Фръчковският родФръча е диалектна дума за четка: Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 39. е български мияшки строителен, резбарски и зографски род, по произход от малореканската голяма паланка Галичник, Дебърско, един от старите родове, принадлежащ към Дебърската художествена школа.

История Родовата къща на Фръчковци е в Долната махала на Галичник (Станиш махала), до църквата „Света Петка“.

Един от най-старите известни представители на рода е Блаже, който живее и твори в XVIII век. Той е резбар и зограф и обучава в занаята сина си Негрий Блажев. Синът на Негрий Макрий Негриев започва да твори и като зограф. Според сведения на Янко Кузманов, който е правнук на Макрий, Макрий Негриев изписва три икони за църквата „Света Петка“, които обаче не са подписани. Четиримата сина на Макрий са зографи и изоставят резбарството освен един. Това са Христо Макриев (1841 - 1893), Исай Макриев (1843 - 1881), Кузман Макриев (1844 - 1899) и Серафим Макриев (1845 - 1869).Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40. Христо обучава синовете си за зографи, като синът му Апостол става известен зограф и революционер.

Негрий Блажев има още двама сина Траян и Гюрчин. Син на Траян е Нестор Траянов, чийто син е известният български зограф Данаил Несторов, с когото Нестор често работи из България и Влашко. Нестор твори често с племенника си Овентий Исачев. Дело на Нестор е иконата на Свети Георги в църквата „Свети Георги“ в скопското село Блаце. При Траян работи и другият му син Евтим.

Гюрчин със синовете си Михаил (1839 - 1874), Теофил (1845 - 1874) и Пане (1847 - 1892) образуват отделна тайфа. След смъртта на Гюрчин, тайфата се оглавява от най-големия брат и често работи със сродниците си. След смъртта на Михаил го замества Нестор Траянов. По-късно тайфата се мести в Южна България след Освобождението. Работят в църквата „Света Неделя“ в София, а също така в Сопот, Аджар, Калофер и други. В Сърбия работят в Неготин и околията.

Първите представители на рода са предимно дърворезбари. Иконопиството започва с Макрий Негирев, който пръв се опитва да твори в тази сфера, а неговите синове с изключение на Кузман изоставят дърворезбарството и стават образописци. Поради тази причина името Фръчковци е възприето по-късно, когато иконопиството е по-разпространено в рода. Тъй като Макрий Негриев има голямо потомство, родът е познат и като Макриевски или Негриевски род.

Родословие

Библиография Милошевић, Ж. Упостібини наших копаничара и зографа. Београд, 1927.

Бележки