Ацо Висконти или Ацоне Висконти (; * 7 декември 1302, Ферара, Папска държава; † 16 август 1339, Милано, Сеньория Милано) от фамилията Висконти, е господар на Милано от 1329 до 1339 г., както и господар на Бергамо, Бреша, Вал Камоника, Комо, Валтелина, Бормио, Крема, Кремона, Леко, Лоди, Пиаченца и Верчели.
Освен с политическата и военната си кариера той е запомнен и с големите си строителни работи в Милано и в други градове на Ломбардия.
Произход Той е единствен син и наследник на Галеацо I Висконти (1277 – 1328), господар на Милано, и на съпругата му Беатриче д’Есте (1268 – 1334). Негови дядо и баба по бащина линия са Матео I Висконти, господар на Милано, и Бонакоза Бори, а по майчина – Обицо II д’Есте, господар на Ферара и Модена, и Джакомина Фиески, племенница на папа Инокентий IV. Има една сестра: Ричарда (1304 – 1361), съпруга на Томас II, маркграф на Салуцо.
Ацо е роден във Ферара, тъй като през юни същата година неговият дядо Матео I е изгонен от града от сем. Дела Торе, както и родителите му, които намират убежище във Ферара. През 1311 г. дядо му възстановява господството и успява да се върне в Милано.
Биография Младост В края на юни 1322 г., след смъртта на дядо си Матео I, Ацо е направен господар на Пиаченца от баща си заедно с майка си Беатриче. В края на октомври, поради проблемите, които Галеацо предизвиква на Бианкина, съпруга на Вергузио Ланди, Ланди успява да проникне в града с няколкостотин мъже благодарение на някои контакти, които отварят една от вратите за него. В този момент Ацо е в двореца с майка си и тя успява да отвлече вниманието на враговете, като хвърля монети от балконите и в коридорите, което дава време на Ацо да избяга заедно с ескорт от дванадесет рицари. Тогава майка му е ескортирана от Ланди извън контадо Пиаченца.Giulini, Memorie, vol V, pp. 131-132 На 8 ноември, поради недоволството на чичовците му Марко Висконти и Лодризио Висконти към баща му Галеацо заради желанието му да започне мирни преговори с папата, в Милано настъпват въоръжени сблъсъци, които принуждават Галеацо на ново изгнание в Лоди при гибелинското семейство Вистарини. Още на 9 – 10 декември обаче Галеацо отново става господар на града.Giulini, Memorie, vol. V, pp. 133-135
В Тоскана
През април 1325 г. Ацо е изпратен от баща си в Тоскана заедно с чичо си Марко, за да подкрепи неговия приятел Кастручо Кастракани. В контекста на това пътуване през април 1325 г. той превзема Фиденца. На 23 септември участва в битката при Алтопашо, където гибелините от Лука, Милано и Сиена нанасят тежко поражение на флорентинските и сиенските гвелфи и на Папската държава. На 11 ноември Кастручо влиза в Лука триумфално като римски император. След като Ацо пристига пред портите на Флоренция заедно с Кастручо, се провеждат като подигравка три конни надбягвания (палио) – едно на рицари, второ на пешеходци и трето на проститутки, за да отмъстят за палиото, организирано от флорентинците две години по-рано под стените на Милано.Giulini, Memorie, vol. V, p. 163
В Емилия
През ноември Ацо отива в Емилия, където вече са регистрирани сблъсъци от няколко месеца между гибелините от Модена и гвелфите от Болоня. Тук той се присъединява към Риналдо II д'Есте и Риналдо Бонаколси и на 15 ноември участва в командването на някои кавалерийски отряди в решителната битка при Дзаполино, където гибелините успяват да постигнат съкрушителна победа, въпреки че имат сили четири пъти по-малки от своите противници.
Идване в Италия на Лудвиг IV Баварски
През февруари 1327 г. Ацо отива, отново заедно с чичо си Марко Висконти, на диетата, свикана в Тренто от Лудвиг IV Баварски, крал на Германия, където папа Йоан XXII е обявен за еретик и свален. В началото на юли, поради възникналите разногласия между краля и баща му Галеацо, който от месеци е започнал мирни преговори с папата чрез Джовани Мориджа, Ацо е затворен заедно с него и чичовците си Лукино и Джовани в замъка на Монца. Той остава там до 25 март 1328 г., когато е освободен от затвора благодарение на натиска на Кастручо Кастракани върху Лудвиг, който междувременно е коронясан за император. През лятото Ацо отива в Тоскана заедно с баща си и чичо си Джовани по заповед на императора, където посещава Касттручо, който ги посреща чудесно. Кастручо поверява обсадата на Пистоя на Галеацо, но той се разболява под градските стени и на 6 август умира от болест в Пеша.Giulini, Memorie, vol. V, pp. 174-181
Когато императорът се връща от Рим, бащата на Ацо Галеацо I вече е мъртъв. След като спира в Тоскана, императорът избира град Пиза за свой дом и тук на 15 януари 1329 г. продава позицията на имперски викарий в Милано на Ацо в замяна на 60 000 златни флорина, а на 20 януари антипапата Николай V прави чичо му Джовани кардинал-дякон. Императорът се нуждае от пари, за да плати на войските си, които заплашват да се върнат в Германия. Тъй като парите не могат да бъдат изплатени веднага, около 800 германски войници искат Марко Висконти да бъде предаден като заложник и номинално поставен под тяхно командване. Междувременно Ацо и Джовани се връщат в Милано, за да съберат това, което са обещали на императора. Предишният викарий Гийом дьо Монфор обаче затваря вратите пред тях и на 2 февруари те са принудени да се установят в Монца, където са добре приети от народа и от голяма част от духовенството, което, заедно с това на своите милански съседи, подкрепя каузата на антипапата срещу Йоан XXII. На 15 февруари те намират начин да зарадват Гийом, който напуска града заедно с германския подест. На мястото на Гийом е назначен Гуискардо Ланча да Грумело. Те успяват да съберат 25 000 златни флорина, които предават на императорския офицер, който се връща в Германия, без да се интересува от заповедите на императора.Giulini, Memorie, vol. V, pp. 182-183
Конфликт с императора Изоставен от антипапа Николай V, който с разкаяние се връща на служба при папа Йоан XXII, и усещайки възможни бунтове в Тоскана, през април Лудвиг IV Баварски се завръща в Ломбардия. Когато обаче той достига бреговете на река По, е изоставен от шестстотин арбалетчици, които веднага се поставят на служба на сем. Висконти.
Междувременно Ацо и чичо му Джовани, притиснати от Обицо III д’Есте чрез дъщеря му Беатриче (майката на Ацо), работят тайно за помирението на папата, спомняйки си за арогантността и алчността, които характеризират идването в Италия на кралете на Германия, и за затвора си в Монца. На 17 април те изпращат петстотин конници под командването на Пинала и Мартино Алипранди, благородници от Монца, които успяват да получат ключовете от Порта де Гради и да влязат в нея, принуждавайки губернатора Лудвиг фон Тек, взел длъжността две седмици по-рано, да намери убежище в замъка. Там германецът е обсаден благодарение на поредица от укрепления, които го изолират от останалата част на града.
На 21 април император Лудвиг IV Баварски, ядосан от събитията и новата позиция на Висконти спрямо папата, свиква диета в Маркария, където обяснява ситуацията на присъстващите, призовавайки ги да съберат армия, за да ги покорят. Желаейки да гарантира лоялността на хората от Монца, на 26 април Ацо изпраща Боскино Мантегаца и Пагано Мандели да уведомят хората, че императорът тръгва към Милано и Монца с армия, която възнамерява да живее за тяхна сметка и да наложи други данъци след тези, от които са били потискани след влизането му две години по-рано; затова той ги моли да не го приемат и да последват примера на миланците, които са одобрили тази резолюция на общо събрание на съвета няколко дни по-рано. Жителите на Монца казват, че са готови да се противопоставят на императора по всякакъв начин.
Император Лудвиг IV събира армия в Кремона, състояща се от 1000 пехотинци и 2000 конници. В началото на май той пристига под стените на Лоди, но не е приет, затова се насочва към Меленяно и след това към Монца. Лукино Висконти се отправя към Меленяно, но когато пристига там, установява, че императорът вече е отминал. Имперската армия се опитва да атакува Монца от изток, целейки да освободи замъка от обсадата, но не успява да преодолее река Ламбро, особено придошла и с води, които не показват признаци на намаляване и през следващите дни. По съвет на миланските благородници, които се противопоставят на Висконти, той марширува седем мили на север до Аляте, където има мост над реката, пресича го и се връща, за да атакува Монца от запад. Градът обаче не отваря вратите си за него и той е принуден напразно да обсажда замъка няколко дни, като успява само да накара Амурат дела Торе, син на Гуидоне, да избяга. След като се отказва от намерението да превземе Монца, той се насочва към Милано, което обаче е още по-добре укрепено, като се има предвид, че Ацо е построил няколко дървени бастиона и над четиридесет кули, за да защити кръга на Навили (ровове с вода), а след това повишава нивото на водата и осигурява производството на брашно, заобикаляйки мелниците извън Порта Тичинезе. Императорът разполага лагер на 21 май близо до моста Аркето, извън Порта Джовия, но на 11 юни го мести пред малката порта Сант'Амброджо и започва да обсажда града. Той се опитва няколко пъти да завладее мелниците на Порта Тичинезе, за да ги умори града от глад, но безуспешно.
На 19 юни, изоставен от повечето гибелински господари, които го следват, с изключение на Кангранде I дела Скала, императорът решава да изостави начинанието и се оттегли в Павия. На 23 септември Лудвиг IV Баварски потвърждава имперския викариат на Ацо и отменя императорските привилегии и владения, предоставени през предходните две години. В замяна Ацо трябва да му плати 12 000 златни флорина и още 1000 на месец до завръщането му в Германия, а освен това трябва да държи двеста германски войници на разположение, за да бъдат изпратени на помощ на императора в случай на нужда. През декември Лудвиг Баварски пристига в Тренто и оттам се връща в Германия.Giulini, Memorie, vol. V, pp. 184-192
Елиминиране на Марко Висконти и помирение с папата На 29 юли Марко Висконти напуска Флоренция и се връща в Милано, където е добре приет на 14 август от Ацо и братята на Марко – Лукино и Джовани. Марко обаче е раздразнен от поведението им към него, тъй като те са го оставили заложник на германската армия. На 5 септември той е открит мъртъв в алея до Бролето Векио. Според Мориджа той е починал след внезапно и тежко заболяване, вероятно причинено от отравяне, но според Бернардино Корио и Джовани ВиланиVillani, Nuova Cronica, cap. 136 той е бил удушен по заповед на Ацо и братята му и след това е хвърлен от прозореца на двореца. В действителност Марко, освен че е ядосан на братята си, е много популярен със своята смелост и своите войнствени добродетели, и иска да сложи ръка върху господството на Милано, като е заплашил публично племенника си няколко пъти. Следователно той е неудобна, опасна фигура, способна отново да дестабилизира държавата.
Ацо е посочен като един от убийците на Марко, но никога не е осъден. С тази маневра той си навлича гнева на папа Йоан XXII, който го отлъчва, поставя град Милано под интердикт и заплашва с нахлуване от неговите френски съюзници. Под този натиск Ацо е принуден да се подчини на папата и да се откаже от своя имперски викариат, въпреки че запазва политическа власт в Милано и на 15 март 1330 г. е направен господар на Милано. Всъщност на 14 май интердиктът над града е вдигнат благодарение на мирните преговори, които се водят с папата. На 15 септември в Авиньон се състои тържественото опрощаване на Висконти, при условие че признае Йоан XXII за легитимен папа, не оказва помощ на нито един еретик или разколник, върне конфискуваното имущество на Дела Торе и на архиепископството, не облага с данъци църковните собственост, не воюва с нито един замък или град, принадлежащи на папата. На 14 февруари 1330 г. папата нарежда на изгнаните милански духовници да се върнат в града.Giulini, Memorie, vol. V, pp. 192-197
Господар на Милано