Висарион Слепченски е български духовник и книжовник от XVI век.
Биография Висарион е роден около началото на XVI век. Във втората четвърт – средата на века развива книжовна дейност в Слепченския манастир, успоредно с Висарион Дебърски. Между 1549 и 1551 година приема схима с името Варлаам.
Известни са 5 написани от него ръкописа:
Огласителни поучения на Кирил Александрийски (НБКМ. № 305), 1547 г.; Житие на Йоана Златоуст с допълнителни статии (НБКМ. № 306), 1548 г.; Четвероевангелие (НБС. Рс. 102), 1548 г.; Стишен пролог за септември – февруари (ГИМ. Хлуд. № 192), 1551 г.; Стишен пролог за март – август, частично за март и юли (НБКМ. № 1041), 1554 г.
В правописа на книгите на Висарион има следи от среднобългарски правопис, възходящ може би към оригиналите им.
Дейността на двамата съименници монаси в Слепченския манастир е непосредствено свързана с реализацията на програмата на архиепископ Прохор Охридски (1528/29 – 1550) за възраждане и разпространение на славянската книжовност в епархията. Критериите за различаване на ръкописите на двамата Висарионовци са изработени от С. Николова.
Литература Ангелов, Боньо. Из старата българска, руска и сръбска литература. София, 1978. Кн. 3, стр. 265 – 281.; Христова Б. Западнобългарски книжовници от XVI в. // Българският XVI в.: Сборник с доклади за българската обща и културна история през XVI в. София, 1996, стр. 343-347; Поп-Атанасов Ѓ., Велев И., Jакимовска-Тошиќ М. Скрипторски центри во средновековна Македониjа. Cкoпjе, 1997, стр. 323-338.
Бележки
Категория:Български духовници от Македония Категория:Хора от община Демир Хисар Категория:Български писатели Категория:Монаси в Слепченския манастир