Горската улулица (Strix aluco) е птица от семейство Совови, един от най-често срещаните видове европейски сови. Разпространена е на Британските острови, с изключение на Ирландия, в цяла Европа, от южните части на Скандинавия до Средиземно море, района на Атласките планини в Северна Африка, от Мала Азия до западен Иран, подпланинските области южно от Хималаите, северен Индокитай, Източен Китай, Тайван и Корея. В България е широко разпространена в цялата страна в равнинни и планински райони. Установена е до 1750 m н.в. Най-многобройна е в пояса 200 – 600 m н.в.Симеонов (1988), с. 74

Възприемана е като полезна птица - регулатор на популациите на мишевидни гризачи и насекоми.Симеонов (1988), с. 78

Физически характеристики

Сравнително едра сова. Дължината ѝ е 37 – 46 см, а размахът на крилата 81 – 105 см. (дължината на крилото е 26 – 31 см.) Теглото и достига 385—800 гр. Главата е голяма, с ясно очертан лицев диск и без характерните издължени пера – „уши“. Крилата са закръглени, а опашката е къса. Симеонов (1988), с. 73 Горната страна на тялото ѝ е кафява или ръждивокафява с тъмни надлъжни петна и дребни белезникави ивици. Отдолу е белезникава с широки надлъжни и напречни шарки. Няма полов диморфизъм, освен доколкото женските са доста по-големи от мъжките, с 5% по-дълги и с 25% по-тежки. Младите екземпляри имат по-рехаво оперение и светли размити шарки.

Местообитание и поведение Горската улулица е постоянна птица в целия си ареал. Среща се по-често в широколистни планински гори и сравнително рядко в равнините. През зимата посещава изкуствени насаждения, паркове, градини и населени места. Постепенно се приспособява за гнездене и в населени места. Не допуска прекалена близост с други съседи. Плътността на гнездящите двойки варира в различните части на ареала. В Западна и Средна Европа 2 съседни двойки могат да са на разстояние 300 – 400 m, докато в България периметърът е около 1 km.

Гнезди в хралупи на широколистни дървета, на височина 2 – 9 m. Наблюдавани са изключения, когато гнезди на земята. Много рядко използва стари гнезда на врани, керкенез, обикновен мишелов, белоглав орел, голям ястреб, кани. Териториална (която обособява и пази своя територия) птица с привързаност към мястото на гнездене, което използва няколко години.Симеонов (1988), с. 76 През деня (с изключение на размножителния си период) стои неподвижно по отворите на хралупи.

Хранене Горската улулица ловува нощем. Храната ѝ е разнообразна. В нея преобладават дребни мишевидни гризачи, но когато не може да намери достатъчно от тях, напада и гълъби, гарги, дроздове, синигери, чичулиги, скорци, орехчета, врабчета, гущери, жаби и твърдокрили насекоми. Погадките (образувания от несмилаемата за нея част от храната, които птицата повръща) ѝ са сиви на цвят, дълги – 4 – 6 см и широки – 2 – 3 см.

Размножаване и развитие Размножителният период започва през февруари или март. Тогава е активна и през деня. Лети между дърветата, пляска силно с крила, трака с човката си и издава силни крясъци.

Снася 4 – 5 бели яйца, които женската мъти 30 дни. Първите дни след излюпването на малките женската ги топли, а мъжкият носи храната. По-късно при храненето вземат участие и двамата родители. Малките напускат гнездото след 1 месец, но дълго след това възрастните птици продължават да ги хранят. При изобилна храна – през „миши години“ (поява на голямо количество мишки), горската улулица отглежда и второ поколение.

Подвидове Броят на подвидовете не е единно възприет. Различните автори, описват между 10 и 15 подвида.Voous, Karel H. (1988), стр. 209 – 219 Тук са представени 11 подвида с тяхното разпространение:Strix aluco . World Owl Trust. Посетен на 30 декември 2008

S. a. aluco (Linnaeus, 1758) – Скандинавия, Централна Европа, Балканския полуостров S. a. biddulphi (Scully, 1881) – Северозападна Индия и Пакистан S. a. harmsi (Zarudny, 1911) – Туркменистан S. a. ma (H. L. Clark, 1907) – Североизточен Китай и Корейския полуостров S. a. mauritanica (Witherby, 1905) – Северозападна Африка S. a. nivicola (Blyth, 1845) – Непал, Югоизточен Китай, Северен Мианмар и Тайланд S. a. sanctinicolai (Zarudny, 1905) – Западен Иран и Североизточен Ирак S. a. siberiae (Dementiev, 1933) – Централен Сибир S. a. sylvatica (Shaw, 1809) – Западна Европа и о. Великобритания S. a. willkonskii (Menzbier, 1896) – Палестина, Северен Иран и Кавказ S. a. yamadae (Yamashina, 1936) – о. Тайван

Източници

Литература Симеонов, Симеон. Совите – нашите тайнствени приятели. Издателство на БАН, София, 1988. стр. 73 – 78 Voous, Karel H.; Cameron, Ad (художник). Owls of the Northern Hemisphere. Collins, London, 1988. ISBN 0-00-219493-7, pp. 209 – 219

Категория:Улулици Категория:Фауна на Палеарктика