Джорджо Манганели е италиански писател, журналист, есеист и преводач, майстор на разказа, смятан за представител на италианския литературен неоавангард (редом с Умберто Еко, Луиджи Малерба, Едоардо Сангуинети и други).
Биография Роден е на 15 ноември 1922 г. в Милано. Alessandra Briganti, MANGANELLI, Giorgio, in Enciclopedia Italiana, IV Appendice, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1979. Биография в Encyclopædia Britannica. Завършва политология в университета в Павия; преподава английски в училище и в университета; пише за някои от най-важните италиански периодични издания („Ла Стампа“, „Кориере дела сера“, „L'Europeo“ и пр.); сътрудничи като консултант на големи издателски къщи като Мондадори, Еинауди, Аделфи. Превежда от английски творби на автори като Едгар Алан По, Т. С. Елиът, Ерик Амблър, Хенри Джеймс, О. Хенри.
Писателската си кариера започва сравнително късно, през 1964 г. с експерименталния роман „Хиларотрагедия“. Приживе издава над 20 книги, част от които съдържат неговите пътеписи от Индия, Китай, Исландия, Дания, Ирак, Пакистан, Аржентина. Единственото му произведение, преведено на български, е публикуваният в поредица „Кратки разкази завинаги“ „Центурия“ (1979), сборник от сто „романа-река“, отличен в Италия с престижната награда „Виареджо“ (1979), а в България – с националната награда „Христо Г. Данов“ в категорията превод (2014).
Библиография Hilarotragoedia, 1964; 1987 La Letteratura come menzogna, 1967; 1985 Nuovo commento, 1969; 1993 Agli dèi ulteriori, 1972; 1989 Lunario dell'orfano sannita, 1973; 1991 Cina e altri orienti, 1974; 2013 In un luogo imprecisato, 1974 A e B, 1975 Sconclusione, 1976 Pinocchio: un libro parallelo, 1977; 2002 Cassio governa a Cipro, 1977 Centuria: cento piccoli romanzi fiume, 1979; 1995Центурия: Сто малки романа река. Жанет 45, 2013 Amore, 1981 Angosce di stile, 1981 Discorso dell'ombra e dello stemma o del lettore e dello scrittore considerati come dementi, 1982; 2017 Dall'inferno, 1985; 1998 Tutti gli errori, 1986 Laboriose inezie, 1986 Rumori o voci, 1987 Salons, 1987, 2000 Improvvisi per macchina da scrivere, 1989; 2003 Antologia privata, 1989; 2015 G. Manganelli-Cesare Garboli, 1989 Encomio del tiranno: scritto all'unico scopo di fare dei soldi, 1990
Преводи Henry James, Fiducia, 1946; 1990 Tom Hanlin, Una volta sola nella vita, 1947 T. S. Eliot, Appunti per una definizione della cultura, 1952 F. Spencer Chapman, La giungla è neutrale, 1952 Eric Ambler, L' eredità Schirmer, 1955; 1999 Eric Ambler, La frontiera proibita, 1958; 1997 Cecil Sprigge, Benedetto Croce: l'uomo e il pensatore, 1956 O. Henry, Memorie di un cane giallo e altri racconti, 1962; 1970; 1980 Edgar Allan Poe, I racconti, 3 тома, 1983 William Butler Yeats, Drammi celtici, 1999 John Webster, La duchessa di Amalfi, 1999 George Gordon Byron, Manfredi, 2000
Източници
Външни препратки Биография на Манганели в сайта на издателство Жанет 45 Биография в italialibri.net Три разказа от „Центурия“, публикувани в сп. „Капитал Light“ Петя Кокудева, „Рошави вселени“, рецензия на „Центурия“ във в. „Култура“, бр. 5 (2754), 7 февруари 2014 г. „Центурия“ на български в Goodreads
Категория:Италиански писатели Категория:Италиански автори на разкази Категория:Италиански романисти Категория:Италиански пътеписци Категория:Италиански есеисти Категория:Експресионизъм Категория:Италиански преводачи Категория:Преводачи от английски език Категория:Италиански журналисти Категория:Родени в Милано Категория:Починали в Рим