Националсоциалистическата германска работническа партия () е крайнодясна политическа партия в Германия, активна през първата половина на 20 век и ръководена, през по-голяма част от съществуването ѝ, от Адолф Хитлер.
Идеологията, която партията следва, се основава на принципи като нацизъм, пангермански национализъм, расизъм, и особено антисемитизъм, антилиберализъм, антидемократизъм и антикомунизъм.
Идването на власт на нацистката партия през 1933 г. води до държавен преврат и установяване на правителство на Третия райх, което инициира и води до Втората световна война и Холокоста.
След поражението на Третия райх и края на Втората световна война в Европа, партията е „обявена за незаконна“ от съюзническите сили, които извършват денацификация в годините след края на войната.
История Началото (1918 – 1923) Германска работническа партия (ДАП)
Партията възниква от малки политически групи с националистическа ориентация, които се формират през последните години от Първата световна война. През 1918 г. е създаден съюз, наречен Freier Arbeiterausschuss für einen guten Frieden (Комисия за свободни работници за добър мир), създаден в Бремен, Германия. На 7 март 1918 г. Антон Дрекслер, запален германски националист, формира клон на този съюз в Мюнхен. Дрекслер е бил член на милитаристичната отечествена партия по време на Първата световна война и е категорично против примирието от ноември 1918 г. и последвалите революционни катаклизми. Дрекслер споделя възгледите на бойните националисти тогава, като например противопоставянето на Версайския договор, имайки антисемитски, антимонархистки и антимарксистки възгледи, както и вярвайки в превъзходството на германците, за които се твърди, че са част от арийската раса. Той обаче също така обвинява международния капитализъм, че е еврейско доминирано движение и предразполага капиталистите за военна печалба през Първата световна война. Дрекслер вижда политическото насилие и нестабилността в Германия като резултат от това, че Ваймарската република не се докосва до масите, особено в долните класи. Дрекслер подчертава необходимостта от синтез на волкиския национализъм с форма на икономически социализъм, за да се създаде популярно националистично ориентирано работническо движение, което би могло да оспори възхода на комунизма и международната политика. Това са всички известни теми, популярни сред различните военизирани групи.
Дрекслерското движение получава внимание и подкрепа от някои влиятелни фигури. Поддръжник е Дитрих Екарт, доказан журналист, граф Феликс Граф фон Ботмер, виден поддръжник на понятието „национален социализъм“. По-късно през 1918 г. Карл Харер (журналист и член на Thule Society) убеждава Дрекслер и няколко други да формират Politischer Arbeiterzirkel (Политически работнически кръг). Членовете се срещат периодично за дискусии с теми за национализма и расизма, насочени срещу евреите. През декември 1918 г. Дрекслер решава, че трябва да се формира нова политическа партия, основана на политическите принципи, които е одобрил, като съчетава своя клон на Работническия комитет за добър мир с Политическия работнически кръг.
На 5 януари 1919 г. Дрекслер създава нова политическа партия и предлага тя да бъде наречена Германска социалистическа работническа партия, но Харер се противопоставя на думата „социалистическа“. Така, че тази дума е премахната и партията е обявена за Германска работническа партия (Deutsche Arbeiterpartei, ДАП). За да облекчи безпокойството сред потенциалните привърженици на средната класа, Дрекслер разяснява, че за разлика от марксистите, партията подкрепя средната класа и че нейната социалистическа политика има за цел да осигури социално благосъстояние на германските граждани, считани за част от арийската раса. През 1920 г. партията събира пари, като продава тютюн, наречен „Антисемит“.
От самото начало ДАП се противопоставя на ненационалистическите политически движения, особено вляво, включително Социалдемократическата партия на Германия (СДПГ) и Комунистическата партия на Германия (КПГ). Членовете на ДАП се обявяват за борба срещу „болшевизма“ и всеки, който се смята за част или помощник на така нареченото „международно еврейство“. ДАП също така се противопоставя на Версайския договор. ДАП не се опитва да бъде публично оповестена, а срещите се пазят в тайна, като обществените говорители обсъждат какво мислят за сегашното положение на Германия или пишат за подобни общества в Северна Германия.
ДАП е сравнително малка група с по-малко от 60 членове. Въпреки това, привлича вниманието на германските власти, които стават подозрителни към всяка организация, която изглежда да има подривни тенденции. През юли 1919 г., докато е в Мюнхенската армия, Адолф Хитлер е назначен за началник на отдел „Образование и пропаганда“ в Бавария. Хитлер е назначен да влияе на други войници и да ги привлече в ДАП. Докато присъства на заседание на партията на 12 септември 1919 г., Хитлер се забърква в разгорещен спор с професор Бауман, който поставя под въпрос стабилността на аргументите му срещу капитализма. Бауман предлага Бавария да се отдели от Прусия и да направи нова южногерманска нация с Австрия. Като атакува яростно аргументите на човека, Хитлер създава впечатление на останалите членове на партията с ораторските си умения. Според Хитлер, „професорът“ напуска залата, признавайки недвусмислено поражението си. Дрекслер го насърчава да се присъедини към ДАП. По нареждане на началниците на армията, Хитлер кандидатства за присъединяване към партията и в рамките на една седмица е приет като член на партията под номер 555 (партията започва да брои членствата от 500 нагоре, за да създаде впечатлението, че е много по-голяма партия). Сред по-ранните членове на партията са Ернст Рьом от Окръжното командване VII на армията, Дитрих Екарт, който е наречен духовен баща на националсоциализма, тогава – студент от университета в Мюнхен Рудолф Хес. Всички по-късно са изтъкнати личности в нацисткия режим.
По-късно Хитлер твърди, че е седмия член на партията (всъщност той е бил седмият изпълнителен член на централния комитет на партията). Антон Дрекслер изготвя писмо до Хитлер през 1940 г., което никога не е изпратено, и което противоречи на по-късните твърдения на Хитлер:
Първата реч на Хитлер се провежда в Хофбруклер на 16 октомври 1919 г. Той е вторият говорител за вечерта и говори пред 111 души.Ian Kershaw Hitler:1889 – 1936 Hubris. Penguin, 1998. p. 140. Първоначално Хитлер говори пред относително малки групи, но значителните му ораторски и пропагандни умения са оценени от партийното ръководство. С подкрепата на Антон Дрекслер, Хитлер става шеф на пропагандата на партията в началото на 1920 г. Хитлер започва да прави партията по-публична и организира най-голямата си реч пред 2000 души на 24 февруари 1920 г. в Staatliches Hofbräuhaus в Мюнхен. Такъв ход за публичността кара Карл Харер да подаде оставка от партията в знак на несъгласие. В това изказване, Хитлер излага 25-те точки от манифеста на Германската работническа партия, изготвени от Дрекслер, Фед и него. Чрез тези точки той дава на организацията много по-смела стратегия с ясна външна политика (отмяна на Версайския договор, Велика Германия, източно разширяване и изключване на евреите от гражданство), а сред неговите специфични въпроси са: конфискуване на военните печалби, премахването на непризнатите доходи, държавата да разпределя печалбите от земя. Като цяло манифестът е антисемитски, антикапиталистически, антидемократичен, антимарксистки и антилиберален. За да увеличи симпатиите на по-големи сегменти от населението, на същия ден от речта на Хитлер, на 24 февруари 1920 г., ДАП променя името си на Nationalsozialistische Deutsche Arbeiterpartei (Националсоциалистическа германска работническа партия или Нацистка партия, НСДАП). Думата „социалистическа“ е добавена от изпълнителния комитет на партията, въпреки възраженията на Хитлер, за да се помогне на левите работници.
Националсоциалистическа германска работническа партия (НСДАП) През 1920 г. нацистката партия официално обявява, че само лица с „чист арийски произход“ могат да станат членове на партията, а ако някой има съпруг/а, той/тя трябва да бъде от „расово чисто“ арийско семейство. Членовете на партията не могат да бъдат пряко или косвено свързани с така наречените „неарийски“ родове. Нацистите забраняват сексуалните отношения и бракове между членовете на партията и евреите. Членовете на партията, признати за виновни за Rassenschande („расово омърсяване“), са тежко преследвани, като някои членове дори са осъдени на смърт.
Хитлер бързо се превръща в най-активния оратор на партията, който се явява публично като говорител 31 пъти в първата година. Тълпи започват да се събират, за да чуят речите му. Хитлер винаги говори за същите теми: Версайския договор и еврейския въпрос. Тази умишлена техника и ефективно популяризиране на партията допринася значително за ранния му успех. През следващите месеци партията продължава да привлича нови членове, като същевременно остава твърде малка, за да има реално влияние в германската политика. До края на годината, членовете на партията са 2000.
Талантът на Хитлер като оратор и способността му да привлича нови членове, съчетани с неговата характерна безмилост, скоро го превръщат в доминираща фигура. Въпреки това, докато Хитлер и Екарт са на пътуване за набиране на средства в Берлин през юни 1921 г., в Мюнхен избухва бунт. Членовете на неговия изпълнителен комитет искат да се слеят с конкурентната Германска социалистическа партия (ГСП). След завръщането си в Мюнхен на 11 юли, Хитлер яростно подава оставката си. Членовете на комитета разбират, че оставката му ще означава край на партията. Хитлер съобщава, че ще се присъедини при условие, че ще замени Дрекслер като председател на партията, и че партийните щабове ще останат в Мюнхен. Комитета се съгласява и той се присъединява към партията на 26 юли като член номер 3680. Хитлер продължава да се изправя пред опозиция в НСДАП, тъй като противниците му са изгонили Херман Есер от партията и са отпечатали 3000 копия от брошура, атакуваща Хитлер като предател на партията.
На специален партиен конгрес на 29 юли 1921 г. той заменя Дрекслер като председател на партията с гласуване от 533 гласа „За“ срещу 1 „против“. Комитета е разпуснат и Хитлер получава почти абсолютна власт като лидер на партията. Той ще заема поста до края на живота си. Хитлер скоро придобива титлата Фюрер („лидер“) и след поредица от остри вътрешни конфликти е прието, че партията ще бъде управлявана на Führerprinzip („лидерски принцип“). Съгласно този принцип, партията е със силно централизирана структура, която функционира строго отгоре, а Хитлер е на върха като абсолютен лидер на партията. Хитлер гледа на партията като революционна организация, чиято цел е свалянето на Ваймарската република, която той счита за контролирана от социалистите, евреите и „ноемврийските престъпници“, които са предали германските войници през 1918 г. СА (Щурмабтайлунг, на немски: Sturmabteilung) са основани като партийна милиция през 1921 г. и започват насилствени атаки срещу други партии.
За Хитлер двойните цели на партията винаги са германският националистически експанзионизъм и антисемитизъм. Тези две цели са разпалени в ума му от вярата му, че външните врагове на Германия – Великобритания, Франция и Съветския съюз – са контролирани от евреите и че бъдещите германски войни за национално разрастване непременно биха довели до война срещу евреите. За Хитлер и неговите лейтенанти винаги са били доминиращи национални и расови проблеми. Това е символизирано от приемането за партийна емблема на свастиката. В германските националистически кръгове, свастиката е символ на „арийската раса“ и символизира замяната на християнския кръст с вярност към националсоциалистическата държава.