Робово или Раброво (, Родонас, катаревуса: Ροδών, Родон, до 1926 година Ρόμποβο, Робово) е бивше село в Република Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония.

География Селото е било разположено на 120 m надморска височина, на 3 km източно от Гара Аканджели (Статмос Мурион), североизточно от Дойранското езеро.

История В Османската империя В XIX век Робово е смесено село в Дойранската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бубово (Boubovo) е посочено като село в Дойранска каза с 45 къщи и 30 жители мюсюлмани и 90 българи.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Робово има 225 жители, от които 110 българи, 90 турци и 25 цигани.

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Робово (Robovo) има 64 българи екзархисти.

През Балканската война в селото влизат части на българската армия.

В Гърция След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Още по време на войната българското му население бяга в България. След нормализиране на обстановката на негово място са заселени гърци бежанци от Тракия, но след Първата световна война те се връщат по домовете си.

През 20-те години и турското му население е изселено в Турция по силата на Лозанския договор. На негово място за заселени гърци бежанци. В 1926 година името на селото е сменено на Родонас, но официално промяната влиза в регистрите в следващата 1927 година. В 1928 година селото е изцяло бежанско с 60 семейства и 261 жители бежанци.

Бежанците заселени в 1922 година са от чорленското село Чингене Сарай. По-късно в 1928 година се заселват и понтийски гърци от Орду, Чайбашъ, Артас, Маден, Елеви, Месудие. Бежанците първоначално използват старата българска църква „Свети Никола“, построена около 1830 година. В 1935 година изграждат нова църква „Света Троица“ и до нея училищна сграда. По-късно селото е изоставено.

Населението традиционно произвежда тютюн и жито, като се занимава и със скотовъдство.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Робово на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Гюлемли Γκιουλεμλή Геласти Γελαστή възвишение на ЮИ от Попово и на И от Димонци (622 m) Караташ Καρατάς Лекани Λεκάνη Попово Πόποβον Пападес Παπάδες възвишение на Ю от Попово (345 m) Караджали Καρατζαλή Ангатиес Άγκαθιές бивше село на ЮИ от Робово и на СИ от Попово Султара Σουλτάρα Воскес Βοσκές Караджали Καρατζαλή Мавроклада Μαυρόκλαδα възвишение на СИ от Попово и на ЮЗ от Робово (309 m) Караагач Καραγάτσ Фтелия Φτελιά местност на З от Робово и на СЗ от Караджали

Личности Починали в Робово Сотир Иванов Кръстев, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 30

Бележки

Категория:Исторически села в дем Кукуш