се омъжва за ирландеца Джон Шартър – бизнесмен и журналист, и почти две десетилетия живее в Англия и САЩ. В този период пише изключително на английски, главно за списания и театрални сцени. Оттози период са късите ѝ разкази Perfect (1896), En Passant (1897), Houp-là (1897), A fad (1899), романите The Hunt for Happiness (1896), Winning him back (1904) и пиесите That man (1898) и The ruby ring (1900). В Италия почти не публикува, с изключение на пиесата La rosa azzurra („Синята роза“), поставена през 1898 – 1899 г. и останала единственият значим неуспех в кариерата ѝ; произведението никога не е издадено.
Завръщане в Италия и литературен разцвет
През 1900 г. започва нов етап в живота на Ани Виванти. Дъщеря ѝ Вивиен Шартър (25 юни 1893 – 1 септември 1941) се проявява като дете чудо на цигулката и скоро става международно призната изпълнителка. Нейният успех вдъхновява Виванти да напише разказа „The True Story of a Wunderkind“ (1905), а след това и романа „The Devourers“ (I divoratori, 1910; в Италия – 1911), с който писателката се завръща на италианската литературна сцена след двадесетгодишно отсъствие и бързо заема водещо място на книжния пазар.
От този момент до края на 30‑те години Виванти публикува поредица от успешни произведения: романите Circe (1912), Vae victis! (1917), Naja tripudians (1920), Mea culpa (1927); сборниците Zingaresca (1918), Gioia (1921), Perdonate Eglantina (1926); пиесите L’invasore (1915) и Le bocche inutili (1918); книги за деца като Sua altezza (1924) и Il viaggio incantato (1933), както и пътеписа Terra di Cleopatra (1925).
Творбите ѝ постигат значителен международен успех, превеждани са на всички европейски езици и получават внимание от водещи критици. Сред тях са Бенедето Кроче, който ѝ посвещава две студии в „Литературата на Нова Италия“, и Джузепе Антонио Боргезе в Италия, както и Жорж Бранд, Ярослав Връхлицки, Радо Антал и Пол Хайзе в Европа.
Стил и тематични особености Произведенията на Ани Виванти не се вписват в един определен литературен жанр. Макар да избира Италия за своя родина, тя се възприема като гражданка на света и е неуморна пътешественичка. Творчеството ѝ обхваща широк спектър – от любовни драми и лирически или исторически разкази до произведения, посветени на трагичните последици от войните и националните каузи. Живяла и работила в различни културни среди, Виванти развива ексцентричен и многопластов стил, а героите ѝ отразяват богатия интелектуален и социален живот на страните, в които пребивава.
Политическа дейност
По време на Първата световна война Ани Виванти активно защитава каузата на Италия в редица английски вестници. След войната подкрепя националистическата политика на Бенито Мусолини и ранния фашизъм. Заедно със съпруга си Джон Шартър – активист на „Шин Фейн“ публикува статии в подкрепа на ирландската независимост и през 1919 г. подпомага ирландската делегация на мирните преговори във Версай, където завързва лично приятелство със Заглул Паша от Египет.
Късни години
Между двете световни войни Ани Виванти се установява трайно в Италия, придружавана от своя дългогодишен секретар Луиджи Марескалки. Въпреки утвърдената си литературна репутация, през 1941 г. тя е засегната от англофобския завой на фашисткия режим и като британска гражданка е изпратена в принудително пребиваване в Арецо. Скоро след това е освободена благодарение на прякото посредничество на Мусолини и се завръща в Торино, където разчита на подкрепата на писателката и преводачка Барбара Алазон. Здравето ѝ рязко се влошава след самоубийството на единствената ѝ дъщеря Вивиен в Хоув, Англия, през есента на 1941 г.
Смърт и почит Ани Виванти умира на 20 февруари 1942 г. в Торино на 75‑годишна възраст и е погребана в Монументалното гробище на града. На нейния скромен надгробен камък са изписани първите редове от най‑известното стихотворение, което Джозуе Кардучи ѝ посвещава: „Удрям затворената ключалка с клонче цветя / Синкави и сини като очите ти, о Ани.“
Произведения Произведения на италиански език Романи Marion artista di caffè-concerto (1891) I divoratori (1911) Circe (1912) – роман-изповед на Мария Тарновская Vae Victis (1917) Naja Tripudians (1920) Marion (1921) … Sorella di Messalina (1922) – романСестра на Месалина, изд. „Право“ (1931), прев. Д. Радулов Mea Culpa (1927)Аз съм виновна, ИК „Хермес“, София (1992), прев. Мария Въжарова Fosca sorella di Messalina (1931) Salvate le nostre anime (1932)
Сборници с разкази и повести Zingaresca (1918) – сборник с разкази Gioia! (1921) – сборник с повести и разкази Perdonate Eglantina (1926) – сборник с повести и разкази
Детска литература Sua altezza (Favola candida) (1923) – детска литература Il viaggio incantato (1933) – детска литература
Поезия Lirica (1890) – стихосбирка
Пиеси L’Invasore (1915) Le bocche inutili (1918)
Пътеписи Terra di Cleopatra (1925)
Стихове за музика за музиката на Франческо Паоло Фронтини Viole bianche (1898) Baci mortali (1904)
Произведения на английски език Романи The Hunt for Happiness (1896) Winning him back (1904) The True Story of a Wunderkind told by its mother Annie Vivanti (1905) –роман за дъщеря ѝ Вивиен Шартър The Devourers (1910) – роман, вдъхновен от дъщеря ѝ Вивиен Шартър Marie Tarnowska (1915) – за Мария Тарновская Vae victis! (1917) The Outrage (1918)
Разкази Perfect (1896) En passant (1897) Houp-là!, в списание Mousey (1897) A Fad (1899)
Пиеси That man (1898) The ruby ring (1900)
Филмография 1917 Astrid 1920 Marion, artista di caffè-concerto
Източници
Биография в Comune.cinisello-balsamo Биография и библиография в University of Chicago Library Биография в Enciclopedia delle donne Биография на Ани Виванти в Liber Liber Vivanti, Annie, на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana VIVANTI, Annie, в Enciclopedia Italiana, vol. 35, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1937 VIVANTI, Annie, в Enciclopedia Italiana, II Appendice, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1949 Annie Vivanti, на enciclopediadelledonne.it, Enciclopedia delle donne Annie Vivanti, на BeWeb, Conferenza Episcopale Italiana Vivanti, Annie (1866-1942), на uchicago.edu
Външни препратки Произведения на Ани Виванти на Liber Liber Произведения на Ани Виванти на openMLOL, Horizons Unlimited srl. Произведения на Ани Виванти на Open Library, Internet Archive.
Ани Виванти в Goodreads
Категория:Италиански автори на любовни романи Категория:Италиански драматурзи Категория:Италиански писателки Категория:Италиански поетеси Категория:Родени в Лондон Категория:Починали в Торино Категория:Починали от болести