Астуро-леонски (; ) се наричат няколко взаимно разбираеми западноромански диалекта, говорени в западната част на Иберийския полуостров (Испания и Португалия). Лингвистично се класифицират като диалекти на един език, но по политически причини се говори за три езика. Астуро-леонските диалекти са резултат от еволюцията на латинския на територията на Кралство Леон и заемат междинно място между кастилския (испанския) от изток и галисийския/португалския от запад.Menéndez Pidal, R. El Dialecto Leonés. Madrid. 1906, 128 – 141Ethnologue report for Spain. Астуро-леонските езици са класифицирани от ЮНЕСКО като застрашени.UNESCO Interactive Atlas of the World’s Languages in Danger.
Към астуро-леонския езиков ареал принадлежат три политически, а не лингвистично дефинирани понятия:
Астурският (asturianu или bable) в испанската автономна област Астурия;
Леонският (llionés) в западните части на провинциите Леон, Самора и Саламанка от автономна област Кастилия и ЛеонEl dialecto leonés y el Atlas lingüístico de Castilla y León и вече изчезналите диалекти в съседните области Рио де Онор и Гудрамил в северната част на окръг Браганса в Португалия; Мирандският (mirandés, в червено на картата вдясно) в селищата около граничния град Миранда ду Доуру в източната част на окръг Браганса, Португалия.
Езикът има три основни диалекта, разделени вертикално от север на юг от Астурия до Португалия. Трите диалекта са:García Gil, Hector (2010). „El asturiano-leonés: aspectos lingüísticos, sociolingüísticos y legislación“. Working Papers Collection. Mercator Legislation, Dret i legislació lingüístics. (25): pp. 49. ISSN 2013-102X. Западен (във виолетово на картата вдясно): по-близо до галисийски отколкото до кастилски (леонски и западноастурски) Централен (в тъмносиньо на картата вдясно): с най-голям брой говорещи (централноастурски) Източен (в светлосиньо на картата вдясно): по-близо до кастилски (източноастурски)
По-далечно свързани с езиковия ареал са:
Кантабрийският (cántabru или montañés, в светлозелено на картата вдясно), говорен в Кантабрия, Испания. Съществуват различни позиции по отношение на тези диалекти: диалекти на кастилския, диалекти на астуро-леонския или независим език; Естремадурският (estremeñu, в тъмнозелено на картата вдясно), говорен в северозападна Естремадура (Испания) е по-далечно свързан с групата и обикновено се смята за кастилски диалект, повлиян от астуро-леонския. Еонавският (eonaviegu, в жълто на картата вдясно) или галисийско-астурски (gallego-asturianu), говорен между реките Ео и Навия в Астурия, който понякога се разглежда като най-западен диалект на астурския, но по-често е разглеждан или като част от диалектите на галисийския, или като независим език.
Име Рамон Менендес Пидал използва името леонски за цялата лингвистична област, включително Астурия. В последно време този термин е заменен с астуро-леонски сред учените, които работят в областта на иберороманските езици. Все още обозначението леонски може да се използва по отношение на астуро-леонския от хора, които не говорят астурски или мирандски.Morala Rodríguez, Jose Ramón. „El leonés en el siglo XXI (un romance milenario ante el reto de su normalización)“, Instituto De La Lengua Castellano Y Leones, 2009. ISBN 978-84-936383-8-2 Речникът на испанския език на Кралската академия за испански език определя астуро-леонския като термин с лингвистична класификация: романски диалект, произхождащ от Астурия и Кралство Леон в резултат на местната еволюция на латинския език. Речникът дефинира леонския като географски термин: разновидност на испанския език, говорена на територията около Леон. Препратката към леонския език в член 5, алинея 2 на Автономния статут на Кастилия и Леон (конституцията) има значението на първия, общ термин.El PSOE propondrá a las Cortes que el leonés se regule allí donde se habla. Diario de León . 23 май 2010 г.
История
Езикът произлиза от простонародния латински с влияния на местните иберийски езици и по-конкретно произлиза от езика на северноафриканските легиони, разположени в Асторга и този на VI Победоносен легион. Еволюция на този романски език е отразена в първите писмени документи от средата на 10 век в някои манастири на Астурия и Леон. Пример за такъв писмен паметник е Nodicia de Kesos (Списъкът на сирената), датиран между 974 и 980 година.J.M. Fernández Catón, J. Herrero Duque, M.C. Díaz y Díaz, J. A. Pascual Rodríguez, J.M. Ruiz Asencio, J. R. Morala Rodríguez, J. A. Fernández Flórez y J.M. Díaz de Bustamante, Documentos selectos para el estudio de los orígenes del romance en el Reino de León. Siglos X-XII , León, Colección Fuentes y Estudios de Historia Leonesa, 2003. Documento 1b (y cfr. los enlaces externos).Datado por Menéndez Pidal „con bastante exactitud“ en torno al año 980 , Diario de León.es, 20 de agosto de 2008.Ramón Menéndez Pidal, Orígenes del español, Madrid, Espasa-Calpe, 1926, págs. 27 – 28.
Традиционното име на езика (на целия лингвистичен ареал) е леонски. Вероятно леонският е разпространен в много по-обширна територия през Средновековието, съответстваща грубо на границите на Кралство Леон. След като кастилският става основен език в Испания, лингвистичните характеристики на леонския език отстъпват прогресивно на запад. Кастилският се появява в областта през късния 14 век, когато централната администрация изпраща емисари и функционери да заемат политическите и църковни служби.
Леонският до началото на 20 век е смятан за неформален диалект (базилект) на кастилския, но в 1906 година Рамон Менендес Пидал доказва, че той е резултат от еволюцията на латинския на територията на Кралство Леон.Ethnologue report for Spain.
Астурски език
От 1974 година са положени много усилия за запазване и разпространение на астурския език. В 1981 година астурският език или бабле е признат официално за сфера, нуждаеща се от защита от централното правителство. В 1994 година астурският е пръв език на 100 000 души и втори на 450 000 души способни да говорят и разбират астурски.Llera Ramo, F. (1994) Los Asturianos y la lengua Asturiana: Estudio Sociolingüístico para Asturias – 1991. Oviedo: Consejería de Educación y Cultura del Principado de Asturias ISBN 84-7847-297-5. Със закон на автономната област от 23 март 1998 година астурският/бабле е обявен за „традиционен език“ в Астурия:
Леонски език
Леонският (разбиран в тесен смисъл като леонските диалекти на територията на провинциите Леон, Самора и Саламанка) в 2006 година е официално признат от автономната област Кастилия и Леон. В член 5, алинея 2 на Автономния статут на Кастилия и Леон е записано:
Леонският, като част от астуро-леонските езици, е смятан за застрашен език от ЮНЕСКО. В края на 1990-те няколко асоциации неофициално предлагат леонски езикови курсове. В 2001 година Леонският университет (Universidad de León) създава курс за учители по леонски и местните и провинциални власти разработват езикови курсове за възрастни. Днес леонски може да бъде учен в големите градове на трите провинции Леон, Самора и Саламанка. Градският съвет на град Леон прави кампании за насърчаване на младите хора да учат леонски.
Мирандски език
Мирандският език (на практика южнолеонски диалект) е говорен в град Миранда ду Доуру и едноименната община Миранда ду Доуру, Португалия. През 19 век, Жозе Лейте ди Вашкунселуш описва мирандския като:
отбелязвайки, че това е напълно отделен език от португалски. От 1986/1987 езикът е преподаван на ученици между 10 и 11 години и днес мирандският се възстановява. Мирандският има по-малко от 5000 носители, но числото достига 15 000, ако се броят и тези, на които той е втори език. В това число към 2000 година 10 000 души го използват регулярно и 5000 го използват, когато се завърнат в областта.Mirandese|Ethnologue
Португалия предприема стъпки за защита на мирандския, като официално го признава в 1999 г.Ley n.º 7/99, de 29 de enero de 1999 de la República Portuguesa. „Reconocimiento oficial de derechos lingüísticos de la comunidad mirandesa“ Регулиран е от Института за мирандски език.
Лингвистични характеристики Морфология В астуро-леонските езици се използват следните синтетични времена: Синтетичен плусквамперфект на -ra. Бъдещ субхунтив на -r(e). Личен инфинитив на -r(e). Завършва по същия начин като бъдещия субхунтив, но се различава в много случаи, тъй като личният инфинитив винаги използва инфинитивната основа, а бъдещият субхунтив използва миналата основа.
Примерни текстове +Член 1 от Всеобща декларация за правата на човека на няколко диалекта на астуро-леонски(Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство.) Място Провинция Диалект ТекстКареньо Астурия Централен Tolos seres humanos nacen llibres y iguales en dignidá y drechos y, pola mor de la razón y la conciencia de so, han comportase fraternalmente los unos colos otros.Сомиедо Астурия Западен Tódolos seres humanos nacen ḷḷibres ya iguales en dignidá ya dreitos ya, dotaos cumo tán de razón ya conciencia, han portase fraternalmente los unos conos outros.Биерзо Леон Западен Tódolos seres humanos nacen ḷḷibres ya iguales en dignidá ya dreitos ya, dotaos cumo tán de razón ya conciencia, han portase fraternalmente los unos conos outros.Кабрера Леон Западен Tódolos seres humanos ñacen llibres y iguales en dignidá y dreitos y, dotaos cumo están de razón y concéncia, han portase fraternalmente los unos pa coños outros.Миранда Миранда ду Доуру Западен (мирандски) Todos ls seres houmanos nácen lhibres i eiguales an denidade i an dreitos. Custuituídos de rezon i de cuncéncia, dében portar-se uns culs outros an sprito de armandade.
Примерен текст на мирандски език е следният текст, написан от Амадеу Ферейра, публикуван в португалския вестник „Публико“ на 24 юли 2007 година и съпоставен с астурския и леонския
Мирандски:Леонски:Астурски:Muitas lhénguas ténen proua de ls sous pergaminos antigos, de la lhiteratura screbida hai cientos d'anhos i de scritores hai muito afamados, hoije bandeiras dessas lhénguas. Mas outras hai que nun puoden tener proua de nada desso, cumo ye l causo de la lhéngua mirandesa.Muitas llinguas tien arguyu de los sous pergaminos antiguos, de la lliteratura escrita van cientos d'annos y d'escritores bien famosos; guei bandeiras d'eisas llinguas. Peru hai outras que nun pueden tener arguyu de nada d'eisu, cumu ye'l casu de la llingua mirandesa.Munches llingües tienen arguyu de los sos pergaminos antiguos, de la lliteratura escrita hai cientos d'años y d'escritores enforma famosos, güei banderes d'eses llingües. Pero hai otres que nun pueden tener arguyu de nada d'eso, como ye'l casu de la llingua mirandesa.
Сравнителни таблици