Мъгленската крепост (, Κάστρο Χρυσής) е средновековна крепост, чиито развалини се намират днес в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), непосредствено до село Слатина.

История Крепостта е изградена в ранновизантийския период, вероятно преди VI век. През следващите векове селището бавно се развива и се оформя като крепост.

Крепостта е идентифицирана като Мъглен – средновековен град, седалище на едноименната византийска тема и епархия поне от XI век.

Според пътешественика от XIX век Алфред Делакулонш това е мястото на античния град Европос, версия приета и от археоложката Депсина Евгениду. На мястото обаче не са открити антични останки и за местоположението на Европос има и други версии - в 1913 година Николаос Пападакис го идентифицира с Рудинското кале край Рудино (Алорос).

Крепостта е отбранявана от кавхан Дометиан и болярина на Мъгленската област Илица срещу войските на Василий II Българоубиец, който за да я превземе в 1015 година е принуден да отклони река Мъгленица, подкопава основите на твърдината и чак след като използва и огън, успява да проникне в крепостта. Мъглен е споменат в грамотите на император Василий II, определящи границите на Охридската архиепископия. Археологически разкопки разкриват останки от трикорабна базилика, за която се предполага, че е служила като катедрала. Датирането на базиликата към XI век е основание за предположение, че след завладяването на Мъглен от Византия епископството е било възстановено, а градските стени обаче са били разрушени. Това потвърждава, че след войната Мъглен става седалище на голямо епископство, като губи военното си значение.Krsmanović, Bojana, Zdravković, Vladan. From Pax Basiliana to Pax Byzantina, in: Barbarians, rhomaioi and those in between. Integrating the Christians of the Central Balkans into the Byzantine Empire (late 10th – mid-13th century), Volume I, Editor Bojana Krsmanović, Belgrade, 2025, p. 331.

В 1082 година градът е окупиран от норманиите на Боемунд, който се грижи и за възстановяването на стените. През същата година великият доместик Григорий Бакуриани прогонва норманите и разрушава стените.

През XII век по време на династията на Комнините Мъглен е място за заточение на еретици, а по-късно място за заселване на печенеги. В XII век е засвидетелстван епископ Иларион Мъгленски (1134 - 1164).

Крепостта минава в български ръце в XIII век при цар Иван Асен II. Около 1350 година е завладян от сърбския крал Стефан Душан, а по-късно може би отново става византийски за известно време. Изглежда, че през този период крепостта запада и постепенно запустява, вероятно много преди турското завоевание в края на XIV век.

След 1922 година бежанците, заделени в района използват строителен материал от крепостта и базиликата, за да построят къщите си.

В 1980 година Мъгленската крепост е обявена за защитен археологически обект.

Описание Проучването на обекта започва в периода 1985 - 1987 година. Запазените стени на крепостта са от X – XII век, но вероятно са изградени върху по-стари. Стените са проследими цялостно, но по-добре запазени са в южната и югоизточната част. Оцелелите стени са с дължина около 500 m и достигат до 7 m височина. Дебели са 2,4 m. Стените са направени от речни камъни от река Мъгленица и редове счупени тухли. Запазени са две елипсовидни, една кръгла и една квадратна кула. Открити са и два храма от X - XII век.

Селището оградено от стените обхваща 40 декара, като изглежда е било разширено на изток. В рамките на крепостта е открита трикорабна епископска базилика от XI - XII век. Извън стените, в Долния град е открита гробищна църква.

Бележки

Категория:Паметници на културата в дем Мъглен Категория:Крепости в Гърция