Бианка Мария Висконти (; * 31 март 1425, замък на Сетимо ПавезеСетимо Павезе днес подселище на Борнаско, Миланско херцогство; † 23 октомври 1468, Меленяно,Повечето източници посочват правилно 23 октомври като дата на смъртта. Катерина Санторо в своята книга, цитирана в библиографията, неправилно заявява, че Бианка Мария Висконти е починала на 28 октомври. В Carteggio Visconteo Sforzesco, съхраняван в Държавния архив на Милано, каре 788, всъщност има съболезнователни писма за смъртта на херцогинята от Кремона на 23 и 24 октомври 1468 г. Освен това правилното място на смъртта е Меленяно, докато статия в „Енциклопедия Трекани“ от Франко Каталано погрешно посочва Кремона. Миланско херцогство) от фамилията Висконти, е херцогиня на Милано от 1450 до 1468 г.

Произход Бианка Мария е извънбрачно и единствено живо дете на миланския херцог Филипо Мария Висконти (* 1392 † 1447) и на благородничката Аниезе дел Майно (* ок. 1411, † 1465), вероятна придворна дама на обезглавената жена на херцога – Беатриче ди Тенда. Нейни дядо и баба по бащина линия са Джан Галеацо Висконти, 1-ви херцог на Милано, господар на Милано, Верона, Крема, Кремона, Бергамо, Болоня, Бреша, Белуно и т.н., и Катерина Висконти, а по майчина – Амброджо дел Майно, пфалцграф и херцогски квестор, и Не Негри.

Момиченцето получава името Бианка, заимствано от бабата по бащина линия на Филипо Мария, последвано от името Мария, давано заради обет към Дева Мария на всички потомци на Джан Галеацо Висконти. Като дойка ѝ е назначена Катерина Меравили (понякога Мирабиля), принадлежаща към семейство от доверени придворни.

Въпреки че бащата иска син, раждането на дъщеря не е пълно разочарование за него. След като няма деца от първия си брак с Беатриче ди Тенда, Филипо Мария отправя молба към император Сигизмунд Люксембургски, чийто васал е, да може да определи за свой наследник свое извънбрачно дете. Първоначално това искане е отхвърлено от императорския двор, но след постоянно настояване от Филипо Мария императорът легитимира малката Бианка Мария през 1430 г. в замяна на дарение от 1200 дуката.

Биография Брачни интриги През 1430 г., когато изтича т. нар. „договор за кондотиерство“,Срещата между Филипо Мария Висконти и Франческо Сфорца се състои през 1425 г. Младият кондотиер е извикан в двора на Висконти след славата, която е придобил в битката при л'Акуила, в която побеждава Брачо да Монтоне. Херцогът предлага на Франческо 5-годишен договор за кондотиерство (contratto di condotta), с който Сфорца първоначално се задължава да се бори срещу Флоренция за завладяването на Форли под командването на 1500 кавалеристи и 300 пехотинци. херцог Филипо Мария Висконти оставя кондотиера Франческо Сфорца свободен да отиде в Лука, за да се бие срещу флорентинците. Сфорца обаче веднага се опитва да му предложи годеж. За да държи кондотиера под свой контрол, той му предлага дъщеря си Бианка Мария, която по онова време е само на 5 годинки. Нещо повече, макар че е официално легитимирано от император Сигизмунд, момичето е изключено от наследяване. Въпреки това не е изключено Висконти да е позволил на Сфорца да съзре възможността да бъде осиновен от него като негов законен наследник и следователно наследник на титлата.

Франческо Сфорца приема предложението за брак, вероятно привлечен от аванса на булчинската зестра, състояща се от земите на Кремона, Кастелацо и Боско, и Фругароло. Договорът за годеж е ратифициран на 23 февруари 1432 г. в замъка на Порта Джовия – миланската резиденция на Висконти. Андреа Висконти – генерал от Ордена на унижените, е посочен като кръстник на Бианка Мария. Присъствието на Бианка Мария и на нейната майка Аниезе на церемонията не е установено, напротив – някои свидетелства съобщават, че първото посещение на Бианка в Милано става, едва когато тя е на възраст за женене.

В следващите години, вследствие на променливите отношения между амбициозния годеник и мрачния и подозрителен баща на Бианка, последният се опитва на два пъти да разстрои годежа и да се ориентира към други кандидати. През 1434 г. напр., след „обрата“ на Франческо Сфорца, който застава на страната на папа Евгений IV, срещу когото Висконти са го пратили да се бие, бащата на Бианка се свързва с Карло Гондзага – син на маркграфа на Мантуа. Последвалият проект за годеж с Леонело д’Есте от Ферара всъщност е само заговор, който да накара Сфорца да изостави подкрепата си за Венецианската република.

Образование

Безразлична към всички тези интриги, Бианка Мария прекарва детството и юношеството си в замъка в Абиатеграсо с майка си, в културен климат на голяма отвореност. Там тя получава по желание на баща си хуманитарна подготовка. В херцогската библиотека, инвентаризирана през 1426 г., се съхранява голямо разнообразие от произведения: наред с латинските класици има френски и провансалски текстове на художествена литература, научни и дидактически текстове, както и текстове на простонароден италиански език с голям превес на тосканските автори. Сред текстовете, достъпни за Бианка Мария, има произведения на Катоне Сако, Граматикон от херцогския секретар Пиер Кандидо Дечембрио и Imitationes rhetoricae от Фра Антонио да Ро – оратор на Филипо Мария.

Бащата и дъщерята имат не само общи литературни вкусове, а и любов към конете и изглежда, че Бианка Мария е и опитен ловец.

Брак Въпреки отличното си образование младата Бианка Мария има съвсем малко възможности за напускане на замъка в Абиатеграсо. Първата такава възможност ѝ се удава през септември 1440 г. Поводът е пътуване до Ферара, организирано от баща ѝ в съучастие с благородника Николо д'Есте. Херцогът желае да накара Франческо Сфорца, по онова време генерал-капитан на Венецианската република, да промени подкрепата си. Първоначално планиран за пролетта на 1438 г. – годината, в която деверът на Сфорца – Тройло ди Муро отива в Милано, за да сключи брак чрез пълномощник, бракът многократно е отлаган от самия херцог. През 1439 г. Франческо Сфорца приема нова задача от Венеция и започва военна кампания срещу Миланското херцогство. В нея той постига такива успехи, че притесненият Висконти през юли 1440 г. моли Николо д'Есте да действа като посредник за сключване на примирие. В продължение на няколко години Николо д'Есте всъщност е близък приятел със Сфорца, който прекарва част от детството си в двора на Д'Есте. Намерението на Филипо Мария е да накара Сфорца да повярва, че ще даде Бианка Мария за жена на Леонело д'Есте. Това би трябвало да подтикне кондотиера към примирие и сближаване с Милано, възобновявайки брачните преговори.

След това Бианка Мария е придружена от майка си до Павия, където се качва на бучинтораБучинторо (bucintoro) е държавната галера на дожите на Венеция, на която те се качват всяка година в деня на Възнесението, за да отпразнуват венецианския ритуал за брак с морето. на д'Есте, на който я посрещат Джанфранческо Гондзага и Николо Д'Есте, и двамата замесени с херцога в сватбената драма. Опитът на Висконти да убеди Франческо Сфорца да смени съюзника, няма ефект и през април 1441 г. Бианка Мария е върната обратно в Абиатеграсо.

През същата година обаче във войната между Венецианската република и Миланското херцогство има преломен момент: Николо Пичинино, който е на служба на Висконти, успява да постави в затруднение Франческо Сфорца и като „награда“ иска град Пиаченца. Херцогът, изправен пред наглостта на своя капитан и свързаната с него фракция, има една от обичайните си промени в настроението: той обявява края на военните действия и праща предложение за мир и пълномощно за брак за Бианка Мария. Сфорца приема.

Сватбата се състои в Кремона на 25 октомври 1441 г. в Абатство „Сан Сигизмондо“ – мястото, избрано от самия Сфорца и предпочетено пред по-очевидната катедрала на града от съображения за сигурност.Маркантонио Сабелико в своите Historiae rerum venetarum ab urbe condita говори за срещата между Бианка Мария и Франческо Сфорца, състояла се в Кремона преди сватбата, в която Франческо уверява Бианка, че войната срещу баща ѝ по никакъв начин не е повлияла на чувствата му към нея: „Признавам, че влязох в много ожесточена война, за да покажа, че всичко, което направих, бе заради Вас." Всъщност до последния момент Франческо Сфорца не се доверява на лунатичния си тъст. Празненствата продължават няколко дни и включват разкошен банкет, няколко турнира, състезания, конно надбягване, алегорични каруци и възпроизвеждане на Катедраланата кула на Кремона (Torrazzo di Cremona), направена от традиционния кремонски сладкиш. Може би от този епизод произлиза името на турон ().Историкът Бернардино Корио описва детайлно сватбата в Mediolanensis Patria historia.

Първи години брак

Няколко дни след сватбата (7 ноември) прищевките на миланския херцог са видни под формата на указ, който ограничава правомощията на васалите му, включително и тези на Франческо Сфорца. Опасявайки се от враждебността на своя тъст, на 23 януари 1442 г. Франческо бяга на венецианскат територия и се установява в Сангуинето. Започва нова фаза от живота на Бианка Мария – от защитената и изолирана среда на замъка до често некомфортния живот на жена на кондотиер.

През май същата година двойката е поканена във Венеция. Въпреки откритата вражда към баща ѝ приемът от дожа Франческо Фоскари и съпругата му Марина Нани е разкошен. На втория ден от посещението обаче идва новината, че Николо Пичинино събира армия, за да заплаши териториите на Сфорца в района на Марка Анкона. Сфорца иска да напусне незабавно, но застъпничеството на дожа и обещанията за помощ, съчетани с натиска на съпругата му, го убеждават да остане още два дена.

Напускайки Венеция, Бианка Мария и Франческо отиват в Йези, минавайки първо през Римини, където са гости на коварния Сигизмондо Малатеста, след това са в Градара при Галеацо Малатеста. В Йези за Бианка Мария започва неспокоен период: тя остава в замъка, докато Сфорца е начело на армията, а през 1442 г. е назначена от съпруга си за регент на марката: „Поставяме начело на цялата наша провинция нашата известна и многоуважаема съпруга Бианка Мария...ние ѝ поверяваме цялото управление на същата (провинция) заради благоразумието, справедливостта, милостта и величието на ума, добродетелите..., които нашата жена по природа и по високо образование има в изобилие...". Прави впечатление, че кондотиерът се изразява в доста хвалебствени тонове за своята 17-годишна съпруга, но след няколко месеца брак той започва да оценява нейните характерни умения и споделя политически и административни решения с нея. Хрониките от онова време съобщават за много случаи на намеса на Бианка Мария в администрирането и в дипломатическата дейност.

Ако чувството между двамата със сигурност е това на взаимно уважение и по всяка вероятност и на любов, концепцията им за съпружеска вярност е различна: ако за Бианка Мария това е абсолютна и съществена ценност, за Франческо тя има много по-малко значение. Всъщност той нехайно се отдава на извънбрачни връзки. През 1443 г., по повод на първата от тези изневери, Бианка Мария има противно на обичайното си поведение. Пиколомини разказва в своите „Коментари“, че Бианка Мария е отстранила съперничката си, която след това е мистериозно отвлечена и убита, и е забранила на Франческо да вижда сина си, роден от тази връзка – Полидоро.

Между двама мъже

Първите години на брачния живот съвпадат с дълъг период на конфликт между баща ѝ Филипо Мария Висконти и съпруга ѝ Франческо Сфорца. Филипо Мария е ангажиран с изкривената си експанзионистична политика и с непрестанна промяна на съюзи до такава степен, че поверява армиите си на Николо Пичинино, който е вечен съперник на Сфорца. Франческо участва в конфликта с Папската държава, който води до отлъчването му през 1442 г. Това е доста трудна ситуация за Бианка Мария, която като човек с голяма лоялност, както е описано от нейните биографи, се оказва разкъсана между двете воюващи фракции.