Уголино Висконти, познат като Нино Висконти (, * ок. 1265 в Пиза, † август 1296 в Галура, Юдикат Галура) е съдия (владетел) на Юдикат Галура на остров Сардиния от 1275 или 1276 г. до смъртта си, господар на третата източна част на района на Каляри от 12 юни 1275 г. до смъртта си, както и капитан на народа на Пиза от юли 1286 г. до 30 юни 1288 г. и подест на същия град от май/юни 1287 г. до 30 юни 1288 г.
Наследник на основната линия на една от най-могъщите пизански династии, Висконти ди Пиза, той е роден в периода на най-голямото икономическо и културно разрастване на Пиза, по време на което градът значително разширява влиянието си върху Сардиния. Отгледан в контекста на големите семейни съперничества, през 1274 г., Нино е осъден на изгнание заедно с баща си и най-близките си роднини, завръщайки се в Пиза като победител след мира от Ринонико.
След като впоследствие става капитан на народа и подест заедно с дядо си, граф Уголино дела Герардеска, той е свален от власт от заговор, замислен от архиепископ Руджиери дели Убалдини, борейки се през оставащия период от живота си да възстанови загубеното..
Обезсмъртен от приятеля си Данте Алигиери в 8-а песен на „Чистилище“ – част от поемата му „Божествена комедия“, Нино Висконти е един от абсолютните герои на историята на Пиза в края на XIII век., изразител на градската гвелфска и пропапска фракция, както и „измъченият наследник“ на бащините му злочестия, умирайки като него в опит да защити своите идеални интереси..
Произход
Нарастващото разбирателство между семействата Висконти ди Пиза и Дела Герардеска, родено от гражданския мир от 1237 г.. и израснало по време на начинанието в Каляри, е окончателно запечатано в началото на 60-те години, когато овдовелият от около 1258 г. Джовани Висконти ди Галура († 1275), съдия на Галура,. се жени за дъщеря на граф Уголино дела Герардеска.. Джовани е от семейство Висконти ди Пиза, едно от най-влиятелните благороднически семейства в Пиза.; поколения наред неговите членове заемат длъжността vicecomes, свързвайки неразривно титлата с фамилното име на династията.. Въпреки че е дъщеря на видна политическа фигура, за майката на Нино има само редки сведения, всички откъслечни и без никакви указания за нейното име или дата на раждане; не е изключителен факт, като се вземе предвид перспективата, която в повечето случаи е гледала на жените като на обикновена стока за размяна или съюз.. Въпреки това, благодарение на някои свидетелства, се счита, че тя би могла да се казва Киара..
Рождената дата на Нино също е обект на постоянен дебат, тъй като не се съобщава в нито един от източниците от онова време.. Традиционно се определя на 1265 г. поради документираната и вече достигнатата му зряла възраст през 1285 г..; началото на зрелостта всъщност се идентифицира в Пиза около 20-годишна възраст... Освен това точният брой на братята и сестрите на Нино също не е сигурен.; те са идентифицирани във фигурите на Лапо, Гуелфо и Джиневра. По-конкретно, по-голямата част от несигурностите са относно Джиневра, за която дълго време се смята, че е съпруга на Вани ди Кортевекия-Рончони, откриването на тосканска хроника, съвременна на фактите, прави възможно да се установи, че тя е съпруга на някой си filium Domini Gentilis dedex Roma..
Биография Ранни години Първата част от детството на Нино, малко документирана, е прекарана в многобройните семейни резиденции в Пиза. от рода "Casatorre" (крепост-кула с отбранителни и жилищни функции). В непосредствена близост до тях семейството му има църква, над която упражняваха патронаж, посветена на Свети апостол Филип..
Вододел в историята на Пиза и почти сигурно и в детството на Нино, са жестоките обезглавявания на 16-годишния Конрадин Швабски и на граф Герардо дела Герардеска (участвал заедно с баща му Джовани Висконти в разчленяването на Юдикат Каляри), предназначен да разстрои политическата рамка на Тоскана.. Германският принц Конрадин, наследник на законната линия на Швабския дом и племенник на император Фридрих II., в коалиция с многобройните пизански гибелини, идва в Южна Италия с цел да я изтръгне от гвелфа Шарл I Анжуйски., който я е завзел след победата си над Манфред фон Хоенщауфен. Въпреки това по-големият военен опит на Шарл надделява и докато бягат, Конрадин, неговият братовчед Фридрих Австрийски и графът на Доноратико са заловени. След съдебен процес тримата са екзекутирани на днешния Пазарен площад в Пиза.. Това събитие постановява издигането на бащата на Нино, проанжуеца Джовани, начело на гвелфската част на Пиза, което води до още по-голямо участие на семейството в превратностите на града. Но въпреки това Джовани поддържа умерени позиции, като избягва да заема явно враждебно отношение към тези, които обикновено са негови политически опоненти, а действа като арбитър между тосканските гибелини и Шарл I Анжуйски.
Сблъсъци от 1270 г. Сериозните нестабилности, причинени от конфликта, са изострени от силното съперничество, което нараства все повече между фракциите.. По време на мирните преговори между Пиза, която влиза във война на страната на Хоенщауфен, и Анжуйците, тялото на Одоне Гуалфредучи, член на гибелинската фракция, е намерено пред резиденцията на бащата на Нино, причинявайки подозрение, че самият той го е убил. Обвинението произтича от факта, че Джовани грубо се противопоставя на народното линчуване на кралските убийци, като им помага да се укрият в религиозна сграда, считана за неприкосновена.. Жестът на гвелфа владетел е изтълкуван от нисшите слоеве на гражданството като посегателство срещу народната воля, което предизвиква вълнение и истинска атака срещу негоНа 7 април Джовани е нападнат от група обикновени хора, от които е сериозно ранен; впоследствие същите се опитват да подпали резиденцията, предназначена за настаняване на Нино и семейството му, но са отблъснати. В . Няколко дни по-късно е подписан мир с Шарл Анжуйски, чийто основен поддръжник е Джовани, което дава по-голяма видимост и сила на гвелфите и което временно спира сблъсъците. Но напрежението е спряно само за кратко: най-важният сблъсък е на 1 май; верни на подеста-гибелин лица се опитват да арестуват някои мъже от групата на Висконти, преди това прогонени, за да спрат сблъсъка на фракциите. Опитът е неуспешен и хората на подеста са убити. Жестът е възприет като възмутителен от съдията, който се изправя срещу съперниците си; обаче жертвите са малко, homines parvi valoris
Вярвайки, че трябва да защитава собствените си интереси, Джовани се съюзява с другите кланове на гвелфите – тези на Капрая, Каетани, Упезинги, Дзачо, Дел Турко и Гадуби, и използва сила срещу противниците си, намирайки съпротива в тъста и в неговата фракция, Pars comitis, образувана от сем. Гуаланди, Ланфранки и Сизмонди.. Сблъсъците от „Calendemaggio“ са последвани от друг бунт, подстрекаван от Гуаланди; чувайки пристигането на гибелините, главните представители на фракцията на гвелфите, водени от Джовани, заемат позиции близо до църквата „Сан Феличе“ с намерението да блокират пътя на своите противници. На искането на неговите поддръжници да излязат на площада и да се бият, като по този начин поемат контрола над Пиза, съдията отговаря: „Искам да остана такъв, какъвто съм, вместо да подлагам този град на огън и кръв“", позволявайки му да изключи, както отдавна се твърди, че предишните въстания са били подбудени от него.. Въпреки помирителното му отношение противниците му все пак се обръщат към членовете на Съвета на старейшините, призовавайки ги да накажат съдията или дори да го екзекутират.. Подестът, член на сем. Болонезе Андало, уплашен от фракционизма на двете партии, се опитва да посредничи. Той заповяда да извикат съдията в двореца, но Джовани, страхувайки се от евентуално нападение, отказва.. След като получава пълен имунитет от подеста под клетва, той се подчинява, като поисква аудиенция на стълбите и не влиза в сградата. Всъщност в другия край на площада има заплашителни и агресивни мъже от сем. Гуаланди. След като аудиенцията приключва, чиято полза във всеки случай е минимална, Андало постановява временното изгнание на основните лица, замесени в спора, което включва и съдия Джовани, който отива във Вада, вероятно без децата си.. Изгнанието обаче е много краткотрайно; след няколко седмици, вероятно чрез посредничеството на архиепископ Федерико Висконти, забраната е отменена..
Напрегнатата атмосфера обаче е неприятна за съдията; оставяйки семейството си близо до Пиза, той тръгва с мощна частна флота след Шарл Анжуйски в Осмия кръстоносен поход, пристигайки малко след смъртта на Луи IX.. Според известния историк Робърт Дейвидсън участието на Шарл Анжуйски в експедицията е извършено с чисто политически цели: сицилианският суверен всъщност е имал за цел да установява властта си в Централна Италия и особено в Тоскана, където разпространява далечни истории за велики победи, които никога не са се случвали.; той също слага край на конфликта след няколко месеца, като се споразумява с халифа Мохамед I ал-Мустансир и получава значителни обезщетения.. Според Дейвинсън човекът, който разпространява фалшивите новини за победите на кръстоносците, е Джовани Висконти, който от името на краля се завръща в родината си.: това е още едно доказателство за лоялността на Висконти към Анжуйския дом, поддръжник на същата политическа идеология, гвелфизма; доверието, с което се ползва съдията по същото време в сицилианския висш съд, е от голямо значение..
Нови бунтове
Въпреки горчивите протести срещу съдията в Пиза, изключително важната му роля по никакъв начин не е намалена; през 1273 г. той всъщност е назначен от общината да ръководи посолството, което отива във Витербо, за да поиска от папата опрощаване на интердикта, който тегне над града.. През същата година съдията се завръща като главен герой на събитията в града; по време на посещението на новия анжуйски викарий Анри дьо Водмон той е обвинен, че е наредил убийството на Раниери ди Рамондино и Панкалдо Вака. Изневерявайки на традиционното си разстояние от владенията на о-в Сардиния, на 11 октомври 1273 г. Джовани напуска Тоскана с цялото си семейство и отива в Галура.; в жеста си той е подражаван от своя тъст Уголино дела Герардеска, който напусна Пиза на 21 октомври... Тръгването на Джовани вероятно е мотивирано от желанието му да изчака успокояването на водите у дома, но то не дава желания резултат.. Градската общност изтълкува жеста като враждебен и подестът дава на Анселмо ди Капрая мандат да го арестува и да го доведе в Пиза.; последният, въпреки семейните връзки с Джовани, не отстъпва. Съдията, който отива с малка армия във владенията, наследени от майка му, графинята на Капрая, разположени в Гипи и Трексента, е победен от тосканските сили, подкрепени от тези на съдията Мариан II Арборейски. Рискувайки да бъде заловен, той е спасен от кораби, изпратени от крал Шарл Анжуйски, намирайки убежище със съпругата и децата си при гвелфските графове на Санта Фиора в района на Сиена, свързан с рода дела Герардеска чрез тесни роднински връзки.
Първо изгнание
След като стигат до съюзниците на гвелфите, Джовани и семейството му сключват мирни споразумения с общинското правителство на Пиза, за да могат да се върнат в родината си..