Дателният падеж, или дативът (; ), е падежна форма, която се съчетава с глагол, съществително и прилагателно име и изразява обектни, определителни и други отношения. Дателният падеж се използва обикновено, за да означи обект, на който се дава нещо, откъдето произлиза и името му.
Видове дателен падеж Според значението си дателният падеж може да бъде:
Дателен на получателя Дателният на получателя, който се среща при непряко допълнение, посочва обекта, към който е насочено действието: рус.: Писать другу (пиша на приятел); Подарок детям (подарък за децата); Верный своему обещанию (верен на своето обещание). хърв.: Otac se raduje djetetu (бащата се радва на детето); Domaćin nazdravlja gostima (домакинът вдига наздравица за гостите), Prijatelj se povjerava prijatelju (приятел се доверява на приятел) ст.б.: (Ангелът му рече.); (Казваше на множествата, които излизаха, да се кръщават от него.) (Лука, 3:7)
Дателен за предназначение Дателният за предназначение изразява определително отношение с оттенък на предназначение: рус.: Памятник Пушкину (паметник[, посветен] на Пушкин); Гимн природе (химн[, посветен] на природата) хърв.: Nagrada najboljima (награда[, полагаща се] на най-добрите) ст.б.: Храмъ молитвѣ (молитвен дом, букв.: дом, посветен на молитвата)
Дателен за направление Дателният за направление означава обекта, към който е насочено движение: рус.: Иду к лесу (вървя към гората); Автобус подъехал к городу (автобусът наближи града) хърв.: Svaka ptica svome jatu leti (всяка птица при своето ято отива); Ivan je otputovao k sestri (Иван замина при сестра си) ст.б.: Се цѣсарь твои грѧдетъ тебѣ (Ето, твоят Цар идва при теб) (Матей, 21:5)
Дателен на субекта Дателният на субекта се използва в безлични изречения за обозначаване на субекта на състояние: рус.: Ребенку нездоровится (на детето не му е добре); Мне здесь нравится (тук ми харесва) хърв.: Čovjeku dojadi takav život (на човек му омръзва такъв живот) ст.б.: Домоу твоемоу подобаетъ свѧтость Господьньіа въ длъготѫ дьньи (На Твоя дом подобава святост, Господи, за дълги дни) (Псалми, 92:5)
Дателен самостоятелен В старобългарския език се среща особен вид дателен падеж, наречен дателен самостоятелен или дателен абсолютен (dativus absolutus), който понякога съответства на родителен абсолютен в гръцкия език. Неговото значение преди всичко е темпорално (означаващо време), но се среща и със значение на причина, условие, следствие и др.: И сѣдѧштю ему на горѣ Елеонсцѣ прѣмо црькъви въпрашаахѫ i единого (И когато седеше на Елеонския хълм срещу храма, Го попитаха насаме.) (Марко, 13:3). И слъньцю мръкъшю и катапетазма цръковънаіа раздъра сѧ на дъвое от горы до низъ (И [когато] слънцето потъмня, и завесата на храма се раздра надве през средата.) (Лука, 23:45). Иждивъшю же ему вьсѣ быстъ гладъ крѣпъкъ на странѣ тои и тъ начѧтъ лишити сѧ (А след като пропиля всичко, настана голям глад в онази страна и той изпадна в лишение.) (Лука, 15:14)
Етичен дателен падеж
Етичният дателен падеж е разновидност на дателния падеж с модална употреба, изразяваща топлота и лична близост и служеща за подсилване на изречението: Мило банково агънце, какво ми й сладко заспало (из българска народна песен). Поседни тук, да си те видя. Я, колко си ми пораснал!
Остатъци от дателен падеж в съвременния български език Макар в съвременния български книжовен език на практика да няма запазена падежна система при имената, в записани народни песни и в литературата от XIX век, а понякога и от XX век, могат да се срещнат форми в дателен падеж, напр. мама Стояну думаше, Майце си (от Христо Ботев) и др.
В съвременния български език са се запазили форми в дателен падеж при кратките форми на личните местоимения: ми, ти, му, ѝ, ни, ви, им. Пълните форми мене, тебе, нему, ней, нам, вам, тям вече се смятат за архаични.
Още в старобългарския език дателният падеж е започнал да поема функциите на родителния за притежание, напр. Доидошѧ до вратъ градѹ (дойдоха до вратите на града). Тази особеност се е запазила и в съвременния български език, напр. брат му, майка ти и т.н.
Дателният падеж в различни езици В някои езици дателният падеж е поел функциите на други, вече изчезнали падежи. Дателният означава притежание в простонародния латински (в класическия латински това му значение е слабо разпространено) и в класическия гръцки, който е загубил местния и творителния падеж, като дателният е поел функциите им. В шотландския келтски език дателният падеж се използва при съществителни, предшествани от прости предлози и определителен член. В грузинския език подлогът в изречението при някои глаголи и някои времена е в дателен падеж.
Дателният падеж е общо явление сред ранните индоевропейски езици, а се е запазил в балтийските, повечето славянски и германски езици, в албанския, румънския и др. Подобни форми съществуват и в езици извън групата на индоевроепейските, например угро-финските езици, турския и японския език.
Дателният падеж в английския език В староанглийския език, приблизително допреди Нормандското нашествие през 1066 г., е имало дателен падеж; обаче английската падежна система постепенно се е разпаднала по време на средноанглийския период, когато местоименията във винителен и дателен падеж са се слели. В съвременния английски език има няколко остатъка от форми в дателен падеж, като например в думата methinks, означаваща „струва ми се“, където me е старата дателна форма на личното местоимение, а thinks е със старо значение „изглежда“ (в староанглийския език глаголът thenken е означавал „мисля“, а thinken „изглеждам“, „струва ми се“). Местоимението whom също е остатък от дателен падеж, произлиза от староанглийската дателна форма hwām на местоимението hwā (кой), която се е смесила с винителната форма hwone. По подобен начин him е остатък от староанглийската дателна форма him, но замества и винителната hine, her – от дателната форма hire и винителната hīe.
В съвременния английски език непрякото допълнение се изразява както с предложна конструкция с to или for, така и с форма на местоимение в косвен падеж със значение на дателен падеж, напр. He gave that to me. е равно на He gave me that. (Той ми даде това.); He built a snowman for me. е равно на He built me a snowman. (Той ми направи снежен човек.). И в двата случая местоимението me функционира като местоимение в дателен падеж.
Използвана литература Priručna gramatika hrvatskoga književnog jezika, Zagreb, 1979. Д.Э.Розенталь, М.А. Теленкова, Словарь-справочник лингвистических терминов, Москва, 1976. Граматика на старобългарския език, БАН, София, 1993. I.M. Pulkina, A Short Russian Reference Grammar, Moscow, 1987. Стефан Младенов, История на българския език, С., 1979 (превод проф. Иван Дуриданов). Кирил Мирчев, Историческа граматика на българския език, С., 1978. Граматика на съвременния български книжовен език, том 2 Морфология, С., 1983. Стоян Стоянов, Мирослав Янакиев, Старобългарски език. Текстове и речник, С., 1976.
Категория:Падежи