Международната готика (нем. Die Internationale Gotik; фр. gothicité universelle) е фаза в готическото изкуство, която се развива в Бургундия, Бохемия, Франция и Северна Италия в края на XIV и началото на XV век. След това получава широко разпространение в Западна Европа, от където идва и името на периода, въведено от френския историк на изкуството Луи Куражò в края на XIX век.

Първоначално това е стил на дворцова префиненост, но и по-грубовати версии са търсени от възложителите от търговската класа и дребната аристокрация. В Северна Европа „международната готика“ продължава стила, особено по отношение на декоративните елементи, дори до началото на XVI век, тъй като до Ренесанса не възниква никаква алтернативна декорация, която да я замени. Употребата на термина от изкуствоведите варира, като някои го използват по-широко от други.

Разпространение Международната готика има основно влияние в дворовете на император Карл IV (Прага), на краля на Германия и Бохемия Вацлав IV (Прага), на кралете на Франция Шарл V Мъдри и Шарл VI Безумни (Париж), на братята на Шарл V Луи I Валоа-Анжуйски, Филип II Смели (Дижон) и Жан дьо Бери, херцог Берийски и Овернски, на краля на Англия Ричард II и Анна Бохемска, в папския двор (Авиньон), в двора на херцога на Милано Джан Галеацо Висконти (Милано) и др.

Този куртоазен стил е култивиран в дворовете на практически всички европейски монарси от епохата на „златната есен на Средновековието“ и затова той е известен и като „придворна готика“. Във всяка европейска страна той има своите особености, съхранявайки в по-голяма или по-малка степен общите характерни черти. Културният обмен е толкова интензивен, че често не е възможно да се определи от коя държава и регионална школа произлиза дадено анонимно произведение. Мрежата на династичните бракове (напр. Ричард II и Анна Бохемска) обхваща Европа, разпространява се в множество дворове, превръщайки се в единно културно пространство, в което свободно се смесват и предметите на изкуството като подаръци и ръкописи, и пътешестващите художници в търсене на поръчки.

През този период творците и преносимите им произведения като илюстрованите ръкописи пътуват из континента, с което се създава общо естетическо чувство в благородническите среди и значително се намалява вариативността в националните стилове.

От социологическа гледна точка разпространението на стила на международната готика е не само с религиозна, но и със светска тематика: изготвят се голямо количество битови предмети и приложни изделия, и той е важен момент в развитието на историята на културата на Европа. Наблюдава се увеличаване на количеството изделия, поръчвани по светски поводи, не само от придворни и аристократи, но и от увеличилите своето благосъстояние буржоа.

В Италия и Франция

Голяма част от развитието на стила се осъществява в Италия и се разпространява на север от Алпите, като оказва въздействие върху Франция отчасти чрез колонията италиански художници, свързани с папския двор в Авиньон и с творбите изложени в резиденцията през 1330-те и 1340-те години от сиенеца Симоне Мартини.

Република Сиена има голямо влияние върху развитието на стила, но се придържа към собствения си благороден готически стил през целия период, а дори и след него, докато пищният милански двор на Висконти, също свързан с френското кралско семейство, е най-важният италиански център на дворцовия стил. Когато стилът се разпространява в Северна Европа, италианските художници на свой ред са повлияни от него.

В Бохемия Значима бохемска версия на стила е развита в двора на Карл IV в Прага, който за кратък период става водеща сила в развитието на европейското изкуство. Карл IV произхожда от династията на Люксембургите и е наставляван от бъдещия папа Климент VI. Като младеж той прекарва седем години във френския двор и посещава на два пъти Италия. Това и неговите семейни връзки му осигурява близки контакти с различни дворове във Франция, включително и в Авиньонското папство, а от 1363 г. и в отделеното Бургундско херцогство начело с Филип II.

В бохемския стил първоначално липсват издължените фигури от предходните векове, но не и пищността и сладостта на женските фигури, които са много популярни. Карл IV има поне една италианска олтарна творба, явно създадена в Италия и изпратена в Прага. За катедралата „Св. Вит“ той използва първоначално френски архитект, а след него германеца Петер Парлерж (* 1330 или 1333, Швебиш Гмюнд, † 13 юли 1399, Прага).

Известен представител на Пражката школа е Майсторът на Тршебонския олтар (на немски: Master of Wittingau) – бохемски художник, работил в Прага в периода 1380 – 1390 г. Прага се счита за един от творческите центрове на международната готика. Стилът на този анонимен автор е поетичен и съзерцателен, с религиозност, близка до мистицизма. Въпреки това той представя и известен реализъм. Напомня на някои композиции на Мелхиор Брудерлам, за които се смята, че са известни на Майстора от бургундския двор.

Името, с което е известен той, се дължи на олтарния образ, който прави за августинската колегиална църква „Свети Елагий“ в град Тршебон в Южна Бохемия. Олтарната картина е от около 1380 – 1390 г. и е нарисувана с помощта на сътрудници. Тези работи са свързани с реформите на манастира, ръководени от самия император Карл.Walther, Ingo F.(2006).Gótico.Taschen,p.52. Готическият език на твореца се изразява чрез вмъкването на неговите фигури в пространства, мащабирани в дълбочина и моделирани от светлинен цвят – средство, което се появява за първи път в бохемската живопис, като вкусът към експресионистичната интензивност понякога води до гротескни резултати и дълбок патетизъм.Дмитриева, Н.А. Кратка история на изкуствата, Наука и изкуство, София,1971 г.,стр.109

Бургундска школа

Бургундската школа е представена от водещите там художници като Жан Малуел, Мелхиор Брьодерлам и Анри Белшоз. Мелхиор Брьодерлам (* ок. 1350 в Ипер, † сл. 1409) е един от най-ранните раннонидерландски художници, на когото могат с увереност да бъдат приписани оцелелите творби. Работи е предимно за Филип Смели, херцог на Бургундия, и е документиран от 1381 до 1409 г. Въпреки че само една голяма двойка пана (Дижонските) може да му бъде приписана със сигурност, никоя история на западната живопис не може да пренебрегне приноса му. Жан Малуел (* ок. 1365, † 1415) е художник от нидерландски произход. Той е придворен художник на Филип II Смели – херцог на Бургундия и на неговия приемник Жан Безстрашни. Херцогът през 1397 г. кани Малуел в Дижон в качеството на придворен художник и камердинер. От този момент той работи до края на дните си в двора на бургундските херцози. Около 1400 г. на служба на херцога постъпват и племенниците на художника, синове на неговата сестра Мехтилда – братя Лимбург, известни създатели на миниатюри.Р. Казель. Й. Ратхофер. Роскошный часослов герцога Беррийского. – М.: Белый город, 2002. – С. 218 – 219. – 248 с. – 2000 экз. – ISBN 5-7793-0495-5. Негово е авторството на голямото тондо „Оплакване на Христос“ (Париж, Лувър) с герба на Филип Смели на гърба. Картината е създадена около 1400 – 1410 г.С. Дзуффи. Большой атлас живописи. – М.: Олма-Пресс, 2002. – С. 44. – 431 с. – ISBN 5-224-03922-3. В тондото художникът обединява два сюжета, нарушавайки общоприетата форма: „Оплакването“ и „Троицата“: вместо само Мария и Христос са изобразени и Бог Отец, и Светият дух.

Анри Белшоз (жив 1415, † пр. 28 януари 1445) е автор от Южна Нидерландия, един от най-значимите художници в началото на панелната живопис в Северна Европа и сред най-ранните художници на ранната нидерландска живопис. Той е автор на олтара „Разпятие и мъченичество на свети Дионисий“ (1416, Лувър). Произведението е изпълнено за картезианския манастир Шанмол в Дижон, основан от Филип Смели. В манастира се помещава гробницата на Бургундските херцози. Верността на художника към местните традиции, щедрото използване на злато, прецизната изработка на детайлите, общото сходство в маниера на изпълнението на двамата официални живописци на бургундския дворChâtelet, Albert, Early Dutch Painting, Painting in the northern Netherlands in the fifteenth century, 1980, Montreux, Lausanne, ISBN 2-88260-009-7 пораждат хипотезата, че това произведение е започнато от Малуел, а след смъртта му е завършено от Белшоз.

Общ преглед

Основните произведения на международната готика са олтарните образи и миниатюрите в ръкописите. Съхранени са също и гоблени.

Картините, като правило, са изписани с темпера на дървена дъска. Разпространени са златният фон и украсата на фигурите със злато. Олтарните образи могат за имат от 2 до 10 панели. Тези вертикални панели имат типични готически арки – стреловидни или триъгълни вимперги. Рамката може да е украсена с орнаментална резба и да е позлатена. На самата повърхност на дъската, служейки за фон, може да бъде изрязан или направен от гипс нисък релеф (например клонки от дървета, шрифт). Тази резба се прави, за да се създаде допълнителен живописен ефект на разкош.

Най-мощните европейски дворове също се стремят да се удивляват един друг чрез своите конструктивни украси с единствената цел да утвърдят своята власт. Това налага нова естетика, определяща поколение художници, които са много млади.Alain Erlande-Brandenburg, « Gothique art », Encyclopædia Universalis Мобилността на известните архитекти, чийто престиж надхвърля границите на Франция, позволява в замяна да се разпространяват художествените иновации на новото време, изтривайки за известно време националните особености, като по този начин се създава международен стил.

Елегантността определя бъдещите поръчки през XIV век. Светският модел започва да определя осите на еволюция на архитектурните форми, които стават зависими от спонсорите.

Стогодишната война и Големият папски разкол на Запад причиняват постепенното разпадане на единното религиозно и кралско покровителство, което властва през Средновековието и което до този момент има тенденция да запази местните школи. Отсега нататък принцовете се насочват към услугите на все по-голям брой художници, архитекти и скулптори, носещи титлата valet de chambre в двореца на принца. Това само по себе си не предполага някаква особена функция, но показва, че художникът има статут и после получава пенсия, като остава свободен да отговаря на поръчки от други княжески дворове. Следователно тези художници са и придворни и възприемат съответния за двора дух и обичаи. Няма съмнение, че усъвършенстването на тогавашното изкуство се дължи на това.

Архитектура В архитектурата стилът се оказва изключително траен. Известни местни вариации са Перпендикулярната готика в Англия, Зондер готиката в Германия, Пламтящата готика във Франция, а по-късно и Мануелинът в Португалия и Исабелино-то на Исабел Кастилска.

Епоха на френските принцове (1380 – 1420) Братята на крал Шарл V – Жан дьо Бери, Луи I Валоа-Анжуйски и Филип Смели са големи меценати: периодът е познат като „епохата на принцовете“. Те строят разкошни резиденции, където често забележителната декорация показва напредъка в интериора, вече заложен при Шарл V.Томан, Ралф – „Готика“:архитектура-скулптура-живопис,Konemann,2000, стр.166 – 167

През 1380-те години, с покровителството на херцог Жан дьо Бери – брат на Шарл V, са украсени монументални сгради, вече построени в предходните етапи на готическото изкуство. Архитектът на дьо Бери Ги дьо Дамартен е един от инициаторите и изпълнителите на украсите.Guyotjeannin Olivier et Plagnieux Philippe, « Documents comptables et histoire de la construction, Guy de Dammartin et la cheminée de la grande salle de Poitiers. », Bulletin Monumental, 2006, pp. 377 – 382