Блага Николова Димитрова е българска писателка, поетеса, литературна критичка и политик от Съюза на демократичните сили (СДС).
Публикува поредица от стихосбирки и няколко романа. Два от тях – „Отклонение“ (1967) и „Лавина“ (1971) – са филмирани, а „Лице“ (1981) е забранен от цензурата на тоталитарния комунистически режим. В края на 80-те години на XX век се включва във възникващите по това време опозиционни групи, а след падането на режима – в СДС. През 1992 година става първият пряко избран вицепрезидент на България в екип с Желю Желев, но през 1993 година влиза в конфликт с него и напуска поста.
Биография Блага Николова Димитрова е родена на 2 януари 1922 г. в Бяла Слатина, област Враца, в семейство на майка учителка и баща юрист.Л. Шумарова, „Спомен за Блага Димитрова“, Акценти от радиопредаванията на Bulgarianvoice, 11 май 2003 г. Израства в Търново. През 1941 г. завършва класическа гимназия в София, а през 1945 г. – славянска филология в Софийския университет. През 1951 г. защитава дисертация на тема „Маяковски и българската поезия“ в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва.
Дълго време се занимава с редакторска, преводаческа и обществена дейност. Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 9 юни 2026 г.
Умира на 2 май 2003 г. след тежък инсулт.
Творчество Блага Димитрова започва да пише още като ученичка (Класическа гимназия, София). За пръв път публикува в сп. „Българска реч“, год. 13 (1939 г.), май-юни, кн. 8 – 9, две стихотворения. Литературните ѝ интереси я подтикват да запише славянска филология в СУ, а по-късно докторантура в Литературния институт „Максим Горки“. За първото си романово произведение Блага Димитрова черпи впечатления от строежите в Родопите, където тя отива, след като осем години работи като редактор в списание „Септември“ (1950 – 1958). Романът „Пътуване към себе си“ се нарежда сред най-добрите ѝ творби, наред с „Отклонение“, „Страшният съд“, „Лавина“ и забранения по време на тоталитарния режим роман „Лице“. През 1987 г. участва в създаването на „Литературно-художествен кръг – 39-те". Между 1987 и 1989 г. ѝ е забранено публикуване на творбите, заради дисидентските ѝ възгледи и дейности.
За дейността си като писател Димитрова получава множество български и международни литературни награди и отличия, включително Хердерова награда и орден „Стара планина“ – първа степен. Романът ѝ „Лавина“ е филмиран през 1981 г., а през 1991 г. името на Блага Димитрова е официално въведено в американската енциклопедия на трансконтиненталните писателки и поетеси Encyclopedia of Continental Women Writers, редом до други две българки – Ваня Петкова и Елисавета Багряна.
През 2003 г. е издаден 1 том от нейните събрани съчинения. Изданието включва общо 22 тома.
Участие в политиката През 1988 г. Блага Димитрова е сред основателите на неправителствените организации Комитет за екологична защита на Русе и Клуб за подкрепа на гласността и преустройството. По-късно участва в ръководството на Федерация на клубовете за демокрация в Съюза на демократичните сили (СДС).
Народен представител През 1991 г. става народен представител в XXXVI обикновено народно събрание от парламентарната група на СДС.
Вицепрезидент На Президентските избори през януари 1992 г. е избрана за вицепрезидент. На 30 юни 1993 подава оставка до Конституционния съд поради несъгласия с президента Желю Желев след т.нар. „Боянски ливади“. Конституционния Съд разглежда и приема оставката на 6 юли 1993.
Семейство Блага Димитрова е омъжена за Йордан Василев.Йордан Василев, „Гроб ни събра и гроб ни раздели“ , в. „Новинар“, 5 август 2010 г. През 1967 г., по време на войната във Виетнам „осиновява“ Ха Тху Хоанг (бълг. име Ханна Хоанг Димитрова) от Хайфон, Виетнам. До 6-годишна възраст Ха живее евакуирана на село с брат си и със сестра си. При молбата на Блага Димитрова да осинови малката Ха, майка ѝ се съгласява да я даде, за да я спаси от бомбите. До законно попечителство не се стига – Йордан и Блага ѝ казват да ги приема като леля и чичо. Но българите я наричат „дъщерята на Блага“. Блага Димитрова няма друго дете.
Памет На Блага Димитрова е наречена улица в квартал „Подуене“ в София ().
Библиография „Стихове за вожда“ (1950, стихове) „Лиляна“ (1959, поема) „До утре“ (1959, стихове) „Светът в шепа“ (1962, стихове) „Обратно време“ (1965, стихове) „Пътуване към себе си“ (1965, роман) „Осъдени на любов“ (1967, стихове) „Отклонение“ (1967, роман) „Мигове“ (1968, стихове) „Страшния съд“ (1969, роман) „Лавина“ (1971, роман) „Подземно небе“ (1972, роман-пътепис) „Как“ (1974, стихове) „Младостта на Багряна и нейните спътници“ (1975; в съавторство с Йордан Василев) „Дни черни и бели. Елисавета Багряна – наблюдения и разговори“ (1975, в съавторство с Йордан Василев) „Гонг“ (1976, стихове) „Глухарчето“ (1996, роман) „Пространства“ (1980, стихове) „Лице“ (1981, роман) „Лабиринт“ (1987, стихове) „Между“ (1990, стихове) „Нощен дневник“ (1992, стихове) „Отсам и отвъд. Силуети на приятели“ (1992) „Знаци по снега“ (1992) „Урания“ (1993, роман) „Белези“ (1937 – 1997, стихове) (т. 1, 1997; т. 2, 1997) „Нощна лампа сред бял ден“, 1999; ISBN 978-954-492-141-5 „Времена“, 2000; ISBN 978-954-439-659-6 „Събрани творби“ „Том 1. Ранни стихове“, 2003; ISBN 978-954-90735-6-0 „Том 2. Лирика и поеми“, 2003; ISBN 978-954-90735-8-4 „Том 3. Пътуване към себе си“, 2003; ISBN 978-954-90735-9-1 „Том 4. Отклонение“, 2004; ISBN 978-954-9310-03-0 „Том 5. Страшния съд“, 2004; ISBN 978-954-9310-04-7 „Том 6. Лавина“, 2005; ISBN 978-954-9310-05-4 „Том 7. Осъдени на любов“, 2005; ISBN 954-9310-10-8 „Том 8. Стихове и поеми“, 2006; ISBN 954-9310-11-6 „Том 9. Младостта на Багряна“, 2008; ISBN 954-931-016-0 „Том 10. Дни черни и бели“, 2008; ISBN 954-9310-19-1 „Глас“ (2004)
Филмография Отклонение (1967)
Бележки
Източници Евелина Белчева, Романът на Блага Димитрова „Отклонение“ – литературност и кинематографичност (студия), e-lit.info, сайт за електронна литература, теория и история, 5 януари 2012 (ориг. публ. в: Човек и време, София: БАН – Институт за литература, 1997) Евелина Белчева, Екзистенциални проблеми в сбирката „Ден-живот“ на Блага Димитрова – в огледалото на „Лавина“, списание Критика, бр. 1 – 2, 2002, стр. 49 – 60. Борис Роканов, Блага Димитрова – литературна анкета. Предговор Клео Протохристова. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2002. Евелина Белчева. Думи – за „пропъждане на тъмното“. Сбирката „Ден-живот“ на Блага Димитрова. Вечните страсти български. Почит към Тончо Жечев, юбилеен сборник. Изд. център Боян Пенев. Институт за литература, 2004. Евелина Белчева, Духовна автобиография на едно поколение. Романът „Пътуване към себе си“ на Блага Димитрова, Мостове, юбилеен сборник, с. 140 – 146. Изд. център „Боян Пенев“ – Институт за литература, изд. БАН, 2005. Евелина Белчева, „Лавина“ като роман-мит или спорът на Блага Димитрова с екзистенциализма, списание Критика, бр. 1 – 2, 2005, стр. 68 – 78.
Мария Антонова, Моите срещи с Блага Димитрова. По повод пет години от смъртта ѝ, електронно списание LiterNet, 28 март 2008, № 3 (100) Евелина Белчева, Поетът и властта. Две субстанции, осъдени на вечна раздяла. Гласове, г. IV, от 3 – 9 юли 2009, № 25 , с. 14 – 15. Мария Антонова, Блага Димитрова. Дневник за едно приятелство. ИК Кибеа, 2016. Евелина Белчева, Случаят с книгата за Багряна в дневниците на Петър Динеков и Борис Делчев, електронно списание LiterNet, 16 януари 2020, № 1 (242) Петър Динеков, Записки от „прехода“. Из дневниците на акад. Петър Динеков. кн. 1 и 2. Представени от Евелина Белчева. Изд. ОГЛЕДАЛО, 2020; изд. СТИЛУЕТ – 2021. Мария Антонова, 100 години от рождението на Блага Димитрова, Lira.bg, 2 януари 2022 Евелина Белчева, Съдбата на Блага Димитрова е трагичен символ на страшната тема „творец и власт“, БГНЕС, 2 януари 2022 Евелина Белчева, Излиза книга с неизвестни разговори с Блага Димитрова. Книгата е посветена на сто години от рождението на Блага Димитрова (1922 – 2022), електронно списание ФАКЕЛ, 1 януари 2022 Евелина Белчева, Блага и „турският Пушкин“. Повтаряше ми името несвестен..., Портал „Култура“, 13 февруари 2022 Евелина Белчева, СТРАДАНИЕ и ПРОСВЕТЛЕНИЕ – в сянката на смъртта, Портал „Култура“, 23 юни 2022 Евелина Белчева. ОТВЪД СТРАДАНИЕТО – в зенита на прозренията. Блага Димитрова. „Забранено море“, електронно списание Дзяло, 2022, бр. XXIII Евелина Белчева. Портрети в маниера на сфумато. Единадесет тетрадки на Петър Динеков – биографичен и културен контекст, електронно списание Дзяло, бр. 24, 2022. Владимир Шумелов, Проф. Динеков и Блага са моите духовни родители. Разговор с Евелина Белчева, Портал „Култура“, 22 февруари 2024 Евелина Белчева, Цветан Стоянов. Ще се видим чак наесен..., Портал „Култура“, 27 януари 2024 Евелина Белчева, Случаят „Лавина“. БЛАГА и вълците..., Портал „Култура“, 6 април 2024 Евелина Белчева, БЛАГА. Отвъд страданието: Забранено море – 1974. Недланд, 2024, 350 с.
Външни препратки
От и за Блага Димитрова в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
Блага Димитрова на сайта Литернет Великите българи Филмът Лавина, ревю Бенатова И.М. Время и герои художественной прозы Благи Димитровой // Баллада в болгарской литературе 20-х, 30-х годов ХХ века. Львов: „Львовская Политехника“, 2015, с. 333 – 362. БНТ представя: „Блага“Целият филм на сайта на БНТ
Категория:Български писателки Категория:Български поетеси Категория:Български политици след 1989 година Категория:Български сценаристи Категория:Български биографи Категория:Български преводачи Категория:Български преводачи на полскоезична литература Категория:Активисти за демокрация от България Категория:Вицепрезиденти на България Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет Категория:Носители на Димитровска награда Категория:Носители на Хердерова награда Категория:Носители на орден „Стара планина“ Категория:Български антикомунисти Категория:Родени в Бяла Слатина Категория:Починали в София Категория:Починали от инсулт