Еритрея е държава в Източна Африка, основана през 1993 г. след отделяне от Етиопия. Има площ от 121 100 km2 и население от 5 869 869 души. Столица на страната е град Асмара.
Съвременното си име страната получава през XIX век от италианските колониалисти – думата Ἐρυθρά Θάλασσα на гръцки означава буквално „Червено море“.
През 2006 г. Еритрея обявява, че ще стане първата държава в света, превърнала цялото си крайбрежие в екологично защитена зона. Тя има 1347 km дълга брегова линия, заедно с още 1946 km брегова линия около своите 350 острова, които се смятат под контрола ѝ.
География
Разположение и граници Еритрея се намира в северната част на Източна Африка, край югозападния бряг на Червено море (дължина на бреговата ивица – 875 km). На югоизток тя граничи с Джибути (дължина на границата – 113 km), на юг – с Етиопия (1033 km), а на северозапад – със Судан (605 km). Общата дължина на сухоземните граници (в т.ч. речни) е 1751 km.
От северозапад на югоизток Еритрея се простира на 800 km, а широчината ѝ варира от 50 km на югоизток до 460 km на северозапад. По-голямата част от бреговата ѝ линия на Червено море е ниска, обкръжена от коралови рифове и праволинейна – с малко на брой удобни за корабоплаването заливи (Зула, Асеб и др.). Във водите на Червено море е разположен архипелагът Дахлак (около 900 km²²), чиито най-големи острови са Дахлак (750 km²) и Нора (130 km²). «Большая Советская Энциклопедия» – Эфиопия, раздел (Природа) т. 30, стр. 312 – 313
Територията на Еритрея се простира между 12°21′ и 18°00′ с.ш. и между 36°26′ и 43°08′ и.д. Крайните точки на страната са следните: крайна северна точка – 18°01′ с.ш., на границата със Судан, на брега на Червено море; крайна южна точка – 12°21′ с.ш., на границата с Джибути, на левия бряг на река Кюема; крайна западна точка – 36°26′ и.д., на границата със Судан; крайна източна точка – 43°08′ и.д., на границата с Джибути, на брега на Червено море. Физикогеографска карта на Етиопия, Еритрея и Джибути
Релеф и води Северозападните райони на Еритрея са заети от северните части на Етиопската планинска земя с максимална височина връх Соира (3018 m). На изток от Етиопската планинска земя е разположена Афарската депресия, отделена от бреговете на Червено море от хребета Данакил (връх Рампу 2131 m). Нейната (на Афарската депресия) северна част е заета от глинести и пясъчни равнини със солончаци, ниски лавови и туфови плата. Оста на депресията лежи под морското равнище, като тук се намира най-ниската точка на Еритрея (−116 m).
В Еритрея няма постоянно течащи реки с изключение на река Текезе (Сетит, 608 km, десен приток на Атбара, от басейна на Нил), течаща с част от долното си течение по границата с Етиопия. Останалите по-големи реки Барка (640 km), Мареб (Гаш, 440 km) и Ансеба (346 km) са временни и в тях тече вода само в периода на краткия дъждовен сезон през лятото.
Геоложки строеж, почви, полезни изкопаеми Територията на Еритрея е разположена в източната част на Африканската платформа, нагънатия кристалинен фундамент на която се открива на повърхността на северозапад. Долния комплекс на фундамента е изграден от архайски гнайси и гранитогнайси, които формират няколко големи масива:
1. Залягащият най-отгоре комплекс от долно- и горнопротерозойски пясъчници, а кристалинните шисти и филити запълват грабеновидните падини в гранитогнайсовите блокове;
2. Горнопротерозойският комплекс на фундамента, съставен от амфиболитови, хлоритови, графитови и слюдести шисти, андезити, грауваки, кварцити, варовици и доломити с интрузии от дунити, габро, гранити и др., изгражда нагънат пояс с ширина 50 – 100 km, отнасящ се към Мозамбикския подвижен пояс. Седиментният чехъл (с мощност до 7 km) е изграден от морски и континентални наслаги от мезозоя и кайнозоя. В рифтовата зона Афар са развити плиоценски и кватернерни базалти и техните туфи. Основните рифтови зони активно се разширяват на североизток (Афар) с образуване на океанска кора и се характеризират с висока сеизмичност и съвременен вулканизъм.
Почвите по склоновете на Етиопската планинска земя в горещия пояс са червено-кафяви и планински тъмночервени хумусни ферсиалитни. В пояса „война-дега“ почвите са хумусни тъмночервени фералитни и ферсиалитни, а също планински черноземновидни хумусни и плодородни, използвани още от дълбока древност.
Полезните изкопаеми на Еритрея са слабо изучени. В страната се разработват находища на злато (в района Угаро), желязна руда (в района на столицата Асмара), медна руда (Белеса), каменна сол (в района на Асеб).
Климат, флора и фауна Климатът на Еритрея е горещ, пустинен и полупустинен с годишна сума на валежите под 50 mm, които падат предимно през лятото. В долния пояс на планините (т.нар. „кола“, до височина 1700 – 1800 m) климатът е горещ, по западните и югозападните склонове малко по-влажен, а в умерения планински пояс (т.нар. „война-дега“, до 2400 m) средните месечни температури са от 13 до 16 – 18 °С. Депресията Афар, затворена за влажните въздушни маси, е едно от най-горещите места на земята. Средните максимални температури са около 35 °С, а средните минимални – около 25 °С.
По-голямата част от територията на Еритрея има сух и горещ климат и тези райони са заети от храстови пустини, полупустини и опустинени савани, предимно акациеви. В долния планински пояс „кола“ на Етиопската планинска земя опустинените савани на север се сменят с типични савани на юг.
Животинският свят на Еритрея се отнася към Източноафриканската подобласт на Етиопската зоогеографска област. Фауната е разнообразна и богата във видово отношение. Характерни са едрите бозайници – антилопи, жирафи, биволи, хипопотами, слонове, зебри, планински козли. Има много хищници (лъвове, леопарди, леопардови котки, вивери). От маймуните най-разпространени са зелените морски котки, павианите анубис и ендемичните гелади, а от птиците – щраус, нектарник, птица носорог, птица тъкач и др.
Навремето Еритрея е поддържала голяма популация от слонове. През 3 век пр.н.е. фараоните в Древен Египет са взимали еритрейски слонове и са ги обучавали като бойни животни. Между 1955 година и 2001 година няма съобщени случаи за забелязани стада слонове и се е смятало, че слоновете са станали жертва на Войната за независимост на Еритрея (1973 – 1991). През декември 2001 година стадо от около 30 слона са регистрирани в района на река Гаш. Слоновете изглежда са били формирали симбиотична връзка с маслиновите павиани. Смята се, че в Еритрея са останали около 100 слона, което ги прави най-северно разположените африкански слонове.
Административно деление
Еритрея е разделена на 6 региона, наречени „зоби“, и на подрегиони (общини), наречени „подзоби“. Големината на регионите зависи от хидроложкия им капацитет – по този начин правителството по-лесно контролира стопанствата и земеделието като цяло, а от друга страна премахва предпоставките за размирици между някои кланове и племена.
Регионите са следните: No. Регион Подрегиони (общини) 1 Централен Берикх, Гала-невхи, Семиенави Мибрак, Середжака, Дебубави Мибрак, Семиенави Миераб, Дебубави Миераб 2 Южен Ади Кеих, Ади Кала, Ареза, Дебарва, Декемхаре, Маи Айни, Маи Мне, Мендефера, Сегенеити, Сенафе, Церона 3 Гаш-Барка Агордат, Баренту, Дге, Форто, Гогне, Хайкота, Лого-Ансеба, Менсура, Моголо, Молки, Гулудж, Шамбуко, Тесенеу, Лаелай Гаш 4 Ансеба Ади Текелезан, Асмат, Елаберед, Гелеб, Хагаз, Халал, Хаберо, Керен, Керкебет, Села 5 Червено море-север Афабет, Архипелаг Дахлаг, Гелало, Форо, Гинда, Карура, Масава, Накфа, Шееб 6 Червено море-юг Ареета, Централна Дакхалия, Южна Дакхалия, Асаб
История
Най-ранното свидетелство, отнасящо се до територията на съвременна Еритрея, е египетска експедиция от XXV век пр.н.е. По-късни сведения има от времето на фараон Хатшепсут (XV век пр.н.е.), повечето от които представляват дневници на експедиции за търсене на тамян.
Между VIII и XIII век голяма част от територията на съвременна Еритрея попада под влиянието на народа беджа – кушитско мюсюлманско племе от Североизточен Судан. Възникват пет царства: Накис, Баклин, Базин, Джарин и Ката. Народът беджа разпространява исляма в тези части на Африка и така увеличава влиянието на Омаядския халифат.
Части от днешна Еритрея са принадлежали на абисинското царство Аксум, преди османците в XVI век да завладеят цялото крайбрежие на Червено море. През 1557 г. войските на султан Сюлейман I завладяват големия пристанищен град Масава (Масауа) и до 1580 г. почти цялата територия на днешна Еритрея е под властта на Османската империя.
Джузепе Сапето, италиански изследовател и мисионер на Римокатолическата църква, купува пристанищния град Асеб от местен афарски султан през 1869 г. По това време европейските колониални империи, като Италия, търсят начини да се сдобият с територии в тази част на Африка, тъй като същата година е отворен Суецкият канал и потокът от кораби от Азия минава именно през Африканския рог. Италианското правителство купува „Рубатино“ – корабната компания на Сапето, и по този начин Италия увеличава влиянието си върху градовете Масава, Асеб и други бивши египетски владения. По-късно разпокъсаните територии са обединени в една колония, която италианците наричат Еритрея. През 1941 г. по време на Втората световна война италианските войски в Африка са разбити от Съюзниците и Еритрея попада под властта на Великобритания.
През 1952 г. ООН взема решение Етиопия и Еритрея да формират федерация, като Еритрея остава под властта на етиопците. В Еритрея се образува Еритрейски фронт за освобождение, от който по-късно се отделя марксисткият Еритрейски народен фронт за освобождение, подкрепян от СССР. През 1972 г. Судан затваря границата си с бунтовната област и така усложнява действията на освободителното движение. Две години по-късно избухва въстание в столицата Асмара. Едва през ноември 1978 г. етиопските сили успяват да възстановят властта си над почти цялата област. Партизанските действия обаче продължават. През 1988 г. етиопската армия започва масово настъпление срещу партизаните, но една трета от етиопските войници са избити край северния град Афабет. През 1991 г. етиопската армия капитулира в Асмара и до 24 май цяла Еритрея е вече в ръцете на бунтовниците, които помагат и за свалянето на правителството в Етиопия същата година. Новото етиопско правителство изпълнява искането на еритрейците за референдум за независимост, който е спечелен с голямо мнозинство в полза на новата държава. Така, точно две години по-късно, на 24 май 1993 г., Еритрея официално е призната за независима държава.
Държавно устройство и политика
Народното събрание на Еритрея се състои от 150 места и е образувано през 1993 г., малко след извоюването на независимостта на страната. Тогава 75 от народните представители са членове на Еритрейския народен фронт за освобождение, а останалите са местни кандидати и поддръжници на Фронта. За президент е избран Исаяс Афеверки.
Еритрея е президентска република. На няколко пъти в страната са насрочвани национални парламентарни избори, но поради проблеми са отлагани или просто отменяни. В Еритрея не е имало национални избори нито веднъж, или те се ограничават до местно ниво и върху тях не се осъществява никакъв контрол.
Информацията за вътрешната политика на страната е оскъдна, но през септември 2001 г. всички частни печатни медии са закрити, а критиците на правителството са затваряни без съд. Това буди притеснение у организации като Амнести Интернешънъл и Human Rights Watch. През 2004 година Държавният департамент на САЩ обявява Еритрея за „страна от особена загриженост“ заради преследвания по религиозни причини.