Кирстен Малфрид Флагстад () е норвежка оперна певица, високо ценена като Вагнерово (драматично) сопрано. Тя се нарежда сред най-великите певци на 20 век и много оперни критици я наричат „Гласът на века“. Десмънд Шоо-Тейлър пише за нея в New Grove Dictionary of Opera: „Никой в рамките на живата памет не може да я надмине по плътност на линията и тона“.

Ранен живот и кариера Кирстен Флагстад е родена на 12 юли 1895 г. в Хамар, Норвегия. Израснала е в Осло в музикално семейство. Баща ѝ е диригент, а майка ѝ – пианистка.

Ранното си музикално образование получава в Осло. Нейният сценичен дебют е в Националната опера в Осло. Първите ѝ записи са от 1913 и 1915 г. По-късно учи в Стокхолм при д-р Гилис Брат и решава да се отдаде на оперна кариера в Норвегия. През 1919 г. се омъжва за първи път и година по-късно ражда дъщеря. По-късно същата година започва работа в новосъздадената Opera Comique в Осло под ръководството на Александер Варнай (баща на известното сопрано Астрид Варнай) и Бенно Сингер. Способността ѝ да учи ролите си бързо е забелязана, тъй като често това ѝ отнема само няколко дни. Тя пее Дездемона, Мини, Амелия и други по-малки роли в Opera Comique.

Между 1928 и 1934 г. Флагстад пее в Stora Theater в Гьотеборг, Швеция. През 1930 се омъжва за втори път за норвежкия индустриалец и търговец на дървен материал Хенри Йохансен, който впоследствие ѝ помага да разшири кариерата си. През 1932 тя прави своя дебют в „Роделинда“ от Георг Фридрих Хендел.

След като играе повече от 10 години в оперетни и лирични роли, Флагстад решава да опита с по-тежки оперни роли като тези в „Тоска“ и „Аида“, която ѝ помага да разгърне драматичния си талант. През 1932 г. поема ролята на Изолда в „Тристан и Изолда“ на Рихард Вагнер и така открива своя истински глас. След прослушване за фестивала в Байройт тя пее през 1933 г. някои малки роли, но през следващия сезон на 1934 г. получава ролите на Зиглинде във „Валкюра“ и Гутруне в „Залезът на боговете“.

Следващи изяви Кирстен Флагстад е забелязана първо от Ото Херман Кан, тогава в борда на директорите на Метрополитън опера в Ню Йорк, САЩ, в едно негово пътуване до Скандинавия през 1929 г. Скоро след това той се опитва да се свърже с нея, но по семейни и други причини тя се съгласява на прослушване едва през 1934 г. и веднага е наета. Дебютът на Флагстад в Метрополитън в ролята на Зиглинде във „Валкюра“ през 1935 г. е сензация. Представлението е предавано и по радиото и водещата емоционално заявява, че една нова звезда се е родила. Скоро след това Флагстад изпълнява ролите на Изолда в „Тристан и Изолда“ и Брюнхилде във „Валкюра“ и „Залезът на боговете“. В същия сезон тя пее Елза в „Лоенгрин“, Елизабет в „Танхойзер“ и Кундри в „Парсифал“. Почти за една нощ тя се утвърждава като най-изтъкнатото Вагнерово сопрано на епохата. Според по-голямата част от критиката тя остава най-великото записано Вагнерово драматично сопрано заради уникалния си глас.

Участва и в постановките на опери в Сан Франциско и в Чикаго. Става изключително популярна в САЩ. През 1936 и 1937 изпълнява ролите на Изолда, Брюнхилде и Сента в Ковънт Гардън (Кралската опера в Лондон, Великобритания) под диригентството на Сър Томас Бийчъм, Фриц Райнер и Вилхелм Фуртвенглер, където също получава огромни овации. През 1938 прави турне и в Австралия. Прави и няколко концерта в Холивуд, където получава звезда на „Алеята на славата“.

През 1941 г. Флагстад се връща по семейни причини в Норвегия. Тогава страната е окупирана от Германия (Третия райх) и това създава на певицата известни проблеми от политически характер. През 1947 г. тя отново пее в Ковънт Гардън, като в периода 1948 – 1952 - във всички свои Вагнерови роли. През 1948 прави турне в Южна Америка. В следвоенните години Флагстад е избрана от Рихард Щраус за премиерата на неговите „Четири последни песни“. За диригент Щраус избира Вилхелм Фуртвенглер. Щраус не доживява до приемиерата, която е 22 май 1950 г. Флагстад тогава е на 55 години.

През 1950 – 1951 тя, все още в забележителна форма, се завръща в Метрополитън опера и играе Изолда, Брюнхилде и Леонора, но вземе решение да приключи с оперната си кариерата. Прощалното ѝ участие в Метрополитън е в "Алцеста" от Кристоф Глук. В Лондон тя се появява в ролята на Дидона в „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел.

Извън сцената След оттеглянето си от сцената Кирстен Флагстад продължава да дава концерти и да прави записи, включително стереофоничен запис на откъси от Вагнер с Ханс Кнапертсбуш и сър Джордж Шолти с Виенската филхармония. През 1958 г. тя изпълнява ролята на Фрика в „Рейнско злато“ под диригентството на Шолти. Операта се записва и се пуска на LP от „Дека Рекърдс“. „Дека“ издава целия цикъл „Пръстенът на нибелунга“ под диригентството на Шолти. Кирстен Флагстад води и майсторски класове. От 1958 до 1960 тя е първият директор на Норвежката национална опера.

Между 1952 г. и до нейната смърт след 10 години, здравето на певицата се влошава. Многократно влиза в болница. През 1958 е диагностицирана с рак на костите. На 7 декември 1962 г. тя умира и е погребана в Осло.

Източници

Външни препратки Kirsten Flagstad Collection (ARS.2004 – 01), Stanford Archive of Recorded Sound Kirsten Flagstad Museum website Kirsten Flagstad Festival Flagstad on film in „The Big Broadcast“ (1938) on YouTube Comprehensive discography of commercial and live recordings, by Timothy Lockley The Greatest Voices of all Time on YouTube Met Opera history on Metoperafamily.org, Посетен на 28 юли 2011

Категория:Норвежки оперни певци Категория:Норвежки певици Категория:Оперетни певици Категория:Родени в Норвегия Категория:Починали в Осло Категория:Починали от рак