Епиталамий (от древногръцки ἐπιθαλάμιον / Epithalamion) е сватбена песен с обреден характер в античната гръцка поезия.
Съдържание и смисъл Епиталамиите са се пеели от два хора – мъжки и женски. Мъжкият хор, състоящ се от юноши, е възхвалявал младоженеца, спечелил богатство в лицето на булката, и е изразявал радостни чувства. Женският хор, състоящ се от девойки, изразявал елегично настроение, заради раздялата на девойката с нейните приятелки при навлизането си в брачния живот. И двата хора възпяват Вечерницата (отъждествявана с богинята Афродита) – като носителка на щастие за жениха и като виновница за мъката на булката. Георгиев, Л., Ницолов, Л., Джамбазки, Х., Спасов, С. Речник на литературните термини. Изд. „Народна просвета“, София, 1963, стр. 163-164. Друг мотив в епиталамиите е този за чувствата и настроенията, свързани със сватбения обред, с раздялата с моминството. Засягат и размислите на близките на невестата за нейния нов семеен живот. В песните се ползва възгласът „О, Хименей!“, отправян към бога покровител на брака.
Автори В Античността епиталамии са писали Сафо, Анакреон, Стезихор, Пиндар и други.
Пенчо Славейков е автор на цикъл песни, озаглавени „Епиталамии“, включени в стихосбирката „На Острова на блажените“ и приписани на Силва Мара, чийто първообраз е поетесата Мара Белчева.Славейков, П. П. „На острова на блажените“, Силва Мара. „Епиталамии“, 1910 г.
Вижте също Дитирамб Химен Музикален съпровод Опс Лазаруване Нар
Източници
Категория:Поетични жанрове