Валентин Пѝкул () е изтъкнат руски (съветски) писател на бестселъри в жанра исторически и военноморски роман.

Биография и творчество Валентин Савич Пѝкул е роден на 13 юли 1928 г. в Ленинград, РСФСР, СССР, в семейството на матрос (впоследствие корабен инженер), произхождащ от род на земеделци от село Кагарлък, Украйна. От баба си по майка, Василиса Капенина, е възприел любовта си към „великия, удивителен и красив руски език“. Отраства в родното място на баща си.

При избухването на Великата отечествена война баща му заминава като доброволец в морската пехота. Бил е батальонен комисар в Северо-Беломорската военна флотилия. Официално се смята за изчезнал безследно по време на Сталинградската битка, предполага се, че е загинал в боя за Дома на пионеритеПикуль А. И. „Валентин Пикуль. Слово и дело великого романиста“. Вече, 2013..

През 1940 г. цялото семейство отива в Ленинград, където леновете му прекарват блокадата на града през зимата на 1941/1942 г. През 1942 г. по тайния „Път на живота“ са евакуирани в Архангелск. На 14-ия си рожден ден Валентин Пикул бяга от къщи и се записва в училище за юнги на Соловецките острови. През 1943 г. е изпратен да служи на ескадрения миноносец „Грозни“, който конвоира съветски, английски и американски кервани, осигуряващи доставки по ленд-лийза. След демобилизацията през 1946 г. учи за кратко в Ленинградското подготвително военноморско училище.

Работи на различни места, включително като началник отделение във водолазен отряд, а после в пожарна част. Заради недостатъчното си образование учи самостоятелно, събира уникална домашна библиотека, достигнала впоследствие до 11 000 тома, и решава да стане писател, като започва да посещава литературен кръжок. Става член на Дружеството на младите писатели с ръководител Всеволод Рождественски.

Първите му публикувани произведения са разказите „На берегу“ и „Женьшень“ в алманаха „Младият Ленинград“ през 1950 г.

След няколкогодишна работа през 1954 г. е публикуван първият му роман, „Океански патрул“, който има голям успех. Заради него той е приет по-късно в Съюза на писателите.

През 1962 г. заради разногласия с някои литературни дейци се премества да живее в Рига.

Продължава да пише неуморно и през следващите години – ежедневно по 16 – 18 часа, без почивка и празници. Историческата му проза се ползва с голяма популярност в Русия и зад граница. Тя е характерна с истински патриотизъм и изявена гордост от историята на отечеството му. Става любим писател на морския флот и за произведенията си на морска тематика е титулуван като „адмирал на руската маринистика“.

През 1979 година започва публикация на романа му „Нечиста сила“. Имайки антимасонски характер, той се разминава с официалната пропаганда, обвинен е в антисемитизъм, и срещу него започват преследвания, заплахи и даже е бил пребит. Романът е издаден в пълен тираж едва в 1991 година и за него писателят е удостоен посмъртно с наградата „Шолохов“.

Освен романи Пикул написва и 168 повести – исторически миниатюри. Всяка от тях е за личност, всеизвестна или често забравена или загубена в простора на руската история, но допринесла с нещо за нея. С тях той възкресява много имена и е един от първите в СССР „реабилитирали“ Александър Колчак – героя от Първата световна война.

По някои оценки общият тираж на произведенията му по света достига до 500 милиона екземпляра. За творчеството си получава приживе два ордена и две награди. Държавната награда „Максим Горки“ (за романа „Крайцерите“) той дарява на пострадалите от земетресението в Армения, а литературната награда на Министерството на отбраната на СССР (за романа „Из тупика“) дарява на болницата в Рига, където се лекуват воините-„афганци“.

През лятото на 1986 г. писателят преживява масивен инфаркт, но продължава упорито да пише. Валентин Пикул умира на 16 юли 1990 г. в Рига, Латвия. Най-амбициозният му творчески проект, романът „Сталинград“ („Барбароса“), замислен в 2 тома, остава незавършен, както и други произведения, за които е събрал материали.

На негово име са кръстени кораби от Морския флот на Русия, улици в руски градове, малката планета Пикулия (Т4174) открита през 1982 г., както и учредената награда на Министерството на отбраната на Русия за най-добрите произведения на военно-патриотична тема.

Критика

Книгите на Пикул често са подлагани и продължават да се подлагат на критика заради неакуратно боравене с историческите документи, за често вулгарния стил на текста. Някои изследователи наричат произведенията му клеветнически и конюнктурни, насочени само да угодят на съветската властРастиражированная ложь Валентина Пикуля, Ruskline.ru..

Самият Валентин Пикул през живота си е бил много спорна и нееднозначна фигураКак свежий ветер парусу, Ruskline.ru.. Дискусиите за неговия талант и за възгледите му относно историята на Русия продължават десетилетия след смъртта на автораПикуль и Распутин: взгляд из Нижнего НовгородаСтолыпин против Пикуля // журнал „Сенатор“. Сред историците свободното отношение на В. С. Пикул към фактите предизвиква появяването през 2000-те години на шеговития термин „пикуларизация на историята“ (в значението на „белетризация“, както при Дюма).

Произведения Самостоятелни романи Океански патрул, Океанский патруль (1954) Баязет, Баязет (1961) Плевелы (1962) Три часа до Париж, Париж на три часа (1962) На задворках великой империи (1964 – 1966) Из тупика (1968) Реквием за кервана PQ – 17, Реквием каравану PQ-17 (1970) Моонзунд, Моонзунд (1970) С перо и шпага, Пером и шпагой (1972) Звезди над блатото, Звёзды над болотом (1972) Момчетата с лъкове, Мальчики с бантиками (1974) – автобиографичен Думи и дела, Слово и дело (1974 – 1975) Битката на железните канцлери, Битва железных канцлеров (1977) Богатство, Богатство (1977) Нечиста сила, Нечистая сила (1979) Трите възрасти на О'Кини сан, Три возраста Окини-сан (1981) Фаворитът: Роман-хроника за времената на Екатерина II, Фаворит (1984) Всекиму своето, Каждому своё / Под шелест знамен (1983) Крайцерите: Роман за живота на един млад мичман, Крейсера (1985) Имам честта!, Честь имею! (1986) Каторга, Каторга (1987) Ступай и не греши (1990) Морские миниатюры

Недовършени произведения Барбароса, Барбаросса (Том 1 – Площадь павших борцов) (1991) Аракчеевщина Кучетата на Господа, Псы господни Еничари, Янычары Мазна, мръсна и продажна, Жирная, грязная и продажная

Исторически миниатюри 168 броя повести за исторически лица от руската и световната история

От 1990 г. книга на Валентин Пикул не е превеждана на български език.

Книги за Валентин Пикул Валентин Пикуль. Из первых уст – от Антонина Илична Пикул Уважаемый Валентин Саввич! – от Антонина Илична Пикул Валентин Пикуль. Я мерил жизнь томами книг – сборник от документи, редактор Антонина Илична Пикул Живёт страна Пикулия (2006) – от Антонина Илична Пикул Валентин Пикул (2007) – от Николай Коняев Жизнь и творчество Валентина Пикуля в фотографиях и документах (2008) – фотоалбум

Екранизации 1974 – Юнга Северного флота 1987 – Моонзунд 1994 – Бульварный роман 2003 – Баязет – ТВ сериал 2004 – Богатство – ТВ сериал 2004 – Конвой PQ-17 – ТВ сериал 2005 – Фаворит – ТВ сериал 2007 – Пером и шпагой – ТВ сериал

Източници

Биография и библиография във „Valentin-Pikul.ru“ Биография в „Литературен свят“

Външни препратки

Галерия в „Литературен свят“

Категория:Родени на 13 юли Категория:Починали на 16 юли Категория:Руски автори на исторически романи Категория:Автори на исторически романи Категория:Латвийски романисти Категория:Съветски писатели Категория:Родени в Санкт Петербург Категория:Починали в Рига Категория:Починали от инфаркт на миокарда