Франческо Сфорца (; * 23/24 юли 1401, Сан Миниато, Провинция Пиза; † 6 или 8 март 1466, Милано, Миланско херцогство) е 4-ти херцог на Милано като Франческо I Сфорца от 25 март 1450 г. до смъртта си, родоначалник на фамилията Сфорца.
Ценен кондотиер на дружина авантюристи, години наред воюва в служба на различни италиански държави, от Неаполитанското кралство до Папската държава, за да стигне най-накрая до двора на Миланския херцог Филипо Мария Висконти. По време на 20-годишната си служба при него Сфорца трябва да се справя с интригите на самия херцог, завиждащ и подозрителен към популярността и военните умения на своя кондотиер.
През 1441 г. Франческо се жени за дъщерята на херцога Бианка Мария Висконти, като става де факто наследник на миланския владетел. Въпреки това след смъртта на Филипо Мария през 1447 г. Милано възстава, провъзгласявайки Амвросианската република, която обаче е обречена постепенно на отслабване поради политическото и военното влияние, което самият Сфорца упражнява над миланския народ.
След като се издига до ранга на херцог през 1450 г. и е легитимиран пред миланците като съпруг на последната представителка на Висконти, Франческо Сфорца е главният архитект на Мира в Лоди от 9 април 1454 г. между Италианските държави и на политическото, икономическото и художественото възраждане на Миланското херцогство след десетилетия нестабилност, печелейки уважението и възхищението на своите съвременници и на Николо Макиавели.
Франческо и Бианка Мария, които стават господари на Милано, се посвещават на подобряването на града, на повишаването на икономическото благосъстояние на жителите му и на затвърждаване на крехката им власт.
Той се отличава като кондотиер и е считан за един от най-добрите от съвременниците си.
Франческо Сфорца се появява като второстепенен герой в италианско-британския телевизионен сериал „Медичите“ (2016 – 2019 г.), където в ролята му е Антъни Хауъл.
Произход Той е извънбрачен син на кондотиера Джакомо Атендоло (нар. Муцио и впоследствие Сфорца) (* 1369, † 1424) и на метресата му Лучия Терцани от Торджано (* 1380, † 1461).Caterina Santoro, Gli Sforza: La casata nobiliare che resse il Ducato di Milano dal 1450 al 1535..., p. 7 Има четири братя и три сестри: Елиза (* 1402, † 1476), съпруга на Леонето Сансеверино от господарите на Каяцо Алберико (* 1403, † 1423) Антония (* 1404, † 1471), съпруга на Ардицоне да Карара от господарите на Падуа, господар на Асколи Пичено, Чивитела дел Тронто и Офида, и на Манфредо да Барбиано, кондотиер, граф на Копертино и Кунио и сеньор на Бишелие, Казамасима, Кастел Болонезе и др. Леоне (* 1406, † 1440), кондотиер в армията му; съпруг на Марсобилия, дъщеря на Корадо III Тринчи, последен господар на Фолиньо Джовани (* 1407, † 1451), кондотиер на армиите му, управлява владенията му в Кралство Неапол от 1432 г., губернатор на Асколи, господар на Фабриано и Терамо; съпруг на Лавиния Лавело Алесандро (* 1409, † 1473), господар на Пезаро, Градара и Кастелнуово, велик конетабъл на Неаполитанското кралство; съпруг на Костанца да Варано, поетеса, и на Звева да Монтефелтро, игуменка и блажена Орсола (* 1411, † ок. 1460), монахиня кларисинка Освен това има пет полубратя и една полусестра от трите брака на баща си, един полубрат и една полусестра от негова извънбрачна връзка, както и двама полубратя и една полусестра от брака на майка си.
Биография Ранни години Франческо Сфорца прекарва детството си между Флоренция и двора на Ферара на Николо III д’Есте.Daniela Pizzagalli, Tra due dinastie. Bianca Maria Visconti e il ducato di Milano, p. 10 Сред учителите му е големият хуманист Гуарино дей Гуарини, известен като „Веронезецът“.Antonio Menniti Ippolito, Francesco I Sforza, duca di Milano... По-късно той следва баща си в Неапол, където през декември 1412 г., едва 11-годишен, е обявен за граф на Трикарико от крал Ладислав I Анжуйски и за въоръжен рицар.
Първи брак „Контичело“-то („графчето“, както е наречен след инвеститурата си ФранческоFrancesco I Sforza, in Dizionario biografico degli italiani, Istituto dell'Enciclopedia Italiana.) през 1417 г. стъпва във владение и над Графство Ариано и няколко други територии.
От 1417 г. баща му Муцио желае Франческо да бъде до него в битка. Франческо междувременно получава от новия суверен – кралица Джована II правото на първороден син, т.е. на всички наследствени придобивки. Кралицата легитимира и другите му братя и сестри. На 23 октомври 1418 г. в РосаноCaterina Santoro, Gli Sforza: La casata nobiliare che resse il Ducato di Milano dal 1450 al 1535, p. 11 той се жени за Поликсена Руфо, калабрийска благородничка от клона на Монталто и вдовица на френския рицар Жан дьо Маи, която притежава много земи, особено в Козенца.Cesare Sinopoli, Salvatore Pagano e Alfonso Frangipane, La Calabria: storia, geografia, arte, p.55 Булката носи териториите на Паола, Княжество Росано, Калимера, Какури, Монталто, Графство Поликастро и други феоди, които са поверени на управлението на Анджело Симонета, както и 20 хил. златни дуката, с които Франческо купува феодите на Бриатико и Месано.Племенникът ѝ Чико Симонета става секретар на Франческо Сфорца, Галеацо Мария Сфорца и Бона Савойска; вж. Paolo Colussi, Storia di Milano: Cicco Simonetta, на storiadimilano.it, 30 юли 2002, посетено на 23 септ. 2021 През 1420 г. Полисена умира няколко дена след 1 дъщеря им Антония Полисена, починала на 1 г. заедно с нея,Monica Ferrari, Per non manchare in tuto del debito mio. L'educazione dei bambini Sforza nel Quattrocento..., p. 238 навярно отровени от роднина от рода Руфо. Франческо Сфорца, след година престой в Калабрия, я напуска, за да се отдаде на служба на баща си.
От Неапол до Милано Война за наследяването на Неаполитанския престол (1419 – 1424)
През 1419 г., малко след раждането на дъщеря си, 18-годишният Франческо е повикан от баща си (по онова време на служба на папа Мартин V) да се бие в Тусция срещу Брачо да Монтоне – силен капитан-наемник, който пречи на папата за възстановяване на суверенитета му над териториите на Папската държава. Франческо, по заповед на баща си, предприема изненадваща нощна атака срещу войските на Брачо, разположени на лагер до Витербо. В объркването, въпреки намесата на опитни командири като Николо Пичинино и Анджело Тарталя, Сфорца успява да залови 562 негови рицари, включително много капитани, по-късно освободени.Corio, Storia di Milano, vol. II, pp. 529 – 530
Поставени директно в услуга на папата, Франческо и баща му служат в защита на трона на Неаполитанското кралство срещу Алфонсо V Арагонски – наследник, предложен от кралица Джована II Анжуйска, комуто се противопоставя Луи III Валоа-Анжуйски – кандидат на папата.
През лятото на 1421 г. Франческо отива заедно с голяма група кондотиери в Калабрия като вицекрал от името на Луи III Валоа-Анжуйски, за да покори местните господари. Суверенът дава на Сфорца феодите Ренде, Доманико, Мендичино, Каролей, Сан Фили, Арканадога и Мартурмио, за да изплати половината от огромния дълг от 200 хил. дуката, които му дължи.Corio, Storia di Milano, vol. II, p. 560 Франческо успява да завладее района на Козенца, но веднага щом пристига фалшивата новина, че баща му е мъртъв, почти всички кондотиери от неговото обкръжение преминават на служба на Джовани Лесера, зам. управител на Калабрия от името на Алфонсо V Арагонски. Бащата на Франческо отива в Ренде, осигурявайки на сина си 400 други рицари, с които Франческо отново покорява тези земи, като прощава на капитаните, които са го предали.Corio, Storia di Milano, vol. II, pp. 567-
Война на Акуила
На 4 януари 1424 г. бащата на Франческо пристига с армията си близо до устието на река Пескара и разбира, че наемниците на Брачо да Монтоне са препречили брода. Той все пак решава да опита да премине реката и заедно със седем свои капитани (сред които и Франческо) и четиристотин мъже се подготвя да прекоси буйните води. Докато е още в средата на реката, вижда давещ се млад знаменосец и се опитва да го спаси, но е хвърлен от коня си с бронята и се удавя. Тялото му не е намерено. Скоро тъжната новина стига до Франческо, който с голям дух отново прекосява реката и, обединен с останалата част от армията, произнася реч, призовавайки войниците да му останат верни. Те го признават за нов командир на мястото на баща му, въпреки че е само на 23 години.Giorgio Nicodemi, Gli Sforza, duchi di Milano..., p.18
Франческо прекратява войната срещу арагонците в рамките на няколко месеца. Всъщност той завладява Неапол през април същата година след предателството на Якопо Калдора – военен командир на Алфонсо V Арагонски. След това води бащините си войски срещу Брачо да Монтоне, като участва в битката при Акуила на 2 юни 1424 г., последен епизод от войната на Акуила,Caterina Santoro, Gli Sforza: La casata nobiliare che resse il Ducato di Milano dal 1450 al 1535, p.14Filippo Thomassino e Giovan Turpino, Ritratti di cento capitani illvstri, p. 45. и побеждава Брачо. С тази победа Франческо гарантира на кралица Джована II, междувременно прекъснала съюза си с Алфонсо V Арагонски и сближила се с Луи III дьо Валоа-Анжуйски, окончателния контрол над Неаполитанското кралство.
В служба на Папата (1424 – 1425) След като подсигурява Южна Италия срещу арагонските амбиции, Франческо Сфорца е нает директно от папа Мартин V в борбата срещу Корадо III Тринчи, господар на Фолиньо, който, продължавайки политиката на Брачо да Монтоне, пречи на папата да възстанови властта му над териториите на Папската държава. Франческо печели победа над слабата му съпротива и връща Фолиньо в папски ръце .Caterina Santoro, Gli Sforza: La casata nobiliare che resse il Ducato di Milano dal 1450 al 1535, p.15
В служба на Филипо Мария Висконти (1425 – 1447) Битка при Маклодио и първо изпадане в немилост (1425 – 1429) През август 1425 г. Франческо започва да служи при херцога на Милано Филипо Мария Висконти.Caterina Santoro, Gli Sforza: La casata nobiliare che resse il Ducato di Milano dal 1450 al 1535, p. 16. По онова време херцогът се бори срещу Флорентинската република и Венецианската република – двете основни италиански сили, които се опитват да му попречат да изгради отново огромната територия, създадена навремето от баща му Джан Галеацо Висконти. Франческо Бусоне да Карманьола – командир на херцогската армия, наскоро напуснал службата си при херцога поради разногласия и подтикнат от някои от неговите противници, става генерал-капитан на армията на Венецианската република. Филипо Мария се обръща към Сфорца, като му предлага освен независимостта от заповедите на лейтенанта на херцогските сили – кондотиерът и капитан на дружина Анджело дела Пергола, също и 5-годишен договор за кондотиерство, с който Сфорца първоначално се ангажира с борбата срещу Флоренция за завладяването на Форли под командването на 1500 рицари и 300 пехотинци.пак там, p. 15 – 16
Бунт на Бреша Експанзионистичните намерения на Филипо Мария притесняват другите италиански владетели, които разширяват антивисконтския съюз с Генуезката република, Херцогство Ферара, Херцогство Мантуа, Сиенската република, Савойското херцогство и Сицилианското кралство. Коалицията обявява война на Миланското херцогство на 27 януари 1426 г.Giorgio Nicodemi, Gli Sforza, duchi di Milano, p. 19. Филипо Мария праща армия от 5000 пехотинци и 300 рицари под командването на Николо Терци срещу генуезките бунтовници, водени от Томазо ди Кампофрегозо, но тя е разгромена в битката при Сестри Леванте, където умират 700 човека, а 1200 са пленени.