Поп Йеремия или Презвитер Йеремия (на старобългарски Еремиѩ) е български автор на апокрифни произведения, живял по всяка вероятност през втората половина на Х векАнисава Милтенова. „Презвитер Йеремия“. В: История на българската средновековна литература. ИК Изток Запад. София, 2009. с.285 – 287. Заради произведението му Повест за кръстното дърво, Е. Георгиев нарежда поп Йеремия заедно с такива велики старобългарски творци като Кирил и Методий, Йоан Екзарк и др, Според Георгиев това съчинение е първият славянски роман и един от първите романи в Европа въобщеГеоргиев, Е. Литература на изострени борби в средновековна България. С, 1966..
Презвитер Йеремия е автор на апокрифни съчинения и е представител на антиканоничната линия в развитието на средновековната българска литература. Остри нападки срещу Йеремия се съдържат в различните редакции на Списъка на забранените книги. Според тях, той е „окаян“, „лъже“, „бае“, пише за „съблазън на неразумните“. Монахът Атанасий Йерусалимски (XIII в.) в специално послание съветва неговия съотечественик и последовател Панко да не чете словото на Еремия за „честното дърво“ и нарича творенията му „лъжливи басни“Ангелов, Б., М. Генов. Стара българска литература (IX-XVII). С., 1922..
Споменавания в много по-късни руски източници от XVI век описват поп Йеремия като ученик или дори син на основоположника на богомилството поп Богомил. Някои изследователи от края на XIX век дори го отъждествяват с поп Богомил, но впоследствие обаче руският учен Матвей Соколов доказва, че става въпрос за две различни лица.Соколов, М. Компиляция апокрифов болгарского попа Иеремии. – В: Материалы и заметки по старинной славянской литературе. Т. 1. Москва, 1888, 73 – 211. Главното произведение на Йеремия „Повест за кръстното дърво“, макар и апокрифно, не съдържа богомилски елементи. Е. Георгиев дори го разглежда като противник на Богомилството, защото Йеремия уважава кръста като християнски символ и приема Господ като създател на земните творения.
Творчество Книжовното наследство на поп Йеремия все още не е напълно очертано. Със сигурност към наследството му се отнася „Повест за кръстното дърво“ и един цикъл молитви против треска (Молитва за тресавици). Някои изследователи са склонни да му преписват и „Въпроси и отговори, или от колко части е бил сътворен Адам“.
Повестта за кръстното дърво е обширно апокрифно съчинение, което проследява историята на дървото от което е направен кръста Христов. Съчинението е изградено върху занимателни епизоди от Стария и Новия завет и някои предишни апокрифни съчинения. Трактовката на Еремия показва отклонение от някои основни богомилски схващания и дори противоречие с тях (например в прославата на кръста и утвърждаването на църковната йерархия), но същевременно разказът му не се покрива с официално установените библейски положения. Образът на Исус е подчертано очовечен, повествованието е наситено с любопитни сюжетни подробности и с фантастика. Най-старият известен препис на съчинението е от XIII в. в Драголовия Сборник.
На поп Йеремия се приписва и апокрифът „Сисиниеви молитви“, но ролята му в съставянето му е неясна. Този текст е представян като съставен от Сисиний, един от учениците на Мани, но съдържанието му не е манихейско, макар и да показва влияние на масалианството. Цариградският патриарх Сисиний II, предупреждава да не го смесват с „лъжливия Сисиний“, за когото пише българският поп Йеремия.
Източници
Категория:Български средновековни книжовници Категория:Български духовници