Християнството в Индия е съвкупност от християнски вероизповедания, чието разпространение е исторически обусловено в Република Индия, в резултат на многовековно постепенно проникване, налагане и популяризиране на християнската религия в съвременните територии на тази страна. Според преброяване на населението, направено през 2001 г., християнството е 3-та по разпространеност религия в Индия, с близо 24 милиона последователи, които представляват 2,3 процента от населението й, предхождана в това отношение от индуизма и исляма. По общо същият термин би могъл да се отнася за християнството в земите на полуостров Индостан и на Индийския субконтинент, както и на някои околни страни, чиято история е свързана с тази на индийските народности. В по-ново време някои индийски църкви имат разклонения и извън Азия.
Християнски църкви в Индия Въпреки че корените на християнството в Индия остават неизяснени, има общо научно съгласие, че християнството вече е било въведено в земите й през VI век (т.е. преди то да бъде познато на някои от европейските народи и преди за голяма част от тях да стане официална религия). Старинността на местното християнство се доказва от използването на сирийския език, като литургичен. Предполагаемо разпространението му започва още през I век. В редица научни трудове, както и в източнохристиянски агиографски писания, е застъпено виждането, че първият проповедник на християнството в Индия е апостол Тома, ученик на Исус Христос. Смята се, че той е посетил Музирис в Керала, за да разпространява Евангелието в еврейските селища там.
Християнството е широко разпространено в Индия, но повечето християни пребивават в южната й част, по Конканското крайбрежие и в Североизточна Индия. Болшинството индийски християни са католици от латинския обред; разпространението на католицизма е предимно следствие от португалската колонизация на Индия. Щатът Керала е гнездо на християнската Общност на свети Тома - сбор от древни църкви, свързани със сирийското християнство. В съвременността тя е силно фрагментирана, включвайки източно-католическите Сирийско-Малабарска католическа църква и Сирийско-Маланкарска католическа църква, както и няколко ориенталски православни и независими църкви, включително Маланкарската православна сирийска църква, Маланкарската якобитска сирийска църква и Маланкарската сирийска църква Мар Тома. От 19 век нататък в Индия получава разпространение и протестантството. Някои от главните протестантски вероизповедания в страната са: Църквата на Южна Индия, Църквата на Северна Индия, Презвитерианската църква на Индия, баптисти, лютерани, традиционни англикани и други евангелистки групи.
Римокатолизмът е въведен в Индия за първи път от португалски, италиански и ирландски йезуити, а протестантството е разпространявано главно от британски и американски мисионери. Местни християни и приходящи християни ръководят хиляди образователни институции и болници в Индия, с което допринасят значително за развитието на нацията. Индийските християни се изявяват и на много други поприща в националния живот на страната, със значителен принос в него. От техните среди са и няколко от главните министри в историята на Индия, областни управители и главни изборни комисари.
История
Ранно християнство
Хипотези за посещения от Исус Има два набора от описи за предполагаемо пътуване на Исус в Индия. Тези два комплекта, като цяло, не се представят заедно. Макар че пътуванията между Близкия изток и Индия са обичайни в Елинистичната епоха, тези описи не са се вземали под особено внимание и са смятани за спекулации, тъй като темата за пътуване на Исус в Индия липсва в историческите извори и не е застъпена, нито в ранните християнски текстове, нито в индийските исторически писания.
Произходът на втория набор от описи се свързва с името на индийския автор Мирза Гулам Ахмед, който през 1899 г. публикува книгата „Masih Hindustan Mein“ ("Исус в Индия"). Според него Исус не е умрял на кръста и е отпътувал за Кашмир, за да преподава Евангелието и е останал там до края на живота си, или това е станало след смъртта и възкресението му. От своя страна първият приписва на Исус Христос пътуване и обучение в Индия, докато е на възраст между 12 и 30 години (т.е. в периода, за който в каноничните евангелия липсват конкретни сведения). Произходът на първия набор описи се свързва с името на руския автор Никола Нотович, който през 1894 г. публикува книгата „La vie Inconnue du Jesus Christ“ („Непознатият живот на Исус Христос“). След като историята му се преразглежда от историци, Нотович признава, че е фалшифицирал доказателствата. Барт Д. Ерхман твърди: „Днес няма нито един учен на планетата, който да не се е усъмнил по този въпрос. Цялата тази история е измислена от Нотович, който си спечели добро състояние и значителна слава от измамата си.“ Сега учените единодушно смятат книгата на Нотович за измама, понякога обяснявайки, че историите залегнали в основата й може да се отнасят до Мани – основателят на манихейството, който се смята за лъжепророк в християнския свят.
Свети Тома Според индийските християни, апостол Тома/Свети Тома (Мар Тома на арамейски), на когото според легендата е отредено да проповядва в Индия и се предполага, че е получил дар свише да може да говори езиците на местното й население, пристига в Кодунгалур (Mузирис), Керала, основава 7 църкви и е мисионер в земите на днешните индийски щати Керала и Тамил Наду. Както и при ранното християнство в Римската империя се счита, че първоначално покръстените в голяма степен са били еврейски прозелити, наследници на преселници от времето на разрушаването на Първият храм (562 г. пр.н.е.). Тома, евреин по рождение, говори арамейски, който вероятно е и техният език. Работа от ранния III век, известна още като „Деянията на Тома“, свързва служенията на апостол Тома с двама царе, един - на север, друг - на юг. Годината на пристигането му е често оспорвана, поради липсата на достоверни доказателства. Според една от легендите в „Деянията“, Тома отначало не желае да приеме мисията, но Исус Христос принуждава инатливия си ученик, като така нарежда обстоятелствата, че той е принуден да тръгне с индийския търговец Абанес към родното му селище в Северозападна Индия, където става служител на индо-партския цар Гондофар. Предполага се, че служението на апостола е довело до много промени, включително повлиявайки на царя и брат му, за които се твърди, че са се покръстили. „Деянията на Тома“ свързват втората му мисия в Индия с царство, управлявано от цар Махадуа, причисляван към династия, властвала през 1 век в южната част на Индия. Хрониките на „Църквата на Тома“ (Мар Тома) сочат, че Тома проповядва евангелието по Малабарския бряг на щата Керала в югозападната част на Индия, при все че църквите, които основава, се намират главно по крайбрежието на река Перияр и притоците ѝ, където има еврейски колонии. Предполага се, че той проповядва сред всички обществени слоеве и е покръства 17 хиляди души, включително членове на четирите основни касти. Според легендата, Свети Тома е застигат от мъченическа смърт на връх Свети Тома в Ченай и е погребан на мястото на катедралата "Сан Том".
Евсевий Кесарийски твърди, че Пантаенус (Пантен), главата на християнското екзегетично училище в Александрия, Египет, е посетил Индия по времето на император Комод и е открил там християни, служещи си с версия на Евангелието на Матей, написана с еврейски букви и чиято култура е от еклектично естество. Това е правдоподобна препратка към най-ранните индийски църкви, които са известни с това, че са използвали "Нов Завет" на сирийски език (диалект на арамейски). В този смисъл Пантен свидетелства, че говорещите сирийски християни вече са християнизирали части от Индия към края на II век.
Най-старата съществуваща конструкция на църква в света, която се смята, че е построена от апостол Тома през 57 г. и наречена Тирувитанкод Арапали, или Томаяр Ковил - на тогавашния цар Чера Удаянчерал, се намира в Тирувитанкод в Канякумарска област на Тамил Наду, Индия. Обявена е за Международен център на пилигримите „Свети Тома“. Макар за нарастващата в този период популярност на християнството да се знае малко, според твърденията на Бар-Дейсан/Bardesanes (154 – 223 г.) по негово време е имало християнски племена в Северна Индия, твърдящи, че Тома ги е покръстил и че имат книги и реликви, с които могат да го докажат. Безспорно, към момента на създаването на Сасанидската империя (226 г.) вече е имало епископи на Църквата на Изтока (църковно обединение, с което тази държава отначало се конфронтира, но впоследствие се обвързва институционално с него) в земите на по-късните Северозападна Индия, Афганистан и Белуджистан, както и миряни, които се занимават с мисионерска дейност. Първоначалното разпространение на християнството в Северна Индия се приписва освен това и на апостол Вартоломей, за който се смята че е бил в Индия преди да замине за земите на арменците, където загива мъченически.
Средновековие Още преди ерата на Великите географски открития Индия има процъфтяваща търговия с Централна Азия, Средиземноморието и Близкия изток, както по планински проходи на север, така и по море – по западното и южното крайбрежие. Най-вероятно християнски търговци са се заселили в индийските градове по търговските пътища. "Хрониката на Сеерт" (средновековен несториански църковен летопис) описва влиятелната евангелистката мисия в Индия на епископ Давид от Басра, състояла се около 300 г.. Спекулира се, че мисията му се е простряла и в южната част на Индия. Според "Траванкор Мануал", Тома Кананит/Тома от Кана (Knai Thoma), месопотамски търговец и мисионер, пренася мисията си в Индия през 345 г., водейки 400 християни от Багдад, Ниневия и Йерусалим в Кодунгалур. Той и спътникът му, епископ Йосиф от Едеса/Йосиф от Урук, търсят убежище от преследването на християните от страна на персийския цар Шапур II при цар Черман Перумал. Основаната от тях в Кодунгалур колония на сирийски християни е може би първото християнско общество в Южна Индия, за което има подробно записвани сведения. Т. Р. Венатам коментирайки през 1987 г. местното християнство, първи изказва предположението, че Тома от Кана впоследствие погрешно е отъждествяван от сирийските християни в Индия с апостол Тома, а дейността му е поставена по подразбиране в I век (вероятно чрез свързването й със събитията от Петдесетница, както са описани в новозаветната книга "Деяния на светите апостоли"). От друга страна част от християните на Свети Тома - т.нар. кнанайци (Knanaya) - претендират за произход от самия Тома Кананит и неговите първи чуждестранни и местни последователи. Християнската общност на свети Тома се подсилва и от различни персийски имигранти заселници, кнанайски колонии от III век, последователи на манихейството, вавилонски християнски заселници от IV век, сирийски заселници, водени от Мар Сабор Еасо и Мар Прот през VII век и християнски имигранти от Персия (например - несторианци) през следващите векове.