Свети великомъченик Георги Победоносец (275 – 281 г. – 23 април 303 г.) е един от най-почитаните светци, мъченик за Христовата вяра, убит по време на Диоклециановите гонения.
Мощите на свети Георги са погребани в град Лида/Диосполис в римската провинция Палестина, част от реформираната Сирия Палестина (дн. Лод, Израел), от който град е майка му и където живее известно време след смъртта на баща си. Скоро се прочува като небесен воин и закрилник чрез множество чудеса, които извършва след смъртта си.
Почитан е като мъченик както от източните, така и от западните християнски църкви. Българската православна църква, както и православните църкви в Грузия, Русия, Северна Македония, Сърбия и Черна гора честват паметта му на 6 май. В България 6 май (Гергьовден) е важен църковен празник, сред най-празнуваните имени дни, а също и официален държавен празник. Православната църква в Гърция и Румъния чества паметта му на 23 април, когато се чества и във Великобритания. Той е покровител на Англия, България, Русия, Грузия, Гърция, Етиопия, Канада, Каталония, Литва, Португалия, Сърбия, Черна гора и на градовете: Бейрут, Генуа, Истанбул, Любляна, Москва и Фрайбург.
Изобразяване На иконите св. Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, с лежаща в краката му убита от него ламя – най-прочутото му чудо, случило се според легендата близо до град Вирит (днешния Бейрут, столицата на Ливан). В голямо езеро край града се настанил страшен змей човекоядец с отровен дъх. След като не успели да го преборят, жителите на града помолили владетеля си за помощ. Той наредил да принасят в жертва на змея ежедневно по едно дете и обещал да прати и щерка си някой ден, да я изяде чудовището. Когато ѝ дошъл редът, девойката облякла най-хубавата си премяна и отишла на брега на езерото, където свети Георги, яхнал бял кон, я намерил обляна в сълзи. С копието си светецът ранил животното, след което двамата занесли змея в града. Там св. Георги отрязал главата на змея, а десетки хиляди жители на града се покръстили, призовани от светеца. На мястото на смъртта на змея били съградени две църкви: едната била посветена на Божията Майка, а другата – на свети Георги. При освещаването на втората църква избликнал извор с лековита, жива вода.
На стенописи (в църквата на Павниси, Грузия, третата четвърт на XII в.) и често на гръцки и български икони е представен и момък, седнал зад седлото на св. Георги с кърпа в едната си ръка и кана (всъщност кукумион, съд с топла вода) – в другата ръка. Младежът, родом от Пафлагония, бил прислужник на болярин в Преслав, пленен някое време преди това в боевете при Ахелой и Катасирти през 917 г. Свети Георги върнал момъка на опечалените му родители.
В прослава на св. Георги са създадени много песни. Православната църква го възпява със следния тропар:
Житие
В различни версии на житието на свети Георги Победоносец смъртта му се приписва на някакъв жесток източен деспот на име Дадан или на император Диоклециан, в чиято армия служи, като заема длъжността трибун и е член на личната гвардия на императора, докато той е в Никомедия, Мала Азия. Владетелят заповядва на своя приближен да вземе участие в преследванията над християните, които наскоро е предприел, но Георги отказва, изтъквайки, че сам той е християнин, и упреква решението на владетеля, след което е осъден на мъченическа смърт.
На път за тъмницата св. Георги получава знак от Исус Христос, че ще му помага в изпитанията – един от стражите го смушква с копието си, за да върви по-бързо, но то омеква и се превива на две. В затвора светецът е разпънат, окован на пода и му слагат тежък камък върху гърдите, по-късно продължително го изтезават. Императорът решава, че е умрял от това, и отива да принесе благодарствена жертва. Но докато императорът е в храма на Аполон, при мъченика идва ангел, освобождава го и му връща здравето. Скоро владетелят разбира за това и нарежда нови мъчения, мимоходом осъждайки на смърт надзирателите Анатолий и Проталеон, за които научава, че са се покръстили. Георги прекарва в яма с негасена вар три дни, но накрая пак е невредим, което става причина още хора да повярват в Христа.
Императорът отново подлага св. Георги на бой с бичове и го затваря в тъмницата, след което вика на помощ един магьосник на име Атанасий, за да приготвя някаква отвара, с която да направи мъченика податлив на убеждаване, та да го накара да се отрече от вярата си, но отново не успява и предлага да подложат Георги и божеството му на изпитание, с което да докажат, че вярата на мъченика е несъстоятелна. Изпитанието е да бъде възкресен човек, умрял отдавна, и св. Георги извършва това. Свидетелите на чудото, включително магьосникът Атанасий, повярват в Христа, заради което са убити незабавно; погубен е и възкресеният човек.
Отново в затвора, Георги посреща много посетители и ги дарява с чудотворни изцеления. Също там му се явява самият Христос и му обещава помощ в последните изпитания и близост със себе си в Небесното царство. На другия ден Диоклециан се опитва да го убеди да принесе жертва на бог Аполон, но неговото и на други божества идоли (статуи) се разпадат. Това кара там присъстващата благородничка Александра (представяна в агиографията и като жена/съпруга на императора; по-скоро – наложница на Дадан) да се просне в краката на войника, за което е осъдена на смърт, но тя умира преди изпълнението на присъдата. Веднага след това св. Георги е посечен (обезглавен с меч) пред стените на Никомидия.
Денят на свети Георги Въпреки че успението на свети Георги е на 23-ти април, Българската православна църква продължава да отбелязва паметта на светеца на 6-и май. Изследване на този проблем прави дългогодишният директор на Църковно-историческия и архивен институт към Светия синод д-р Христо Темелски, които разкрива, че под натиск от комунистическата власт се сменя датата на Гергьовден, за да се забрави паметта към свети Георги и да бъде заменена с новия „народен“ празник – Денят на овчаря и пастира, който се отбелязва на 6-ти май.
Д-р Темелски открива, че след смяната на календара БПЦ започва да празнува паметта на свети Георги именно на датата на неговото успение – 23-ти април. Това продължава до 1976 година, когато от Българската комунистическа партия (БКП) настояват паметта на светеца да бъде отбелязвана на датата 6-ти май – Ден на овчаря.
През 60-те години на XX век БКП измисля много „народни“ празници, чрез които цели да замени вярата на българския народ към силно почитани християнски светци с нови „народни“ празници – биват въведени, например, Ден на лозаря и Ден на овчаря и пастира. Така през 1976 година Михаил Кючюков, председател на Комитета по въпросите на БПЦ и на религиозните култове, получава нареждане от БКП да помоли членовете на Светия синод да въведат празнуването на Гергьовден отново на 6-и май, когато вече се чества Денят на овчаря и пастира. От Синода отказват, защото датата е строго определена на 23-ти април. Тогава Кючюков получава помощ от д-р Харитон Попов, директор на Синодално издателство – преди отпечатването на календара за 1977 година Попов въвежда празника на свети Георги на 6-и май, без да се допитва до Синода. След това Попов обяснява, че промяната е направена по нареждане на БКП.
„И колкото и парадоксално да звучи, оттогава (1977 г.) и досега Гергьовден не се чества като празник на св. великомъченик Георги Победоносец, а като Ден на овчаря и пастира. Това не само е недостойно, но и петни паметта на светеца. Крайно време е да се ликвидира този църковно-календарен парадокс…“, пише д-р Темелски.
Храмове в България, посветени на свети Георги В България има над 400 храма, както и няколко манастира, посветени на свети Георги. Според регистъра на храмовете при Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет почти всички от тези храмове (без един) принадлежат на Българската православна църква.
Сред манастирите и манастирските храмове в България, които са посветени на свети Георги, са (в азбучен ред):
Белащински манастир „Свети великомъченик Георги Победоносец“ – намира се при село Белащица, до град Пловдив, постоянно действащ девически манастир, част от Пловдивска епархия на БПЦ; Букоровски манастир „Свети великомъченик Георги Победоносец“ – намира се при село Букоровци, до град Годеч, Софийска област, периодично действащ манастир, без монаси, част от Софийска епархия на БПЦ; Гложенски манастир „Свети великомъченик Георги Победоносец“ – намира се при село Гложене, до град Тетевен, постоянно действащ мъжки манастир, част от Ловчанска епархия на БПЦ; Говедарски манастир „Свети великомъченик Георги Победоносец“ – намира се при село Говедарци, до град Самоков, периодично действащ манастир, без монаси, част от Софийска епархия на БПЦ; Горнобогровски манастир „Свети великомъченик Георги Победоносец“ – намира се при село Горни Богров, Столична община, постоянно действащ мъжки манастир, без монаси, поддържан от свещеник, част от Софийска епархия на БПЦ; Градецки манастир „Свети великомъченик Георги Победоносец“ – намира се при село Градец, до Костинброд, периодично действащ, част от Софийска епархия на БПЦ; Кремиковски манастир „Свети великомъченик Георги Победоносец“ – намира се в квартал „Кремиковци“ в София, постоянно действащ мъжки манастир, без монаси, поддържан от свещеник, част о Софийска епархия на БПЦ; Поморийски манастир „Свети великомъченик Георги Победоносец“ – намира се в град Поморие, постоянно действащ мъжки манастир, част от Сливенска епархия на БПЦ; Равненски манастир „Свети великомъченик Георги Победоносец“ – намира се при село Равна, община Годеч. Днес има запазена само черква. Манастирът край Годеч е различен от манастира край село Равна, община Провадия, посветен на Света Богородица. Манастирът край Годеч е днес е недействащ, без монаси. Манастирската черква е възстановена през 1926 година. След края на комунистическия режим, около храма са изградени четири параклиса – „Света Петка“, „Света София“, „Свети Кирил и Методий“ и „Вси Всетий“. Манастирът попада в рамките на Софийска епархия на БПЦ; Хаджидимовски манастир „Свети великомъченик Георги Победоносец“ – намира се до град Хаджидимово, постоянно действащ мъжки манастир, част от Неврокопска епархия на БПЦ; Чуриловски манастир „Свети великомъченик Георги Победоносец“ – намира се при село Чурилово, до Петрич, постоянно действащ мъжки манастир, част от Неврокопска епархия на БПЦ; Манастирски метох „Свети Георги“ – метох на Бачковския манастир в Асеновград; Два манастирски параклиса „Свети Георги“ към Бачковския манастир – единият се намира след моста до манастира в село Бачково, а другият над една скала по пътя към Клувията.
Черкви, посветени на свети Георги, има в следните населени места (по азбучен ред – при селища с дублиращи се имена в линка към името на селището е посочено конкретното селище с храм в чест на свети Георги, а при някои и общината или областта на конкретното селище):