Хайнрих Луитполд Химлер (, ) е германски политик по времето на Нацистка Германия – най-влиятелният в Третия райх след Адолф Хитлер, райхслайтер на НСДАП, министър на 2 министерства, началник на полицията, райхсфюрер-СС на Шуцщафел (СС), сред най-пряко отговорните за Холокоста.
След Първата световна война участва в нацистка организация за разправа с комунистическото движение в Германия. След 1933 г. е началник на политическата полиция в Мюнхен, Бавария, а по-късно и в цяла Германия. От 1936 г. е шеф на Гестапо – тайната полиция на Третия райх.
Има идея за създаване на държава в държавата – заедно с дванадесет негови сподвижници от СС той присвоява замъка Вевелсбург и основава таен култ, който се основава на езически и древни германо-нордически ритуали, с неизвестна цел и мотиви.
Химлер създава и контролира Айнзацгрупите и строи концлагери. Той нарежда избиването на около 6 милиона евреи, около 500 хиляди цигани и други. От 1943 г. е министър на вътрешните работи. В края на Втората световна война е командващ Резервната армия, групи армии „Горен Рейн“ и „Висла“.
Осъзнавайки, че войната е загубена, той се опитва да започне мирни преговори със западните съюзници без знанието на Хитлер, малко преди войната да приключи. След като разбира за това, Хитлер го уволнява от всичките му длъжности през април 1945 г. и нарежда ареста му. Химлер се опитва да се укрие, но е задържан и арестуван от британските сили, след като неговата самоличност става известна. Докато е в плен, той се самоубива на 23 май 1945 г.
Детство и юношество
Химлер е роден в Мюнхен на 7 октомври 1900 г. в консервативно римокатолическо семейство от средната класа. Баща му е Йозеф Гебхард Химлер (17 май 1865 – 29 октомври 1936), учител, а майка му е Анна Мария Химлер (16 януари 1866 – 10 септември 1941), благочестива римокатоличка. Хайнрих има 2 братя – Гебхард Химлер (29 юли 1898 – 1982) и Ернст Химлер (23 декември 1905 – 2 май 1945).
Х. Химлер от 10-годишна възраст се интересува от текущите събития, дуелирането и „сериозното обсъждане на религията и секса“. През 1915 г. започва обучението си в Корпуса на Ландшут за Кадет. Баща му използва връзките си с кралското семейство, за да може Химлер да бъде кандидат за офицер, а през декември 1917 г. той се включва в резервния батальон на 11-ия баварски полк, за да участва в Първата световна война. Скоро след това обаче войната свършва и Химлер напуска армията, без да е участвал в битка. Има лошо здраве, страда от оплаквания през целия си живот и други заболявания. През младостта си той тренира ежедневно с тежести и се упражнява, за да стане по-силен. Други момчета от училището му по-късно си спомнят за него като загрижен и притеснителен в социални ситуации.
През 1919 г. Химлер започва да следва агрономия в Мюнхен. Докато е студент е активен член на няколко студентски организации.
Макар че през 1871 г. по време на обединението на Германия са премахнати редица регламенти, които дискриминират нехристияни – включително евреи и други малцинствени групи, антисемитизмът продължава да съществува и да процъфтява в Германия и други части на Европа. Химлер е антисемит по времето, когато отива в университета. Той остава посветен католик, докато е студент и прекарва повечето от свободното си време с членовете на братство, „Лигата на Аполон“, чийто президент е евреин. Химлер поддържа учтиво поведение с него и с други еврейски членове на братството, въпреки нарастващия си антисемитизъм. През втората си година в университета, Химлер удвоява опитите си да продължи военната си кариера. Въпреки че не успява, той увеличава участието си на паравоенната сцена в Мюнхен. По това време, Химлер се присъединява към доброволния корпус Reichkriegsflagge (Имперски военен флаг) на Ернст Рьом – частна армия на дясноориентирани бивши военни, огорчени от загубата на Германия в Първата световна война.
През 1922 г. Химлер става по-заинтересован от „еврейския въпрос“, като дневниците му съдържат все по-голям брой антисемитски забележки и записват редица дискусии за евреите със своите състуденти. Неговите записки са доминирани от антисемитски брошури, германски митове и окултни книги. След убийството на външния министър Валтер Ретенау на 24 юни, политическите възгледи на Химлер се изправят към радикалното дясно и той участва в демонстрации срещу Версайския договор. Хиперинфлацията нараства и родителите му вече не могат да си позволят да обучават и трите си сина. Разочарован от неуспеха си да направи кариера в армията и от неспособността на родителите си да финансират докторската му подготовка, той е принуден да заеме нископлатена офисна длъжност, след като получава дипломата си за селско стопанство. Той остава на тази длъжност до септември 1923 г.
Нацистки активист През август 1923 г. Химлер се присъединява към Националсоциалистическата германска работническа партия (НСДАП) на Хитлер. Той е под номер 14 303.
Като член на паравоенната единица на Рьом, Химлер участва в Бирения пуч – неуспешен опит на Хитлер и НСДАП да завладеят властта в Мюнхен. Това събитие поставя Химлер в политически живот. Той е разпитан от полицията за ролята му в опита за преврат, но не е обвинен, поради недостатъчни доказателства. Той обаче губи работата си, не е в състояние да намери работа като агроном и трябва да се мести с родителите си в Мюнхен. Овладян от тези неуспехи, Химлер става все по-раздразнителен, агресивен и мизерен, отчуждавайки приятелите и членовете на семейството си.
През 1924 г. Химлер, докато търси нов свой светоглед, изоставя католицизма и се съсредоточава върху окултизма и антисемитизма. Германската митология, подсилена от окултни идеи, се превръща в религия за него. Химлер намира, че НСДАП е привлекателна, защото нейните политически позиции се припокриват със собствените му. Първоначално, той не е погълнат от харизмата на Хитлер или от култа към поклонението на Фюрера. Въпреки това, докато научава повече за Хитлер чрез четене, той започва да го смята за полезно лице на партията и по-късно се възхищава и дори му се покланя. За да консолидира и развива собствената си позиция в НСДАП, Химлер се възползва от безредието в партията след арестуването на Хитлер вследствие на пуча. От средата на 1924 г. работи за Грегор Щрасер като партиен секретар и асистент за пропагандата. Пътувайки из цяла Бавария, разтревожен за партията, той изнася речи и разпространява литература. От края на 1924 г., назначен от Щрасер за партийния офис в Долна Бавария, той е отговорен за интегрирането на членството от областта в НСДАП, когато партията е отново възстановена през февруари 1925 г.
През същата година той се присъединява към Шуцщафел (СС) като СС-Фюрер (СС-Лидер); неговият СС номер е 168. СС, първоначално част от много по-голямата СА, е създаден през 1923 г. за личната охрана на Хитлер и е преобразувана през 1925 г. като елитна единица на СА. Първата лидерска позиция на Химлер в СС е тази на СС-Гауфюрер (областният лидер) в Долна Бавария от 1926 г. Щрасер назначава за заместник-шеф на пропагандата Химлер през януари 1927 г. Както е типично за НСДАП, той има значителна свобода на действие в поста си, която се увеличава с течение на времето. Той започва да събира статистически данни за броя на евреите, масоните и враговете на партията и, следвайки силната си нужда от контрол, развива сложна бюрокрация. През септември 1927 г. Химлер казва на Хитлер за визията си да превърне СС в лоялен, мощен, расов чист елитен елемент. Убеден, че Химлер е човекът на работата, Хитлер го назначава за заместник-Райхсфюрер-СС с ранг СС-Оберфюрер.
По това време Химлер се присъединява към Артманската лига, младежка група на Völkisch. Там той се запознава с Рудолф Хьос, по-късно комендант на концентрационния лагер в Аушвиц, и Валтер Даре, чиято книга „Селяните като източник на живот на Северната раса“ привлича вниманието на Хитлер, което води до назначаването му за министър на храните и селското стопанство в Райха. Даре е твърдо вярващ в превъзходството на скандинавската раса и философията му има голямо влияние върху Химлер.
Издигане в СС
След оставката на командира на СС Ерхард Хайден през януари 1929 г., Химлер поема позицията на Райхсфюрер-СС с одобрението на Хитлер. Той все още изпълнява задълженията си в щабквартирата на пропагандата. Едно от първите му задължения е да организира участниците от СС в Нюрнбергските митинги през септември. През следващата година, Химлер развива СС от сила от около 290 мъже до около 3000. До 1930 г. Химлер убеждава Хитлер да управлява СС като отделна организация, въпреки че официално все още е подчинена на СА.
За да получи политическа власт, НСДАП се възползва от икономическия спад по време на Голямата депресия. Коалиционното правителство на Ваймарската република не успява да подобри икономиката, тъй като мнозина избиратели се обръщат към политическия екстремизъм, който включва НСДАП. Хитлер използва популистка реторика, включително обвинявайки изкупителни жертви – особено евреите – за икономическите трудности. На изборите през 1932 г. нацистите спечелват 37,3% от гласовете и 230 места в Райхстага. Хитлер е назначен за канцлер на Германия от президента Паул фон Хинденбург на 30 януари 1933 г., оглавявайки краткотрайна коалиция на нацистите му и Германската национална народна партия. Новият кабинет първоначално включва само трима членове на НСДАП: Хитлер, Херман Гьоринг като министър без портфейл, министър на вътрешните работи за Прусия и Вилхелм Фрик като министър на вътрешните работи на Райха. По-малко от месец по-късно, сградата на Райхстага е подпалена. Хитлер се възползва от това събитие, принуждавайки фон Хинденбург да подпише постановлението за пожара в Райхстага, което слага край на гражданските права и разрешава задържането без съдебен процес. Законът за упълномощаване, приет от Райхстага през 1933 г., дава на кабинета на практика пълните законодателни правомощия на Хитлер и страната става в де факто диктатура. На 1 август 1934 г. кабинетът на Хитлер приема закон, който предвижда, че при смъртта на фон Хинденбург президентския пост ще бъде премахнат и неговите правомощия ще бъдат обединени с тези на канцлера. Фон Хинденбург умира на следващата сутрин, а Хитлер става държавен глава и ръководител на правителството.
Възходът във властта на нацистката партия дава на Химлер и на СС неограничена възможност да процъфтят. До 1933 г. СС наброява 52 000 членове. Строгите изисквания за членство гарантират, че всички членове са от Арийски произход. Кандидатите са проверени за скандинавски качества – по думите на Химлер – „като градинар в детска градина, опитвайки се да възпроизведе добър стар щам, който е бил прелюбодействан и унижаван, започвахме от принципите на селекцията на растенията и след това продължихме безпричинно да премахнем мъжете, които не мислехме, че бихме могли да използваме за СС.“ Малцина смеят да споменат, че според собствените си стандарти, Химлер не покрива изискванията за ариец.
Организираният книжовен интелект на Химлер му помага добре, тъй като започва да създава различни отдели на СС. През 1931 г. той назначава Райнхард Хайдрих за шеф на новата разузнавателна служба, която през 1932 г. е преименувана на СД. По-късно официално назначава неговия заместник. Двамата мъже имат добри работни отношения и взаимно уважение. През 1933 г. те започват да отдалечават СС от контрола на СА. Заедно с вътрешния министър Фрик, те се надяват да създадат единна германска полиция. През същата година Хитлер насърчава Химлер до ранг СС-Обергрупенфюрер, равен на старшите командири на СА. След това Химлер и Хайдрих поемат политическата полиция на държавата; скоро само Прусия е контролирана от Гьоринг.