Република Китай (Тайван)

Република Китай (), често наричана Тайван по името на едноименния остров (наричан и Формоза), е частично призната държава в Източна Азия. До Китайската гражданска война под Република Китай всеобщо се разбира държавата, основана от китайския революционер Сун-Ятсен и ръководена от партията му Гуоминдан, владееща цялата историческа територия на Китай (от времето на манджурската династия Цин) до свалянето на тази династия със Синхайската революция. След победата на комунистите (към 1949 г.), тогавашният лидер на Гоминдан, военният деец Чан-Кайши се премества с наличните си сили и администрация на остров Тайван. Оттогава властта на местните правителства, започващи с неговото е ограничена до островните групи Тайван, Пенху (Пескадорски острови), Кинмен и Матсу, но те продължават да предявяват претенции и към териториите, подвластни на Китайската народна република. Към края на 70-те години на XX век името Китай се утвърждава като име на Китайската народна Република (КНР), а под натиска ѝ в международни организации Република Китай често е наричана Китайско Тайпе, по името на столицата ѝ – град Тайпе, въпреки че популярното име за нея става Тайван.

Република Китай е една от основателките и постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН. През 1971 г. мястото ѝ е предадено на КНР. Към 2018 г. Република Китай е призната от 18 държави членки на ООН, но на практика поддържа отношения с повечето страни по света чрез свои представителства. Тайван често се присъединява към международни организации (особено такива, включващи и Китайската народна република) под политически неутрално име. През XXI век Тайван е 22-рата най-голяма икономика в света и високотехнологичната ѝ промишленост играе ключова роля в глобалната икономика.

География

Географско положение, големина, брегове Остров Тайван е разположен край източния бряг на Азия, на 180 km югоизточно от бреговете на Китай, от който го отделя Тайванския проток, а на юг широкия проток Баши – от филипинските острови Батан. Югозападните му брегове се мият от водите на Южнокитайско, северните – от Източнокитайско, а източните – от Филипинско море. Дължина на бреговата линия 980 km. Бреговете му са слабо разчленени, източните често стръмни, а западните полегати. Островът се простира от север на юг на протежение от 394 km, а ширината му е до 140 km. Административно към Тайван принадлежат островите Пенху (127 km²), Чинмен (148 km²) и Лиен канг (27 km²). Тайван предявява претенции към островите Сенкаку на североизток, които към момента се контролират от Япония. Самият остров Тайван е с площ от 35 883 km², а общата площ под юрисдикцията на Република Китай (Тайван) е 36 193 km², което нарежда страната на 137-о място по площ в света.

Геология Остров Тайван лежи в сложна тектонска област между плочата Яндзъ на запад и север, плочата Окинава на североизток и Филипинския подвижен пояс на изток и юг. Горната част от земната кора на острова е съставена главно от стари островни дъги, които са се слели заедно чрез сблъскване на плочите. По-нататък са се повдигнали в резултат от откъсване на част от Евразийската плоча, която се е подпъхнала под останките от плочата на Филипинско море – процес, който оставя кората под Тайван подвижна. На територията на Тайван са разположени сеизмични разломи, които генерират земетресения. На 21 септември 1999 г. земетресение с магнитуд от 7,3 по Рихтер убива над 2400 души.

Релеф, полезни изкопаеми По цялото протежение на острова от север на юг се простират Тайванските планини с максимална височина връх Юйшан 3997 m, състоящи се от 5 вериги. На север се издига група угаснали вулкани, а на запад е разположена обширна равнина. Разработват се находища на каменни въглища (Синджу), природен газ (Нюшан), нефт, злато.

Климат, води Тайван се намира на тропика на Рака и климатът на острова е главно морски и тропичен. Северните и централните региони са със субтропичен, южните – с тропичен, а планинските – с умерен климат. Средногодишното количество валежи в равнините е около 1500 – 2500 mm, а в планините на места над 5000 mm. Дъждовният сезон съвпада с настъпването на лятото през май-юни. Целият остров има горещо и влажно време от юни до септември. Средна януарска температура 15 – 20°С, средна юлска 25 – 30°С. Тайфуните са често явление през юли, август и септември. През зимата (ноември-март) североизтокът е обхванат от дъждове, докато централните и южните части на острова са основно слънчеви. Реките са предимно планински, пълноводни, с големи хидроенергийни запаси, а водите им широко се използват за напояване. «Большая Советская Энциклопедия» – Тайвань, т. 25, стр. 210

Почви, растителност Над половината от територията на страната е покрита с гори, развити предимно върху червеноземни и кафяви горски почви. Горите се отличават с голямо видово разнообразие (над 3000 вида, от които над 1500 са ендемити). Долните части на склоновете са покрити с влажни вечнозелени гори съставени от пандануси, палми, бамбук, лиани, а нагоре следват широколистни листопадни и смесени гори, състоящи се от камфорово дърво, лавър, кипарис, смърч, бор, дървовидни папрати, псевдотсуга и др. Над 3000 m горите се сменят с пояс съставен от рододендронови храсти и високопланински пасища. По крайбрежието на места са развити мангрови гори.

История Ранна история Остров Тайван е бил част от континента Азия към края на плейстоцена, докато морското равнище се е надигнало преди около 10 хиляди години. Човешки останки от преди двайсет-трийсет хиляди години са намерени на острова, както и по-късни артефакти от палеолитна култура.

Преди около 6 хиляди години на Тайван се заселват земеделци, най-вероятно от континентален Китай. Счита се, че те са предците на днешното коренно население на Тайван, чиито езици принадлежат на австронезийското езиково семейство. Според много лингвисти Тайван е прародината на мореплавателните народи, които се разпръсват из Югоизточна Азия и Тихия океан.

Хански китайци започват да се заселват на островите Пенху към 13 век. Reprinted Taipei: SMC Publishing, 1995. Враждебните племена и липсата на значими стоки за търговия водят до това, че много малко външни хора посещават Тайван до 16 век. През 16 век посещенията на рибари от Фудзиен и на китайски и японски пирати стават по-честа гледка.

Европейска колонизация Нидерландската източноиндийска компания прави опит за основаване на търговски пост на островите Пенху през 1622 г., но са изгонени от минските сили. През 1624 г. компанията създава крепостта Форт Зеландия на основния остров. Когато нидерландците пристигат на острова, те откриват, че югозападната му част вече се посещава често от китайци. Компанията започва да внася работници от Фудзиен и Пенху, много от които се заселват.

През 1626 г. Испанската империя пристига и окупира северната част на острова, за да си разшири търговията. Този колониален период продължава до 1642 г., когато последните испански крепости са превзети от нидерландските сили.

След падането на династията Мин, Коксинга, лоялист на Мин, пристига на острова и завладява Форт Зеландия през 1662 г., изгонвайки нидерландците от острова. Той основава кралство със столица в Тайнан, което просъществува от 1662 до 1683 г.

През 1683 г. династията Цин завладява и официално анексира Тайван, като го поставя под юрисдикцията на провинция Фудзиен. Новото правителство се опитват да намали пиратството в района и издава закони, с които да се управлява имиграцията и да се зачитат правата на туземното население. Имигранти, основно от Фудзиен, продължават да навлизат в Тайван. Северен Тайван и островите Пенху стават сцена на кампаниите във Френско-китайската война от август 1884 г. до април 1885 г. След като френските кампании се провалят, Цин правят Тайпе столица на провинцията си.

Съвременна история

След като династията Цин бива победена в първата Китайско-японска война, Тайван е преотстъпен на Японската империя. Японската колониална власт се оказва инструментална за индустриализацията на острова, разширявайки железопътната и други транспортни мрежи, построявайки голяма санитарна мрежа и основавайки формална образователна система. През този период човешките и природните ресурси на Тайван се използват за подпомагане на развитието на Япония и добивите на култури като ориз и захар нарастват драстично.

Причината за съществуването на отделно правителство на остров Тайван (а на практика и отделна държава), е политическата история на Китай от първата половина на 20 век. Националистическата (и относително дясна политически) сила на Чан Кайшъ /известен в миналото като Чан Кайши/ противостоят в продължение на няколко десетилетия на преминалия в определен етап в комунистически лидер Мао Дзъдун. На 7 декември 1949 г. Чан Кайшъ оттегля правителството си на територията на о-в Тайван, вероятно надявайки се да продължи оттам политическата си борба, която в този момент изглежда практически безнадеждна на главната китайска територия. С правителството се преместват и 2 милиона души, основно войници, членове на Гоминдан, интелектуалци и бизнесмени, които се смесват с вече обитаващите острова 6 милиона души. Освен това правителството на Китай взема на Тайван много национални съкровища и голяма част от златния резерв. След като Гоминдан губи контрол над по-голямата част от континенталната територия, той поддържа властта си в Тибет и Хайнан до 1951 г., когато комунистите превземат и двете територии. След това Гоминдан продължава да твърди, че има суверенитет над цял Китай, включително континентален Китай, Тайван, Външна Монголия и други области. В континентален Китай комунистите твърдят, че те владеят единствения Китай (който според тях включва и Тайван) и че Република Китай вече не съществува.

През 60-те и 70-те години на XX век Тайван е управляван от авторитарно еднопартийно правителство, но Цзян Цзинго, синът на Чан Кайшъ, като негов наследник като президент започва демократизация на страната в средата на 80-те години. Тогава и по-късно в дипломацията усилията на Република Китай са насочени към поддържане на загубената битка за запазване на дипломатически отношения с максимален брой от 20-ината страни, които продължават да я признават, вместо много по-влиятелната еманация на китайска държавност – КНР. Връзките се базират на открито подпомагане чрез икономическа помощ, заеми и инвестиции от Тайван, но тази политика може да има само ограничен дългосрочен успех. Много по-важни за Тайван остават и през XXI век въпросите за оцеляването на отделното ѝ (от това на Китайската народна република) правителство и за евентуалното обявяване на независимост – също от КНР, каквато Тайван де факто има, но де юре според собствената му (на държавата и на голяма част от тайванците) позиция обявяване на такава независимост не му е нужно, понеже не се е отцепил той, а според тази на КНР – би било незаконно и провокативно, тъй като Тайван е част от Китай, обсебена самоволно от Чан Кайшъ и наследниците му, а обявяването му за независима държава би задълбочило конфликта му с действителния суверен над земите му. Съответно Китай се ангажира както с политически, така и с военно-подготвителни действия, за да избегне такава декларация. Споровете между двете страни и тяхното отражение в дипломацията оформят дилемата между политика на един Китай и политика на два Китая.

Население

Населението на Тайван е около 23,4 милиона души, повечето от които живеят на основния остров. Останалите живеят на Пенху (101 758), Цзинмен (127 723) и Мацзу (12 506).

Етнически групи Според правителството на Тайван над 95% от населението на страната са хански китайци, от които по-голямата част са наследници на имигранти, пристигнали в Тайван след 18 век. Етническите групи могат също да се разделят грубо на хокло (70%), хака (14%) и други. Хокло са най-голямата ханска подгрупа, чиито предци мигрират от крайбрежните южни райони на Фудзиен отвъд Тайванския проток след 17 век. Хака са хански мигранти от Гуандун и околностите. Освен това още хански китайци идват на острова след победата на комунистите на континента през 1949 г.