Зоил (, Зоилос, ) е древногръцки граматик, оратор-киник, философ-софист.
Той произлиза от тракийския град Амфиполис в Източна Македония и Тракия. Вероятно е ученик на Поликрат. Той е учител на Анаксимен Лампсакски и Демостен. За него се казвало, че говори против всичко и против всеки. Зоил е известен най-вече с критиката си на Платон, Исократ и Омир. Заради критиката му на Омир той е наричан също Homeromastix. Освен това той е исторически писател.FGrHist 71.
Зоил занася лично своите произведения против Илиадата и Одисеята на Омир в египетска Александрия при фараон Птолемей II Филаделф, без да получи разбиране от него. Зоил вероятно е екзекутиран заради убийство. Някои източници казват, че е разпънат на кръст по заповед на Птолемей II, според други той е изгорен в Смирна. Според други Зоил е хвърлен от скала.
Литература Stephanos Matthaios: Zoilos. In: Der Neue Pauly (DNP). Band 12/2, Metzler, Stuttgart 2002, ISBN 3-476-01487-8, Sp. 825. Gotthold Spindler: De Zoilo Homeromastige qui vocatur. Matthes, Brandenburg 1888 Lexikon der Antike – VEB Bibliographisches Institut Leipzig 1987 Johann Heinrich Zedler, Zoilus, ein Redner und Criticus, Grosses vollständiges Universal-Lexicon Aller Zoylus in: Encyclopædia Britannica, 11. Auflage, Band 28, London 1910 – 1911, S. 1000 (englisch)
Бележки
Външни препратки Zoilos , philosophenlexikon.de
Категория:Древногръцки философи Категория:Амфиполци Категория:Древногръцки граматици Категория:Древногръцки оратори Категория:Древногръцки историци Категория:Софисти Категория:Реторици