Аферата „Профюмо“ () е голям скандал в британската политика в началото на 60-те години на 20 век. Джон Профюмо, 46-годишният държавен секретар по военните въпроси в консервативното правителство на Харолд Макмилан, има от 1961 г. афера с 19-годишния модел Кристин Кийлър. Той отрича това в изявление пред Камарата на общините през 1963 г., но седмици по-късно полицейско разследване доказва, че е излъгал. Скандалът сериозно накърнява доверието в правителството на Макмилан и Макмилан подава оставка като министър-председател през октомври 1963 г., като се позовава на лошото си здраве. Последствията допринасят за поражението на правителството на консерваторите от Лейбъристката партия на общите избори през 1964 г.
Когато аферата „Профюмо“ е разкрита, общественият интерес се повишава от съобщенията, че Кийлър може да е била замесена едновременно с капитан Евгений Иванов, съветско военноморско аташе, създавайки следователно възможен риск за националната сигурност. Тя познава Профюмо и Иванов чрез приятелството си със Стивън Уорд, остеопат и светска личност, който я е взел под крилото си. Разкриването на аферата поражда слухове за други сексуални скандали и привлича официалното внимание към дейността на Уорд, който е обвинен в серия от престъпления, свързани с неморалност. Възприемайки себе си като изкупителна жертва за престъпленията на другите, Уорд се самоубива в последните етапи от процеса, който го признава за виновен в това, че живее от неморалните печалби на Кийлър и на нейната приятелка Манди Райс-Дейвис.
Разследване на аферата „Профюмо“ от висш съдия, лорд Том Денинг, подпомаган от висшия държавен служител Т. А. Кричли, заключава, че не е имало нарушения на сигурността, произтичащи от връзката с Иванов. По-късно докладът на Денинг е описан като повърхностен и незадоволителен. Профюмо впоследствие работи като доброволец в Тойнби Хол, благотворителен фонд в Източен Лондон. До 1975 г. той е официално реабилитиран, въпреки че не се връща към обществения живот. Умира, почитан и уважаван през 2006 г. За разлика от него на Кийлър ѝ е трудно да избяга от негативния имидж, прикрепен към нея от пресата, закона и парламента по време на целия скандал. В различни, понякога противоречиви разкази, тя оспорва заключенията на Денинг, свързани с проблемите на сигурността. Присъдата на Уорд е описана от анализаторите като акт на отмъщение на властта, а не в полза на справедливостта. През 2010 г. Комисията за разглеждане на наказателни дела преразглежда делото, но решава да не го отнася до Апелативния съд. На сцената и на екрана са показани драматизации на аферата.
Предистория Правителство и преса В началото на 60-те години на 20 век британските медии са доминирани от няколко нашумели шпионски истории: разбиването на шпионския кръг в Портланд през 1961 г., залавянето и осъждането на Джордж Блейк през същата година и случаят с Джон Васал през 1962 г., който е хомосексуален чиновник от Адмиралтейството, изнудван да шпионира от Съветския съюз.Pincher, с. 65 Впоследствие Васал е осъден на 18 години затвор. След внушения в пресата, че той е бил защитаван от своите политически господари, отговорният министър Томас Галбрайт подава оставка от правителството в очакване на разследване. По-късно Гълбрайт е оневинен от Трибунала на Васал, след което съдия лорд Сирил Радклиф изпраща двама вестникарски журналисти в затвора за отказ да разкрият източниците си за сензационните и непотвърдени истории за личния живот на Васал.Levin, с. 59–60 Затворът сериозно наврежда на отношенията между пресата и консервативното правителство на министър-председателя Харолд Макмилан.Levin, с. 62 Колумнистът Пол Джонсън от в. „Ню Стейтсман“ предупреждава, че „всеки министър или депутат от Торите... който се замеси в скандал през следващата година или нещо повече, трябва да очаква, съжалявам да го кажа, строго отношение“.Davenport-Hines, с. 241, цитиращ Paul Johnson в the New Statesman, 22 март 1963Двамата затворени репортери, Брендън Мълхоланд и Рег Фостър, първоначално са приветствани като мъченици и герои, защитаващи високия морален принцип на свободата на печата. Дейвънпорт-Хайнс заявява, че те не искат да признаят, че са лъжци, които са измислили своите истории. (Davenport-Hines, с. 240)
Джон Профюмо Джон Профюмо е роден през 1915 г. и е от италиански произход. За първи път влиза в парламента през 1940 г. като член на консерваторите от Кетъринг, докато служи в полка „Нортхемптъншър Йоманри“ и съчетава политическите и военните си задължения през Втората световна война. Той губи мястото си на общите избори през 1945 г., но е избран отново през 1950 г. за Стратфорд на Ейвън. От 1951 г. заема младши министерски пост в последователни консервативни администрации.
През 1960 г. Харолд Макмилан повишава Профюмо до държавен секретар по военните въпроси – висш пост извън кабинета. След брака си през 1954 г. с Валери Хобсън, една от водещите британски филмови актриси, Профюмо вероятно има случайни афери, използвайки вечерните парламентарни заседания като прикритие.Davenport-Hines, с. 59 Мандатът му като военен министър съвпада с периода на преход във въоръжените сили, включващ края на военната повинност и развитието на изцяло професионална армия. Представянето на Профюмо е наблюдавано с критично око от неговия опозиционен колега Джордж Уиг, бивш редови военен.Davenport-Hines, с. 66Knightley and Kennedy, с. 93–94
Кристин Кийлър, Манди Райс-Дейвис и лорд Астор
Кристин Кийлър е родена в Ъксбридж през 1942 г. Напуска училище на 15 години без квалификация и заема серия от краткотрайни работни места в магазини, офиси и кафенета. Мечтае да бъде модел и на 16-годишна възраст публикува снимка в списание „Тит-Битс“.Irving et al, с. 6–7 През август 1959 г. си намира работа като топлес шоугърл в кабаретния клуб на Мъри на улица „Бийк“ в Сохо, Лондон. Този отдавна установен клуб привлича изтъкнати клиенти.Knightley and Kennedy, с. 56Keeler, с. 2 Малко след като започва работа там, Кийлър е представена на клиент, социалния остеопат Стивън Уорд. Запленена от чара му, тя се съгласява да се премести в апартамента му във връзка, която описва като като такава между брат и сестра – нежна, но не и сексуална.Summers and Dorril, с. 88 Кийлър напуска Уорд след няколко месеца, за да стане любовница на търговеца на имоти Питър Рахман,Knightley and Kennedy, с. 58–59По-късно Рахман прехвърля вниманието си към колежката й Манди Райс-Дейвис, която живее в апартамента му в Брайънстън Мюз повече от година до смъртта му през ноември 1962 г. (Davenport-Hines, с. 148 и 286) и по-късно споделя квартира с нея. Двете момичета напускат Мъри и безуспешно се опитват да преследват кариера като модели на свободна практика.Irving et al, с. 35Knightley and Kennedy, с. 80 Кийлър също живее за кратки периоди с различни любовници, но редовно се връща при Уорд, който си е купил къща на улица „Уимпол Мюз“ в Мерилбън в Лондон.Irving et al, с. 13Denning, с. 8 Там тя се среща с много от приятелите му, сред които лорд Уилям Астор, дългогодишен пациент, който също е политически съюзник на Профюмо.Davenport-Hines, с. 100–01 Тя често прекарва уикендите в крайречна вила, която Уорд наема в Кливдън – провинциалното имение на лорд Астор в Бъкингамшър.Robertson, с. 20
Стивън Уорд и Евгений Иванов Стивън Уорд, роден в Хартфордшър през 1912 г., се квалифицира като остеопат в Съединените щати. След Втората световна война започва да практикува на пл. „Кавендиш“ в Лондон, където бързо си създава добра репутация и привлича много изтъкнати пациенти. Тези връзки, заедно с личния му чар, му донасят значителен социален успех. В свободното си време ходи на уроци по изкуство в училище Слейд и развива печеливша странична дейност с рисуване на портретни скици. През 1960 г. получава поръчка от сп. „Илюстрейтид Ландън Нюз“ да предостави серия от портрети на национални и международни фигури. Сред тях са членове на кралското семейство, сред които принц Филип и принцеса Маргарет.Knightley and Kennedy, с. 61–66
Уорд се надява да посети Съветския съюз, за да рисува портрети на руски лидери. За да му помогне, един от пациентите му, редакторът на в. Дейли Телеграф“ – сър Колин Кут организира запознанството му с капитан Евгений Иванов, посочен като военноморско аташе в съветското посолство.Knightley and Kennedy, с. 68–69 Британското разузнаване (MI5) знае от двойния агент Олег Пенковски, че Иванов е бил разузнавач в съветското Главно разузнавателно управление (ГРУ).Knightley and Kennedy, с. 74 Уорд и Иванов стават добри приятели. Иванов често посещава Уорд в дома му, където се среща с Кийлър и Райс-Дейвис, и понякога се присъединява към партитата на Уорд в Кливдън през уикенда.Denning, с. 8
MI5 смята Иванов за потенциален дезертьор и търси помощта на Уорд за тази цел, предоставяйки му служител, известен като „Уудс“.Robertson, с. 20–21Summers and Dorril, с. 24 и 123 По-късно Уорд е използван от Министерството на външните работи като обратен канал, чрез Иванов, към Съветския съюз,Robertson, с. 166 и участва в неофициалната дипломация по време на Кубинската ракетна криза през октомври 1962 г.Knightley and Kennedy, с. 105–12 Близостта на Уорд с Иванов поражда опасения за неговата лоялност; според доклада на лорд Том Денинг от септември 1963 г. Иванов често задава въпроси на Уорд за британската външна политика и Уорд прави всичко възможно да отговори.Denning, с. 8
Начало на аферата Кливдън, юли 1961 г.
През уикенда на 8 – 9 юли 1961 г. Кийлър е сред няколко гости на Уорд в Спринг Котидж в Кливдън, Бъкингамшър.Irving et al, с. 47–48 Същия уикенд в главната къща Профюмо и съпругата му Валери са сред голямото събиране от света на политиката и изкуството, на което лорд Астор е домакин в чест на пакистанския президент Аюб Хан. В събота вечерта партитата на Уорд и Астор се събира край плувния басейн на Кливдън, който Уорд и неговите гости имат разрешение да ползват.Knightley and Kennedy, с. 84–85 Кийлър, която плува гола, е представена на Профюмо, докато се опитва да се покрие с оскъдна кърпа. Тя е, както казва той на сина си много години по-късно, „много красиво и много сладко момиче“.Profumo, с. 157–58 Първоначално Кийлър не знае кой е Профюмо, но е впечатлена, че е съпруг на известна филмова звезда и е готова да се позабавлява малко с него.Keeler, с. 110–11
На следващия следобед двете групи се събират отново на басейна и към тях се присъединява Иванов, пристигнал същата сутрин. Профюмо е силно привлечен от КийлърProfumo, с. 161 и обещава да се свърже с нея. Уорд моли Иванов да придружи Кийлър до Лондон, където според Кийлър те правят секс. Някои коментатори се съмняват в това – тя като цяло е откровена за сексуалните си връзки, но не казва нищо открито за секса с Иванов, докато не информира вестник осемнадесет месеца по-късно.Knightley and Kennedy, с. 86–89Davenport-Hines, с. 248–49
На 12 юли 1961 г. Уорд докладва на MI5 за събитията през уикенда.Robertson, с. 25 Той казва на Уудс, че Иванов и Профюмо са се срещнали и че Профюмо е проявил значителен интерес към Кийлър. Уорд казва още, че Иванов му е поискал информация за бъдещото въоръжаване на Западна Германия с ядрено оръжие. Това искане за военна информация не обезпокоява много MI5, която очаква офицер от ГРУ да задава подобни въпроси. Интересът на Профюмо към Кийлър е нежелано усложнение в плановете на MI5 да я използва в операция срещу Иванов, за да осигури неговото бягство. Затова Уудс отнася въпроса до генералния директор на MI5 сър Роджър Холис.Knightley and Kennedy, с. 86–89
Афера