Плочите от Столоватец са монументални паметници, принадлежали към светилище, чиито руини са открити в местността Столоватец, отстояща на около 5 km западно от град Разлог, България. На обекта са открити също две големи мраморни стели с релефна украса, свързани със светилище, според научната интерпретация, вероятно посветено на слънцето, датирани от края на бронзовата и началото на желязната епоха, но с все още недоказана категорична принадлежност към древнотракийската култура.
История на откритието Мраморните стели от светилището в местността Столоватец са открити случайно при оран през 1953 г. в нивата на Илия Радушин, на източния склон на едноименния хълм. Интернираният от комунистическата власт по онова време в града историк Тачо Танев (от школата на Геза Фехер) забелязва плочата и я спасява за българската историческа наука. Танев датира находката в късната бронзова епоха.Т. Танев. Плочата от Разлог – Музеи и паметници на културата, 3, 1957, стр. 36 – 40. В началото на 1970-те, специалистът по нумизматика Тодор Герасимов приписва плочата на келтите, с което повдига научен спор.Т. Герасимов. За хронологията на келтските култови паметници от България – Известия на Археологическия Институт, 34, 1974
Официалната версия за откритието на стелата е публикувана в „Космос“ от българската археоложка Горанка Тончева. Според публикацията, местният жител Атанас Астинов забелязал случайно в нивата на Илия Радушин в местността Столоватец край град Разлог плоча с изображения. Те не привлекли вниманието на Радушин, който ползвал известно време плочата като мост над вадата пред къщата си. Стелата впоследствие била изправена временно върху каменната ограда на къщата му. Случайно преминаващият покрай къщата историк Тачо Танев забелязал изображенията, оценява значението на плочата и тя била пренесена в Къщата-музей „Никола Парапунов“.„Космос", бр. 10 от 1974 г. „Тайната на Столоватец" – автор Горанка Тончева
Проведените през 1960-те години разкопки в местността Столоватец под ръководството на Горанка Тончева са открити руините на неголяма П-образна култова сграда, отворена на изток, която е изградена през Елинистичната епоха, в която плочите са били вторично използвани за пълнеж на стените. Археолозите предполагат, че каменните стели са били вероятно разположени във вътрешността на сградата така, че да бъдат огрявани от изгряващото слънце. Според учените археологическият паметник е посветен на слънчевия култ, за което свидетелства и геометричната украса на каменните плочи – състояща се от скачени трискели и двойни спирали, които са древни слънчеви символи. На най-голямата каменна стела е изобразено лъчисто слънце, разположено в средата на ладиевидно изобразен двуглав дракон, пред който е изправена мъжка фалическа фигура, бъркаща с лявата в устата на змея.Сборник „Семантика, естетика, култура“, УИ „Неофит Рилски“, Благоевград, 2010 г., ISBN 978-954-680-701-4, стр.206
Датиране и интерпретация Датирането на светилището Столоватец, както и принадлежността му към познатите племена, обитавали този район на Балканския полуостров, е предмет на научен спор още от началото на археологическите проучвания и излагането на стелите в музея „Никола Парапунов“ в град Разлог.
През втората половина на II хил. пр. Хр. ладии от този тип украсяват разнородни паметници открити в районите на Средиземноморието, Анатолия и Средна Европа. Датировката на Точнева поставя плочите в средата на II хил. пр. Хр. и ги свързва с критско-микенския културен кръг, но според проф.Диана Гергова плочите са от втората половина на ранната Желязна епоха (VIII – VI век пр. Хр.), въз основа на керамичния материал намерен по време на разкопките.Гергова, Д. „Приложения и проблеми на проучванията на ранножелязната епоха в Тракия“, сп. Археология, бр.3, 1986 г., стр.11 – 26Тончева, Г. „Монументални скулптурни паметници от къснобронзовата и ранножелязната епоха в България“, Thracia VI, БАН, София 1984 г., стр.71 – 101Bouzek, J. „The Agean, Anatolia and Europe: Cultural Interrelations in the Secon Millenium B.C.“, PA CZAS, Praha 1985
Според Васил Марков изобразената на най-голямата стела сцена отразява един ранен етап от древното религиозно мислене на траките, което съответства на трако-пеласгийските култове, религия и изобразителни изкуства. Според него стиловите особености на изображенията от стелите, изпълнени с двойни спирали и трискели, отнасят паметниците към епохата на Микенска Тракия.
Марков определя сакралните стели от светилището Столоватец са особено важно свидетелство за духовния живот на тракийските племена сатри, беси, диобеси и диий, населявали в древността земите на Горна и Средна Места, които са били пазители на изконната тракийска религия и култ, в техния най-старинен вид. Марков изказва хипотезата, че изображението от голямата стела, наподобяващо люлка или ладия, е атрибут на слънцето, познат от българския фолклор, в мотивите от народни песни, където спуска по лъчите си от небето люлката, за да грабне любимата мома.Сборник „Семантика, естетика, култура“, УИ „Неофит Рилски“, Благоевград, 2010 г., ISBN 978-954-680-701-4, стр.208
Западно от светилището са разположени три тракийски надгробни могили, които според Марков несъмнено принадлежат към култовия комплекс и представляват материално свидетелство за практикуваните на място едновременно със слънчевия култ, и култ към предците. Специално внимание според учените представлява поставената в устата на змията-дракон дясна ръка на антропоморфната фалическа фигура. Първоначално откривателите на стелите виждат в това двуборческа сцена, но направеният по-късно анализ на паметника и графични отпечатъци показват, че предполаганите от Т. Танев лък и стрела реално отсъстват. Според проф. Марков чрез този детайл, в напълно образен вид, е показано предаването на тайното знание от соларно-хтоничното божество на траките – тракийският Дионис, на прадеда, първият тракийски цар и жрец – син на слънчевото божество и Великата богиня майка. Това е сцена на царско посвещение от най-архаичен тип, напълно повлияна от късната елинска религия и много близка като дух до семантиката на изображението на стелата на Хамурапи в Месопотамия, където слънчевото божество връчва лично законите на вавилонския цар, по които той следва да управлява държавата си. (Древните траки са имали близък в семантичен план мит – този за тракийския цар и бог Залмоксис, при който ходи периодично царят на тракийските гети, за да се съветва как да управлява държавата си.)Марков, Васил „Културно-историческо наследство от култа към сакрализираната змия змей в земите на тракийските сатри“, УИ „Неофит Рилски“, Благоевград, 2009 г., ISBN 978-954-680-640-6, стр.173 – 74
От друга страна интерпретацията на проф. Марков е доста спорна, защото древните траки са известни с ревниво почитаните и пазените си светилища, в които липсват наблюдения за разрушаване и вторично използване на вече изградени култови структури. Мраморните стели от Столоватец са именно вторично използвани за градежа на предполагаема култова постройка, което би бил първият документиран подобен случай.
Символика
Сцените с участието на змей/змия, както и тези на слънцето, грабващо с помощта на своите златни люлки мома, са характерни за българския фолклор и се пеят на големите християнски празници Великден и Гергьовден, но най-вече при обредите, свързани с Еньовден. Проф. Марков предполага, че много е вероятно култово-обредните практики от светилището Столоватец да са били свързани с деня на лятното слънцестоене – празникът на възмъжалото слънце, на което според древните митологични представи му предстои да встъпи в свещен брак. За това свидетелства не само слънчевата люлка, но и мощно струящата от небето като „S“-видни спирали слънчева светлина в релефа на голямата стела от светилището.Марков, Васил „Културно-историческо наследство от култа към сакрализираната змия змей в земите на тракийските сатри“, УИ „Неофит Рилски“, Благоевград, 2009 г., ISBN 978-954-680-640-6, стр.169 – 170
Според интерпретацията на Ил. Тантилов (Историческия музей Никола Парапунов град Разлог), гледано от Разложката котловина, слънцето изгрява на Еньовден точно над тракийското светилище на Бабяшка могила до село Бабяк – т.е. и в случая със стелите от светилището Столоватец са вероятни археоастрономически аспекти на местния слънчев култ, отбелязани на терена, подобна на археологическата и археоастрономическата ситуация, свързана с лятното слънцестоене, изследвана от екипа на проф. Марков при мащабното мегалитно светилище на Царев връх в Южна Рила – светилище, в което образът на змията-дракон се наблюдава изобразен върху един от мегалитните жертвеници, в западната част на Добро поле. Но тази археоастрономическа интерпретация е недоказуема, тъй като структурата към която са принадлежали стелите е разрушена отдавна.Танилов, Ил. „За тракийският дух и българите, името трак и Пирин – свещената планина на траките“, списание Велика България, 2008, бр.2, с.22 – 25
Култът към слънцето и едновременно с това култът към змията-змей е добре засвидетелстван при археологическите разкопки на Бабяшка могила – едно от най-характерните древнотракийски светилища в Западните Родопи.Тонкова, М. „Преносими олтари и съдове с украса в стил „Цепина“ от светилището при Бабяк" (Ред. М. Тонкова; Ал. Гоцев), София, 2008, с.120 – 136
Според Николай Дерменджиев, изображенията, освен митологична (култова) стойност, са имали и календарно-астрономическа такава. Анализът на паметници с подобна украса, от Великобритания, Ирландия и Франция, показва, че освен всичко друго това са записи на астрономически (календарни) цикли.Н.В. Дерменджиев „МЕТОДОЛОГИЯ НА АРХЕОАСТРОНОМИЧЕСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ. АНАЛИЗ НА ОБЕКТИ И НАХОДКИ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ“, БАН, София, 2007
Съхранение и експониране Само една от каменните стели, открити в светилището Столоватец, се съхранява в музея „Никола Парапунов“ в град Разлог. Останалите каменни стели се съхраняват в Националния археологически музей БАН.
В края на 2013 година община Разлог обявява, че по проект „Съхраняване и възстановяване на материални и духовни образци на древното тракийско културно наследство в Разлог“, който цели да съхрани и възобнови местни културно-исторически образци, ще бъде изработено точно копие на откритите в местността „Столоватец“ стели, които да бъдат експонирани на открито пред Културния дом като туристическа културна атракция в града.struma.com Община Разлог разработи 4 проекта за съхраняване на културното наследство и подобряване качеството на живот в града, внасят ги за финансиране; Публикация от 6 декември 2013
В началото на месец септември 2015 г. т.нар. „културно-исторически ансамбъл“, представляващ точно копие на откритите стели е експониран като туристическа атракция пред културния дом в гр. Разлог.24chasa.bg – „Откриха в Разлог плочи от тракийско светилище“, автор Тони Маскръчка, публикация от 18 септември 2015 г.wikimapia.org – Плочите от Столоватец
Бележки
Столоватец Категория:Светилища в България Категория:Мегалити в България Категория:История на Разлог Категория:Култура в Разлог Категория:Основани през 1 хилядолетие пр.н.е.