Търпимир I () е хърватски княз, управлявал между 845 и 864 година, родоначалник на династията Търпимировичи.Trpimir I . Във: Hrvatska Enciklopedija. Mrežno izdanje, 2013. Leksikografski zavod Miroslava Krleža
Управление Наследява на престола княз Мислав около 845 г. По време на управлението му се засилва съществено влиянието на Бенедиктинския орден, който разпространява християнството и грамотността в Хърватия и оказва съществено влияние върху хърватската култура през следващите векове.Benediktinci . Hrvatska Enciklopedija. Търпимир основава край Рижинице (близо до резиденцията му в Клис) първия бенедиктински манастир в Далмация.Rižinice . Hrvatska Enciklopedija.
На 4 март 852 г. Търпимир издава грамота, с която потвърждава даренията, направени от предшественика му Мислав, на архиескопията в Сплит. Запазен е препис на тази грамота от 1568 г. на латински език. В документа Търпимир се нарича „по божията милост княз на хърватите“ (на лат. Dux Chroatorum iuvatus munere divino), а самото кралство Хърватия е упоменато като „Regnum Chroatorum“ – термин, който по това време е знак за независимостта на владетеля.Southeastern Europe in the Middle Ages, 500 – 1250Codex Diplomaticus Regni Croatiæ, Dalamatiæ et Slavoniæ, Vol I, p. 4 – 8Rudolf Horvat: Povijest Hrvatske I. (od najstarijeg doba do g. 1657.), 17. Mislav i Trpimir
Във външнополитически план Търпимир I признава върховенството на италийския крал Лотар I. Воюва с българския княз Борис, който напада безуспешно Далматинска Хърватия през 855 година.Матанов, Христо. Средновековните Балкани. Исторически очерци. Издателство „Парадигма“. ISBN 954-9536-61-0. Стр. 75
Саксонският богослов Готшалк от Орбе, пребивавал в двора на Търпимир между 846 и 848 г. след като напуска Венеция и преди да се премести в България, в своя труд ’De Trina deitate дава ценни сведения за царуването муSoutheastern Europe in the Middle Ages, 500 – 1250
Слъд смъртта си Търпимир е наследен отначало от сина си Здеслав, но скоро след това властта е завзета от княз Домагой[John Van Antwerp Fine: The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, 1991, p. 257], което принуждава Здеслав да потърси спасение в Константинопол.
Потомци Търпимир има няколко сина: Петър, ЗдеславIohannes Diakonus, Istoria Veneticorum, p.140 „His diebus Sedesclavus, Tibimiri ex progenie, imperiali fultus presidio Constantinopolim veniens, Scavorum ducatum arripuit filiosque Domogor exilio trusit.“, а вероятно също и Мунцимир, за когото в документ от 892 г. се споменава, че „си е върнал бащиния трон“.Codex Diplomaticus Regni Croatiæ, Dalamatiæ et Slavoniæ, Vol I, p. 23
Източници
Категория:Търпимировичи Категория:Починали през 864 година