Фердинандо Гондзага (; * 26 април 1587, Мантуа, Херцогство Мантуа; † 29 октомври 1626, пак там) от рода Гонзага, е от 1607 до 1612 г. кардинал, а от 1612 до 1626 г. 6-и херцог на Мантуа и 4-ти херцог на Монферат.
Произход
Той е вторият син на Винченцо I Гонзага (* 1562, † 1612), 4-ти херцог на Мантуа и 2-ри херцог на Монферат, генерал, и на втората му съпруга Елеонора де Медичи (* 1566, † 1611, сестра на кралицата на Франция Мария де Медичи. Негови дядо и баба по бащина линия са херцог Гулиелмо Гонзага и ерцхерцогиня Елеонора Австрийска, а по майчина – Франческо I де Медичи, велик херцог на Тоскана, и ерцхерцогиня Йохана Австрийска. Има трима братя и две сестри:
Франческо (* 1586; † 1612), 5-и херцог на Мантуа и 3-ти херцог на Монферат, съпруг на Маргарита Савойска;
Гулиелмо Доменико (* 1589, † 1591); Маргарита (* 1591; † 1632), херцогиня на Лотарингия като съпруга на Хайнрих II; Винченцо II (* 1594, † 1627), кардинал, 7-и херцог на Мантуа и 5-и херцог на Монферат, съпруг на Изабела Гонзага; Елеонора (* 1598, † 1655), императрица на Свещената Римска империя като съпруга на Фердинанд II.
Има и двама полубратя и две полусестри от две извънбрачни връзки на баща си.
Биография Предопределен за църковна кариера, Фердинандо става кардинал през декември 1607 г., на 20-годишна възраст, с титлата „кардинал дякон на Санта Мария ин Домника“. Две години по-късно избира титлата „Санта Мария ин Портико Октавия“. Въпреки назначението се откроява, подобно на баща си, с неспокойния си характер, както и с любовта си към лукса и помпозността.След смъртта на брат си Франческо през 1612 г., Фердинандо се отказва от кардиналския пост и на 6 януари 1616 г. поема управлението на Херцогство Мантуа. Това става въпреки съпротивата на Карл Емануил I Савойски, който има планове за Монферат, управляван от семейство Гонзага (Франческо IV оставя дъщеря Мария, родена от съпругата му Маргарита, дъщеря на херцога на Савоя, за която се претендира за наследяване на Монферат). Поради тази причина самият херцог на Савоя започва дипломатическа криза, в която претендентът е Гонзага само формално; в действителност конфликтът е по-широк и включва Испания и Франция, които по различни причини подкрепят Гонзага срещу претенциите на Савоя.
През годините на управлението на Фердинанд, човек с голяма култура и интелект, но не надарен с човешката и политическа дълбочина, която е направила неговите предци велики, той не се откроява с никакви особени положителни фактори. При двора си приема известни художници, сред които Доменико Фети, известен като Мантовано, Карло Сарачени и фламандецът Антонис ван Дайк. Придворен архитект е Николо Себрегонди, който построява разкошната селска резиденция Вила Ла Фаворита между 1613 и 1624 г.
На 19 февруари 1616 г., в присъствието на верния си съветник и абат Грегорио Карбонели, той симулира фиктивен брак с младата графиня на Монферат, в която се е влюбил, Камила Фаа ди Бруно, която му ражда биологичен син, Франческо Джачинто. В същото време той договаря истински брак с Катерина де Медичи, дъщеря на великия херцог на Тоскана Фердинандо I де Медичи, за която действително се жени във Флоренция на 7 февруари 1617 г. Бракът скоро се оказва безплоден, което изостря проблема с династичното наследяване, като се има предвид, че единственият наследник в основната линия на семейството е по-малкият му брат Винченцо. През 1616 г. Винченцо се жени за много по-възрастната от него роднина Изабела Гонзага ди Новелара – брак, на който обаче се противопоставя Фердинандо, който прави всичко възможно да го анулира. Историята се проточва с години, дотолкова че Фердинанд не успява да предприеме подходящите политически ходове, за да постигне анулиране на брака на брат си, защото той почива, едва на 39 години, на 29 октомври 1626 г.
Малко преди смъртта си, Фердинандо, в опит да поне частично изплати катастрофална дългова ситуация, започва преговори за продажбата на част от известната колекция от произведения на изкуството, която семейството е натрупало през годините. Продажбата в крайна сметка приключва за значителна сума (30 хил. паунда, най-скъпото придобиване на произведения на изкуството от английския кралски дом), но сравнително ниска предвид историческата и художествената ѝ стойност, от неговия наследник, брат му Винченцо II.
През 1625 г. той вика в двора си Шарл I, син на Лудовико Гонзага-Невер, който е предопределен да го наследи, тъй като Фердинандо е в конфликт с братовчедите си от Гуастала, предпочитани от императорите за Херцогство Мантуа.Riccardo Braglia, I Gonzaga. Il mito, la storia, Artiglio, 2002, с. 148-149
Създава Рицарския орден на Непорочното зачатие, към който могат да се присъединят благородници от всички католически народи. Проектът, в който участват Карло I Гонзага-Невер и граф Алфонсо д'Алтан д'Алеманя,Gaetano Viviani, Secoli serafici, compendio cronologico della storia francescana, Firenze, 1757. се оформя на 8 декември 1619 г., а орденът е учреден в Мантуа през 1623 г. Той е църковно одобрен от папа Григорий XV през 1623 г. и потвърден от папа Урбан VIII през 1625 г.Gaspare da Monte Santo, Il novello religioso francescano, Ancona, 1806.
Умира на 39 години на 29 октомври 1626 г. Погребан е в църквата „Санта Барбара“ в Мантуа. Наследен е като херцог от по-малкия му брат Винченцо II Гонзага.
Брак и потомство
Жени се два пъти:
∞ 1. 1615 за Камила Фаа ди Бруно (* ок. 1599, † 14 юли 1662), дъщеря на граф Ардицино Фаà, граф на Бруно, и Маргерита Фасати, развод 1616, от която има един извънбрачен син: Франческо Джачинто Гонзага (* 4 декември 1616 в Мантуа † 6 юли 1630, пак там), религиозен деец, маркиз на Сан Салваторе Монферато и господар на Бианце
∞ 2. 1617 за Катерина де Медичи (* 2 май 1593, † 17 април 1629), дъщеря на великия херцог Фердинандо I де Медичи от Тоскана и на съпругата му Кристина Лотарингска, от която няма деца.
Източници
Ferdinando Gonzaga duca di Mantova e di Monferrato, на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana Romolo Quazza, FERDINANDO Gonzaga, sesto duca di Mantova, в Enciclopedia Italiana, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1932 Gino Benzoni, FERDINANDO Gonzaga, duca di Mantova e dei Monferrato, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 46, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1996 Ferdinando Gonzaga, на accademicidellacrusca.org, Accademia della Crusca Salvador Miranda, GONZAGA, Ferdinando, на fiu.edu – The Cardinals of the Holy Roman Church, Florida International University Brinton, Selwyn. The Gonzaga--Lords of Mantua. London: Methuen, 1927, с. 193 – 204 Roberto Maestri, Ferdinando Gonzaga, Alessandria, Circolo Culturale "I Marchesi del Monferrato", Alessandria 2013 Adelaide Murgia, I Gonzaga, Milano, Mondadori, 1972 Giuseppe Coniglio, I Gonzaga, Varese, Dall'Oglio, 1967
Външни препратки
Ferdinando Gonzaga , In: Salvador Miranda: The Cardinals of the Holy Roman Church, online auf fiu.edu, Website der Florida International University (englisch) David M. Cheney, Ferdinando Gonzaga, в Catholic Hierarchy Genealogy.euweb.cz: Gonzaga family
Категория:Кардинали Категория:Херцози на Мантуа Категория:Херцози на Монферат Категория:Гонзага Категория:Родени в Мантуа Категория:Починали в Мантуа Категория:Италианска аристокрация