Външната политика на Тунис се определя от независимостта на страната на 20 март 1956.
Първият президент, Хабиб Бургиба, избира политика на необвързаност по време на Студената война, като същевременно поддържа тесни връзки с Европа и Съединените щати. Неговият наследник, Зин ел Абидин Бен Али, поддържа тунизийската традиция на добри отношения със Запада, като играе активна роля в арабските и африканските регионални органи: страната посреща през май 2004 г. 16-ата редовна сесия на срещата на високо равнище на Арабската лига (на която е член от 1958 г.) и редовно изпраща хуманитарна помощ за палестинците и на страните в криза. Страната е и един от основателите на ОАЕ, чието председателстване осигурява през 1994 – 1995, преди да участва в създаването на Африканския съюз през юли 2002 година. Тунис също подкрепя развитието на Съюза на Арабския Магреб, който включва Алжир, Мароко, Мавритания и Либия. Въпреки това напредъкът остава ограничен поради напрежението между Алжир и Мароко заради Западна Сахара. През февруари 2001 г., Тунис се присъединява към Общността на страните от Сахел – Сахара и е домакин на седалището на Африканската банка за развитие през 2003 г.
Магреб Вклинен между Алжир и Либия, Тунис винаги се стреми да поддържа добри отношения със своите съседи, въпреки някои временни напрежения. Тунис и Алжир разрешиха отдавнашен граничен спор през 1993 г. и си съдействаха при изграждането на транс-средиземноморския газопровод към Италия. Тунис също подписа споразумение с Алжир, за да се определят очертанията на морската граница между двете страни. Що се отнася до другия съсед, отношенията са по-трудни след отмяната от страна на Тунис на споразумение за сформиране на тунизийско-либийски съюз през 1974 година. Дипломатическите отношения са прекъснати между 1976 и 1977 г. и след това отново се влошават през 1980 г., когато бунтовници, подкрепяни от Либийската Арабска Джамахирия, се опитват да превземат град Гафса. През 1982 г. Международният съд решава спора относно разпределението на граничния дял на континенталния шелф (богат на петрол) в полза на Либия. Експулсирането от Либия на много тунизийски работници през 1985 г. и американски военни заплахи принуждават Тунис да ограничи техните отношения, които се нормализират отново през 1987 година. Въпреки че подкрепя санкциите на ООН, наложени на Либия, след американската въздушна бомбардировка, Тунис се стреми да поддържа добри отношения със своята съседка. По този начин той подкрепя вдигането на санкциите през 2003 г., като Либия отново се превръща в един от основните му търговски партньори. Въпреки това, двете страни все още имат спор за общата им морска граница.
Средиземноморски басейн Тунис също претендира за средиземноморско измерение. Той участва в Средиземноморския форум, като организира неговото издание от 2005 г., и стана първата средиземноморска страна, която подписва на 17 юли 1995 г. споразумение за асоцииране с Европейския съюз, за да укрепи своята опора в Европа.
С най-близкия си европейския съсед Малта, Тунис обсъжда понастоящем петролната експлоатация на континенталния шелф между двете страни.
Близкият изток Страната отдавна издига глас на помирение по въпроса за Близкия изток: Бургиба е първият арабски лидер, призовал за признаване на Израел от арабските страни по време на реч в Ерихон 3 март 1965 г. Страната подслонява седалището на Арабската лига от 1979 до 1990, както и това ООП от 1982 до 1993 г. (до нейния изпълнителен комитет се установява в Окупираните територии, макар че политическия ѝ отдел остава в Тунис). Страната също играе роля на модератор на мирните преговори в Близкия изток: Тунис е първата арабска държава, която посреща израелска делегация през 1993 г., в рамките на мирния процес, и поддържа представителство в Израел до началото на втората Интифада през 2000 година.
Обединените нации Политическата дейност Тунис все пак надхвърля регионалните граници. В реч пред Общото събрание на Организацията на обединените нации през 1999 г., президентът Бен Али призова за създаването на Световен Фонд за солидарност (по примера на Фонда за национално единство), за да се допринесе за борбата срещу бедността в най-нуждаещите се райони в света. Общото събрание единодушно прие на 20 декември 2002 г. резолюция за създаване на фонд, както и за вземане на практически мерки, необходими за неговото установяване.
Министерският съвет одобрява на 1 февруари 2011 г. присъединяването на страната към Международната конвенция за защита на лица срещу насилствено изчезване, към Римския статут относно Международния наказателен съд, към необвързващия Протокол-анекс към Международната конвенция срещу изтезанията, и към необвързващите протоколи към Международния пакт за граждански и политически права. Съветът решава също така да се разгледа възможността за оттегляне на резервите, формулирани от Тунис по времето на президента Бен Али спрямо Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, целящ премахване на смъртното наказание, както и други международни конвенции, засягащи особено детството и премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените.
Двустранни отношения
Външна политика на Тунис
Бившият президент Зине Ел Абидин Бен Али държи на дългогодишната политика на Тунис за поддържане на добри отношения със Запада, съвместно с активна роля в Арабските и Африкански региони.
Президентът Хабиб Боргуиба не заема конкретна позиция, но подчертава близките отношения с Европа и САЩ.
Двустранни отношения
Африка ДържаваНачало на официални отношенияБележкиАлжирПрез 1993 Тунис и Алжир успяват да разрешат своя дългогодишен междуграничен спор и в кооперация изграждат Транс-средиземноморския газов поток през Тунис, свързвайки Алжир с Италия. През 2003 година заедно основават петролната компания Нумхид, с цел съвместното производство на петролни ресурси. Собствеността е споделена (50% на 50%) между две държавни компании – Сонатрач (Алжир) и ЕТАП (Тунис). Двете държави подписват съгласие с цел по ясно разграничаване на морската граница между Алжир и Тунис.Коморски островиДвете държави имат установени дипломатически отношения.ЕгипетПрез 50-те години на 20. век, цитирайки прагматични причини, президентът на Тунис Хабиб Боргуиба, критикува широко разпространената в Арабскоговорещи държави идеология за Арабски Национализъм видно промотиран от Египетския президент Гамал Абдел Насар. Тяхното несъгласие засята щъо и Арабската лига. Боргуиба и Насар успяват да достигнат до съгласие. Въпреки че отношенията са засегнати, както по времето на Насар, така и по времето на Ануар Садат, цялостната връзка между Египет и Тунис носи ползи и за двете държави.
Отношенията се подобряват значително след Революцията в Тунис през 2011, особено след изборите 2011, когато ислямисткото движение „Ан Нахда“ печели в Тунис, по същото време както и Мюсюлманското братство в Египет. Отношенията между двамата президенти Монсеф Марзоуки и Мохамед Морси също са положителни. Вследствие на Египетския преврат от 2013 година обаче, отношенията между двете държави продължават да се влошават. Гледната точка на Тунис относно военния преврат в Египет е, че е прекалено кървав и тя е ясно заявена под формата на протест пред ООН. Този протест довежда до дипламатическа криза и индиректно разрушаване на политическите връзки, както и официални визити на всякакви нива. Победата на нерелигиозно ориентираният Нидаа Тунес в Тунизийските избори от 2014, води до подобряване на отношенията и визитите между министри и официални лица отново продължават.ЛибияОтношенията между Тунис и Либия са нестабилни и хаотични, от както Тунис отменя споразумение за съюз между двете държави през 1974. Дипломатическите отношения са нарушени през 1976, възобновени през 1977, и отново се влошават през 1980, когато либийски бунтовници се опитват да превземат Гафса. През 1982, Международният съд на ООН отсъжда в полза на Либия в разделянето на богатия на нефт континентален шелф, споделен с Тунис. През 1985, Либия отхвърла Тунизийските работници и отправя военни заплахи, което отново става повод за развалянето на отношенията. Те се нормализират отново през 1987. Тунис се старае да поддържа позитивни отношения със съседката си, въпреки че подкрепя наложените от ООН санкции във връзка с въздушните бомбардировки в Либия. През 2003 година Тунес подкрепя вдигането на санкциите на ООН в Либия и двете държави отново възстановяват търгоските си отношения. В днешни времена, двете държави са в диспут относно морски територии.МарокоТърговията между Мароко и Тунис се увеличава. В подпомагане на несигурните влакови връзки, през 2008 година двете държави започват пренос на товари по морски пътища. Също така фондовите борси на Тунис и Казабланка започват заедно да обявяват акциите на Магхрибанска компания, като този случай е свързан с превръщането на компанията от частна в публична.
Северна и Южна Америка АржентинаАржентина има посолство в Тунис.
Тунис има посолство в Буенос Айрес.БелизИ двете държави са приели множество двустранни спогодби.Бразилия1956Бразилия има посолство в Тунис.
Тунис има посолство в град Бразилия.КанадаКанада има посолство в Тунис.
Тунис има посолство в Отава.Мексико16 ноември 1961Мексико е признат в Тунис, заради посолството си в Алжир и поддържа почетно консулство в Тунис.
Тунис е признат в Мексико, заради посолството си във Вашингтон, САЩНикарагуаДвете държави започват дипломатически отношения на 2 юли 2019САЩЩатите имат много добри отношения с Тунис, датиращи от над 200 години. САЩ поддържа официалното си присъствие в Тунис непрекъснато от 1795 година. Приятелската спогодба между двете държави е подписана 1799. Двете държави нямат подписани договори, свързани със сигурността, но отношенията им са близки, откакто Тунис обявява независимост.
При всички положения отношенията между тях бързо са се изградили и това се вижда в здраво изградените връзки за взаимно подпомагане. САЩ и Тунис също така имат график за споделеното провеждане на военни тренировки. Богатата история за подпомагането на САЩ на сигурността на Тунис затвърждава тези връзки. Споделената военна комисия между САЩ и Тунис се събира ежегодно за обсъждане на възможности за военно съдействие, модернизирането на Тунизийската защитна програма и други мерки за сигурност. От 2015 г., Тунис и САЩ са партньори според Спогодбата между нечленове на НАТО.
Азия