Юрий Владимирович Андропов () е виден съветски политик – генерален секретар на ЦК на КПСС (1982 – 1984), председател на Президиума на Върховния съвет на СССР (1983 – 1984), дългогодишен председател на Комитета за държавна сигурност.
Произход Сведенията за произхода на Андропов са противоречиви. Съществуват предположения, че баща му Владимир Константинович Андропов е от еврейски, арменски или гръцки произход, макар че се приема за руснак. Бащата учи в Московския институт по железопътен транспорт, работи като телеграфист на жп гара Нагутская, дн. Ставрополски край, Русия. Умира от тиф през 1919 г. Майка му е учителката по музика Евгения Карловна Флекенщайн, доведена дъщеря на евреин, московски търговец на часовници и бижута, роден във Финландия. Родителите на Андропов се развеждат скоро след раждането му, майка му се жени отново през 1921 г. и умира през 1927 г.
Образование Завършва пълен 7-годишен курс на обучение в Моздокското железопътно фабрично-заводско училище (1931); между 1932 и 1936 г. учи в Рибинския речен техникум. Задочно завършва Висшата партийна школа на ЦК на КПСС (1947). Учи задочно и в Историко-филологическия факултет на Карело-финския университет – според някои историци през 1940 – 1941 г., според други през 1946 – 1951 г.
Младежки години След смъртта на баща си се мести в Моздок заедно с майка си. След дипломирането си през 1931 г. започва работа като телеграфист и за кратко плава като моряк по Волга.
През 1930 г. става член на Комсомола. През 1932 г. постъпва в Рибинския речен техникум, който завършва през 1936 г. След това работи в корабостроителницата в Рибинск. Същата година е назначен за секретар на комсомолската организация на Техникума по воден транспорт. Повишен е в комсомолски организатор в Рибинската корабостроителница, началник на отдел в градския и в областния комитети на комсомола. През 1938 г. е избран за първи секретар на областния комитет на Комсомола в Ярославска област и остава на поста до 1940 г.
Карело-финска ССР (1940 – 1951) През юни 1940 г. Андропов е избран за ръководител на Комсомола в новосформираната Карело-финска съветска социалистическа република (съгласно Московския мирен договор от 1940 г., когато на СССР е отстъпена част от Финландия). През 1944 г. преминава на партийна работа; избран е за втори секретар на ЦК на Компартията на Карело-финската ССР (1947 – 1951). През онези години Карелия е сред главните центрове на страната по добив и обработка на дървен материал, целулозно-хартиена промишленост, а също и добив на полезни изкопаеми.
Заради участието му в мобилизацията на младежите на републиката в годините на войната, възстановяването на опустошената от войната икономика и участието в организацията на партизанско движение, Андропов 2 пъти получава Орден „Трудово червено знаме“ и медал „Партизан на Отечествената война“ (степен 14). Избран е за депутат във Върховния съвет на КФССР (1947 – 1955).
ЦК на КПСС и МВнР на СССР Със съдействието на Ото Куусинен преминава на работа в ЦК на КПСС през 1951 г., където работи като инспектор и началник на подотдел. По предложение на Вячеслав Молотов е прехвърлен в Министерството на външните работи на СССР през май 1953 г. От октомври 1953 г. е съветник-посланик в Посолството в Унгария.
Посланик на СССР в Унгария Юрий Андропов заема поста посланик на СССР в Унгария в периода юни 1954 – март 1957 г. Започва да учи унгарски език, история, политика, икономика, култура, национални особености и традиции на народа. Впоследствие биографите му го определят повече като „ерудиран, със стремеж към самоусъвършенстване и разностранни познания, отколкото като високо интелигентен“.
В посолството започва съвместната му работа с Владимир Крючков, която продължава десетилетия. Там Крючков е трети секретар и постепенно става близък с Андропов, впоследствие работи с него в ЦК на КПСС и КГБ, а след това става председател на КГБ. Събитията от 1956 г. в Унгария и последвалото навлизане на съветски войски в страната е пряко свързано с дейността на Андропов и Крючков в съветското посолство.
След смъртта на Сталин през 1953 г. под натиск на Москва министър-председателят на Унгария Ракоши подава оставка, но запазва поста си на партиен ръководител в Москва. През 1955 г. на власт отново идва Ракоши, а Наги е освободен от поста си. През май 1956 г., отново под московски натиск, Ракоши окончателно излиза от властта, подава оставка като партиен ръководител. Новият партиен лидер е Ерньо Герьо, който продължава традиционната комунистическа линия на сталински стил.
На 23 октомври 1956 г. избухва въстание. Армията и полицията преминават на страната на въстанието. До 1 ноември новата власт консолидира положението в страната. Начело на временното правителство застава Имре Наги, в правителството участват освен реформисти комунисти и представители на възстановените главни политически партии. Създава се нова комунистическа партия под името Унгарска социалистическа работническа партия, неин ръководител става Янош Кадар, член на правителството на Наги.
На 4 ноември 1956 г. съветските войски нарушават споразумението за напускане територията на страната, започват военна офанзива. Янош Кадар заминава за СССР, където обявява създаване на ново просъветско правителство, наречено унгарско революционно работническо-селско правителство. Коалиционното правителство на Наги обявява съветската намеса за военна агресия, обръща се за помощ към ООН, но не получава подкрепа от никъде. Съветските войски качват на власт Янош Кадар. Наги бяга в югославското посолство в Будапеща.
Около 250 хил. души емигрират в чужбина. В Унгария 18 хиляди души са интернирани, 700 от тях са пратени в съветски трудови лагери. 22 хиляди души получават присъда лишаване от свобода, по-голяма част от тях са амнистирани през 1963 г. Екзекутирани са около 400 души, сред тях министър-председателят Наги и министърът на отбраната Малетер.
В апарата на ЦК на КПСС
От март 1957 г. Ю. Андропов ръководи Отдела на ЦК на КПСС по връзките с комунистическите и работническите партии на социалистическите страни. През първите си 3 години в ЦК посещава всички източноевропейски страни и лично се запознава с техните лидери. Повечето посещения са конфиденциални и за тях не се съобщава в печата. Избран е за член на ЦК (1961 – 1984), после и за секретар на ЦК (23 ноември 1962 – 21 юни 1967), а В. Крючков става негов помощник. На новия пост Андропов е осведомяван за всички въпроси за икономическите взаимоотношения, взема решенията за приемане или отхвърляне на проекти, за регулирането на обема на „оказаната братска помощ“. Като секретар Андропов участва във всички разработки на документи на ЦК. След оставката на Хрушчов за кратко изпада в немилост.
Председател на КГБ Юрий Андропов е председател на КГБ от 18 май 1967 до 26 май 1982 г. Той е най-дълго служилият председател на КГБ през Студената война и първият шеф на КГБ, избран за партиен лидер от Политбюро. По времето, когато е начело на КГБ, Андропов е одобрен като кандидат-член на Политбюро (21 юни 1967 – 27 април 1973), а след това става и член на Политбюро (27 април 1973 – 9 февруари 1984). През 15-те години на управлението на Андропов ръководните органи за държавна сигурност значително засилват и разширяват контрола си над всички сфери на обществения живот и обществото като цяло.
Като ръководител на КГБ Андропов създава ново управление за контраразузнавателна работа и борба с идеологическата диверсия. Сред основните дейности на КГБ е борбата с дисидентското движение, руски и други националистически движения. Провеждат се редица процеси срещу защитници на правата на човека, използвани са методи за потискане на несъгласието, практикувани са различни форми на извънсъдебни процедури. Активизира се работата на КГБ в използването на психиатричните клиники за политически гонения на критичните към строя и лидерите. Андропов получава специални инструкции да не отговаря на молбите за освобождаването на дисиденти. По негово време СССР навлиза в нов етап при използването на космическите спътници за разузнавателни цели. По негова инициатива започва експулсирането на дисиденти. През 1974 г. в чужбина е изпратен и след това лишен от гражданство писателят Александър Солженицин. През 1980 г. академик Андрей Сахаров е заточен в Горки, където постоянно се намира под наблюдението на КГБ. Архивните документи доказват водещата роля на Андропов в преследването на дисиденти.
В спомените на Филип Бобков, заместник на Андропов, изрично се отрича КГБ да са използвали психиатричните заведения за изолиране на инакомислещи. Различно мнение развива Александър Яковлев – член на Политбюро на КПСС, председател на комисията за разследване на политическите престъпления в съветската епоха. Той не само потвърждава ролята на Андропов в „потушаването на народното въстание в Унгария и „Пражката пролет“, но и подчертава неговата активност при изпращането на „другомислещите в психиатрии, лагери, затвори“, в прогонването от страната на десетки елитни интелектуалци и изтъкнати правозащитници.
След събитията от 1972 г. в Мюнхен Андропов се заема с инициативата по създаването на подразделение за борба с тероризма, по-късно получило името „Алфа“.
Андропов отделя особено внимание на работата на органите за безопасност на страните от социалистическия лагер. Той е привърженик на най-драстичните мерки срещу страните от Блока, които се опитват да водят независима от СССР вътрешна и външна политика. През август 1968 г. Андропов оказва влияние върху решението войски на страните от Организацията на Варшавския договор да влязат в Чехословакия.
В края на 1979 г. на заседание на Политбюро предлага СССР да окаже помощ на Афганистан чрез оръжия и бойно снаряжение, но не и чрез военна сила. Впоследствие е принуден да пише документ за изпращането на съветски войски в Афганистан. На официално посещение е в Кабул през януари 1980 г.
4 месеца след като Рейгън става президент на САЩ през 1981 г. КГБ и ГРУ започват съвместно една от най-мащабните разузнавателни операции в историята на СССР – РИАН, целта на която е да открие „планове на Рейгъновата администрация за ядрен удар“.
Ръководител на СССР
Някои историци определят 1982 г. като година на „дворцовата революция“. След смъртта на Леонид Брежнев той е избран за генерален секретар на ЦК на КПСС (12 ноември 1982) и за председател на Президиума на Върховния съвет на СССР (16 юни 1983). Андропов, за разлика от Брежнев, е безразличен към лукс и ласкателства, не толерира подкупи и незаконно присвояване. По принципни въпроси поддържа твърда консервативна позиция.
По време на ръководството му идеологическият контрол и репресиите са още по-строги. Конфликтът със Запада във външната политика се засилва. През първите месеци от встъпването си в длъжност обявява политика, насочена към социално-икономическа трансформация. Бидейки човек на действието, още от 1982 г. Андропов решава да извърши цялостно прочистване на СССР, като започва със заздравяването на търговските структури на Москва. Хиляди малки и големи шефове на магазини и складове, нечестни продавачи и снабдители поемат към затвора или трудовите лагери. Дори е арестуван Юрий Соколов, директор на прочутия московски Гастроном № 1, който впоследствие е осъден на смърт и екзекутиран.
Въпреки това, колкото и да са зрелищни, тези мерки не са достатъчни да съживят задушаващия се социално-икономически живот, нито да възстановят образа на правосъдието. Населението остава безучастно въпреки тези инициативи, отразени от медиите. То е деморализирано от бюрокрацията, корупцията и вялото социално-икономическо развитие. Юрий Андропов ще остане като първия съветски ръководител, който оповестява наличието на мащабна (за времето и страната) корупция, притежаващ истинско желание да се бори с нея.
Смърт