Йоан Халд () е византийски военачалник на служба на император Василий II Българоубиец, дук (управител) на темите Вукеларион и Армениакон (в северна Мала Азия).Cheynet, Jean-Claude. Basil II and Asia Minor, стр. 84. Във: Magdalino, Paul. Byzantium in the Year 1000. BRILL, 2002. ISBN 978-90-04-12097-6
Биография В края на 989 г., при потушаването на въстанието на Варда Фока и Варда Склир, Йоан Халд е изпратен със силна армия срещу съюзника на Фока – владетеля на южна Грузия Давид III, и го принуждава да се подчини на василевса.Jenkins, Romilly. Byzantium: The Imperial Centuries, AD 610-1071. University of Toronto Press, 1987. ISBN 978-0-8020-6667-1, стр. 316 Резултатът от похода е споразумението от 990 г., с което Василий II получава правото над земите на Давид след смъртта му и претекст за намеса в грузинските династически дела и още византийско-грузински войни.
Следващата мисия на Йоан Халд е да замени солунския дук Григорий Таронит, загинал в сражение с българите през 995 г. В Солун Йоан довежда със себе си контингенти от подвластните си малоазийски области, но не успява да спре нападенията на българския владетел Самуил. През 996 г. попада в засада и е заловен. Остава в плен двадесет и две години – до покоряването на българите през 1018 г.Пириватрич, Сърджан. Самуиловата държава. Обхват и характер. София, Издателска група „АГАТА-А“, 2000. ISBN 954-540-020-X. Стр. 118-119, 142 Предаден е на император Василий II Българоубиец в 1018 година в Сяр от българския управител на Струмица Драгомъж.
Споменат е за последен път в 1030 година, когато император Роман III Аргир не се вслушва в съвета му да не воюва с Алепо, което довежда до разгрома в Битката при Азаз.
Бележки
Категория:Византийски военачалници във войните със Самуилова България Категория:Византийски управители на Солун