Здравко Василев Попов е български философ, дипломат и университетски преподавател.
Биография Роден е в Бургас през 1951 г.. Завършва философия и психология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1972 – 1976). Докторантска специализация по философия и история на религиите в Университета „Ла Сапиенца“ в Рим (1982 – 1983). Защитава докторска дисертация на тема „Митът като философски проблем“ (1994). ; Хабилитира се като редовен доцент през 1997 г. Чете основния курс по „Въведение във философията“ на студенти по философия във Философски факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Учител по философия в Националната гимназия за древни езици и култури (1987 – 1990). Преподавател по философия в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1986 – 1990), в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград (1995 – 2000) и в Нов български университет (2000 – 2003).
Външнополитически съветник на Президента на България д-р Желю Желев (1990 – 1992). Специализация в областта на външната политика и дипломацията в САЩ (1991); в областта на политиката за сигурност в Отава, Канада (1992).
Вицепрезидент и член на Борда на Атлантическия Клуб в България (1992)
Председател на борда на директорите на радио-телевизионна компания „7 дни“ (1993 – 1994).
Президент на УНИЦЕФ България (1997 – 2003). Член на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните към Министерски съвет (1999 – 2001). Председател на Националния съвет на Държавната агенция за закрила на детето (2001 – 2002).
Основател и директор на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи (2003 – 2006). Специализация по публична политика в Public Administration International, Лондон, Великобритания (2005).
От 2005 г. до 2006 г. е национален представител в Направляващия Комитет на Колежа по европейска сигурност и отбрана в Брюксел и член на борда на директорите на Института за изследвания на сигурността на ЕС в Париж.
Извънреден и пълномощен посланик на Република България в Чешката република от 30 май 2006 до 30 юли 2010 г.
Понастоящем е преподавател по дипломация, международна сигурност и философия във Философски факултет и във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Главен редактор на сп. „Дипломация“ на Дипломатическия институт на МВнР от 2012 г. – понастоящем.
Президент на Института за публична политика от 2012 г. – понастоящем.
Признание и награди Орден „Франсиско де Миранда“, получен от Президента на Венецуела (1992) „Лавров венец“ (сребърен), получен от Министъра на външните работи (2007) Медал „Св. св. Кирил и Методий“ (златен), получен от Духовния глава на Чешката и Словашката православна църква (септември 2010) Голям военен кръст (Militare Ordine del Collare di Santa Agatha dei Paterno) (октомври 2012) Distinguished Fellow на Ню Уестминстър Колидж, Ванкувър, Канада (април 2013)
Библиография (съставител и автор) Мит и философия. София: Университетско издателство , 1991, 2016. (автор) Публична дипломация, София, ДИ, 2021
Източници Външни препратки „Доц. д-р Здравко Попов: Вдига се летвата за професията дипломат“, интервю на Росица Цонева, в. „Българска армия“, 19 септември 2013 „Доц. Здравко Попов: България се нуждае от нова дясна партия“, интервю на Явор Дачков, glasove.com, 27 ноември 2013
Категория:Български философи Категория:Български политици след 1989 година Категория:Посланици на България в Чехия Категория:Български учители Категория:Възпитаници на Философския факултет на Софийския университет Категория:Преподаватели в Софийския университет Категория:Родени в Бургас