Фолко I д’Есте (; † 15 декември 1128) е основател на италианския род Есте и маркиз на Есте, маркиз на Милано, граф на Луни, Генуа и Тортона.
Произход Той е третото дете на Алберто Ацо II д’Есте (* 996, † 1097), първи маркиз на Есте, маркграф на Източна Лигурия (Отбертинова марка), граф на Луни и чрез брак граф на Мен, и на втората му съпруга Гарсенда от Мен (* ок. 1030, † сл. 1071), наследница на Графство Мен. Antonio Neumayr, Illustrazione del Prato della Valle ossia della Piazza delle statue di Padova, на books.google.it, с. 38 Негови дядо и баба по бащина линия са Алберто Ацо I д'Есте и Аделхайд Салическа, а по майчина – граф Херберт I и неизвестна жена. Има един брат: Хуго V († 1131), граф на Мен, съпруг на Ерия Отвилска, дъщеря на Робер Гискар
Има и един полубрат от първия брак на баща си – Велф IV, херцог на Бавария, съпруг на Етелинда Нортхаймска и на Юдит (Фауста) Фландърска, и една полусестра от извънбрачна негова връзка.
Биография След смъртта на баща си през 1097 г. Фолко наследява италианските владения на семейството, които се намират във Венето, около Мантуа, Падуа, Тревизо и Верона, докато неговият полубрат Велф наследява земите на север от Алпите в Бавария. Последният обаче не приема мирно решението на баща си и се опитва неуспешно да завладее земите, дадени на Фолко, подкрепян от могъщата баварска линия на семейството – Велфите. През 1070 г. братът на Фолко Хуго става граф на Мен, наследява земите на техния дядо по майчина линия и се премества във ФранцияClaudio Maria Goldoni, Atlante estense - Mille anni nella storia d'Europa - Gli Estensi a Ferrara, Modena, Reggio, Garfagnana e Massa Carrara, Modena, Edizioni Artestampa, 2011, с. 33, 34, и 39.
Докато братята насочват интересите си към германските и френските земи, Фолко, който има пет деца (може би шест), основава италианския клон на семейството. Имената на семейство Есте, свързани с титлата „маркиз (маркграф)“, се появяват за първи път в документ през 1171 г., следователно дълго след смъртта на Фолко I, който винаги остава свързан с град Есте. След това само неговият син и наследник Обицо се премества във Ферара (въпреки че той редува дома си между Есте и Ферара), като по този начин свързва съдбата на града и семейството заедно през следващите векове.Carlo Bassi, Breve ma veridica storia di Ferrara, Ferrara, 2G Libri, 2015, с. 31 и 32
Брак и потомство ∞ 1109 за неизвестна жена, от която има пет сина и вероятно една дъщеря: Ацо IV д’Есте († пр. 1145) Бонифацио I д’Есте († 1163), ∞ за неизвестна жена, от която има 2 дъщери; Фолко II д’Есте († пр. 1172), ∞ за неизвестна жена, от която има 1 син; Алберто д’Есте (сл. 10 април 1184), маркиз на Есте, ∞ за Матилда († сл. 15 юли 1193), от която има 2 дъщери; Обицо I д’Есте (* ок. 1110, Есте; † ок. 25 декември 1193, Ферара), маркиз на Есте (1137 – 1193), от 1182 г. подест на Падуа, от 1184 г. маркиз на Милано и на Генуа и от 1187 г. господар на Ферара; първият, който носи титлата „маркиз на Есте“; ∞ 1. 1124 за неизвестна жена, от която има един син 2. за София да Лендинара († сл. 1236), от която има един син и четири дъщери; Беатриче д’Есте, верятна
Източници Carlo Bassi, Breve ma veridica storia di Ferrara, Ferrara, 2G Libri, 2015 Giacomo Delayto Annales Estenses, Milano, 1731 libro XVIII Claudio Maria Goldoni, Atlante estense - Mille anni nella storia d'Europa - Gli Estensi a Ferrara, Modena, Reggio, Garfagnana e Massa Carrara, Modena, Edizioni Artestampa, 2011 Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. D'Este, Torino, 1835 Carluccio Frison, FOLCO, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 48, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1997 Foundations for Medieval Genalogy: Modena, Ferrara. Ch. 1: Marchesi d'Este Francesco Bocchi, Este. Norbert Angermann: Lexikon des Mittelalters. Dtv, München 2003, ISBN 3-423-59057-2
Бележки
Категория:Дом Есте Категория:Италианска аристокрация