Авидя (санскрит; пали: avijjā; тибетска фонетика: ma rigpa) обикновено превеждана като „невежество“ или „заблуда“ в Будизма и Индуизма се дефинира по повече или по-малко различни начини. Авидя може да се дефинира в будистките учения като:
Неразбиране на четирите благородни истини Фундаментално неразбиране на природата на реалността Първата от 12-те нидани или звена на взаимозависимото възникване Една от 3-те отрови на ума в школите на Махаяна Будизма Една от шестте коренни клеши Една от десетте самояни или окови в цикъла на живеенето в страдание Еквивалентна на понятието Моха в Абхидарма ученията в Теравада (това е незнание, глупост) Привичното възприемане на обект, субект и действие като три отделни и независими неща, а не като една неразделима цялост
В контекста на 12-те нидани или зависими възниквания авидя обикновено е символизирана от човек, който е сляп или носи превръзка на очите.
Етимология Терминът vidyā в санскрит означава знание, мъдрост, знание на Ведите, духовно знание и мъдрост www.sanskritdictionary.com. Представката a има смисълът на отрицание или в случая авидя означава „неспособност да се знае“, „незнание“ .
Източници
Категория:Будистки термини