Историята на София, столица и най-голям град на България, обхваща няколко хилядолетия от Античността до наши дни, през голяма част от които градът е стопански, културен и политически център на своя регион в центъра на Балканския полуостров.
Древност и Античност Праистория
Най-ранните археологични свидетелства за обитаване на територията на София са от ранния неолит (VI хилядолетие пр. Хр.) – по това време в Софийското поле съществуват десетки малки селища, много от които в рамките на днешния град. Особено значимо и добре проучено сред тях е Слатинското неолитно селище, разположено в югоизточния край на днешния булевард „Шипченски проход“. От времето на халколита (края на V и началото на IV хилядолетие пр. Хр.) е известно селище на мястото на сегашния площад „Княз Александър I“.
Най-ранните данни за заселване на античния център на града – местността около минералните извори на днешната Централна минерална баня – са от бронзовата епоха (II хилядолетие пр. Хр.). Сведенията за това селище са оскъдни, тъй като градът продължава да съществува на това място в продължения на хилядолетия, много от останките са унищожени, а други вероятно остават скрити под големи съвременни сгради. Във всички случаи археологичните изследвания показват непрекъснато обитаване на селището през следващата желязна епоха и през Античността.
Тракийска епоха Сведения за района на днешна София се появяват в древногръцки писмени източници в средата на V век пр. Хр., като по това време тази част на Балканския полуостров е населена с различни народи от групата на траките. Тукидид сочи като северозападни съседи на Одриското царство в Софийската котловина трери и тилатеи. Тези две етнически групи не се споменават от други автори. Областта на север от планината Скомброс (Витоша) се населява от племената тилатеи, посочени през V век пр.н.е. от Тукидид и трери, посочени от Страбон през I век пр.н.е. Територията, която заемат тилатеите и трерите, се ситуира между днешните София, Перник, Босилеград и Пирот, като изрично се споменава река Оксиос (Искър).
През III век Дион Касий (Dio Cassius Cocceianus – лат. ез.) нарича част от римските противници от I век пр. Хр. (времето на посоченото от него първо завладяване на днешните български земи) серди, като ги причислява към голямата общност на траките. За мнозина от съвременните учени сердите са несъмнена част от едно келтско населениеМихайлов, Георги, „Траките“, София, 1979, стр. 71: „Археологическите находки несъмнено доказват, че сердите са келтски народ. Изказваната по-рано хипотеза за предполагаемия им тракийски произход не почива на никакви факти и не издържа научна критика“Попов, Димитър, Древна Тракия, стр. 44: „Данните от археологията и ономастиката подчертават принадлежността на сердите към келтското семейство“The Cambridge Ancient History, Volume 3, Part 2: The Assyrian and Babylonian Empires and Other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries BC by John Boardman, I. E. S. Edwards, E. Sollberger, and N. G. L. Hammond, ISBN 0-521-22717-8, 1992, page 600: „In the place of the vanished Treres and Tilataei we find the Serdi for whom there is no evidence before the first century BC. It has for long being supposed on convincing linguistic and archeological grounds that this tribe was of Celtic origin.“ с корени преди III век пр. Хр. От каменни надписи, отнасящи се за селището при минералния извор, е известно името Сардики или Са/ердонполис. Това име обикновено се превежда разказвателно – Град на сардите/сердите. Друг прочит е Сардиград, Сардонград, съответно – Сердиград, Сердонград. Обръща се внимание на близките топоними като Сард-еня/иния, Сарди, Сяр (Сѣръ) и пр. (съгл. проф. д-р Димитрина Митова Джонова,Мегалитен храм кладенец при с. Гърло, Пернишки окръг. Национален институт за паметниците на културата, София, 1984.Митова-Джонова, Проф. д.и.н. Димитрина. Протосардинска култура Нураги. Произход и същност – УИздателство „Климент Охридски“, София, 1993. Ст.н.с. I ст. д-р арх. Христо Генчев, Доц.д-р Веселина Вачкова и др.). С изключение на силна териториална и градоустройствена информация почти няма исторически данни за града през периода на предсердикийското селище (раб. име – Протосердика).
Според Дион Касий (около 220 година сл. Хр.) когато римляните настъпват в областта през 28 – 9 година пр. Хр. (събития, около 250 години преди написването на историята), те „... успяват да подчинят сердите...“. Това е единственото споменаване на „серди“. Каменни надписи свидетелстват за изписването на името на селището при минералния извор – Сердонполис (Серди/Сердон-град, „Град на сердите“). Редица учени изразяват внимателно отношение относно естеството на връзката „серди – Сердонполис“Фол, Александър. История на българските земи в древността – Изд. ТанграТанНакРа, София, 2008.Генчев, Ст.н.с.I ст. д-р арх. Христо Христов. „София, мислена в пространството и отвъд времето“, Второ допълнено издание, 447 стр., Изд. „Фондация ЕХГ“, София 2012.Митова-Джонова, Проф. д.и.н. Димитрина. Протосардинска култура Нураги. Произход и същност – УИздателство „Климент Охридски“, София, 1993.Вачкова, Доц. Веселина Кирилова. Един път, един храм, един дворец и десет века история, Предговор Проф. Валерия Фол – Тангра ТанНакРа ИК ООД, 2015 г., София Относно същината на населението „серди“ както в българската литература, така и в западноевропейската, е прието схващането, че те са част от келтите.Михайлов, Георги, „Траките“, София, 1979, стр. 71: „Археологическите находки несъмнено доказват, че сердите са келтски народ. Изказваната по-рано хипотеза за предполагаемия им тракийски произход не почива на никакви факти и не издържа научна критика“Попов, Димитър, Древна Тракия, стр. 44: „Данните от археологията и ономастиката подчертават принадлежността на сердите към келтското семейство“The Cambridge Ancient History, Volume 3, Part 2: The Assyrian and Babylonian Empires and Other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries BC by John Boardman, I. E. S. Edwards, E. Sollberger, and N. G. L. Hammond, ISBN 0-521-22717-8, 1992, page 600: „In the place of the vanished Treres and Tilataei we find the Serdi for whom there is no evidence before the first century BC. It has for long being supposed on convincing linguistic and archeological grounds that this tribe was of Celtic origin.“
Почти няма информация за града през тракийския период – откъслечни писмени източници се появяват от времето на завладяването от римляните, а археологическите сведения са фрагментарни, заради мащабните римски строежи върху предходното тракийско селище. Все пак наличните данни показват, че то вече е използвало запазената и през римския период Хиподамова система на перпендикулярни улици, ориентирани по главните географски посоки. Изключение е една диагонална улица от минералния извор на северозапад към тогавашното корито на Владайската река. Предполага се, че на възвишението югоизточно от извора се е намирала укрепената резиденция на владетеля и градския храм.
Вероятно през IV век пр. Хр., при Филип II, земите на сердите са завладени от Древна Македония, като остават част от същинска Македония и след разпадането на империята на Александър Македонски. С упадъка на царството през III век пр. Хр. то губи владенията си във вътрешността на Балканския полуостров и по време на завладяването му от римляните в средата на II век пр. Хр. Софийското поле не е част от него.
Сердите са подчинени от Римската република през 28 година пр. Хр. Година преди това римският проконсул на Македония Марк Лициний Крас предприема поход срещу пресеклите Дунав бастарни, който има успех, но по обратния път се сблъсква със съпротивата на сердите. През 28 година пр. Хр. той се връща и завладява земите им, прилагайки големи жестокости и принудителни изселвания.
За пръв път около 220 година Дион Касий посочва активните военни действия на римляните за завладяване на областта през 29 – 28 година пр. Хр.„Римска история“, глава 51, части 23, 24, 25.Вачкова, доц. Веселина Кирилова. Един път, един храм, един дворец и десет века история, Предговор проф. Валерия Фол – Тангра ТанНакРа ИК ООД, 2015 г., София В Глава 51 на Римска история Дион Касий се спира на някои от действията на Рим за подчиняването на част от земите на днешна България. Съгласно Дион Касий през 28 година пр. Хр. проконсулът на Македония Марк (Лициний) Крас, бива изпратен в Гърция и Македония и воюва с Даките и Бастарните/Скитите, усмирява насрещната Мизия, усмирява и съседните Трибали, и Дарданите ...... завладява районът Сегетика (?) ... успява да подчини Медите и Сердите... Възможно е около средата на I век пр. Хр. и Сердика да е била включена в новосъздадената римска провинция Тракия. През този период вероятно започва и заселването на ветерани от римската армия в новозавзетите земи. При управлението на император Марк Аврелий Сердика получава правото да сече собствени монети, а около 180 година е изградена и крепостна стена, която в продължение на столетия очертава същинския град, така както го разбира античното римско градоустройство.Генчев, Ст.н.с.I ст. д-р арх. Христо Христов. „София, мислена в пространството и отвъд времето“, Второ допълнено издание, 447 стр., Изд. „Фондация ЕХГ“, София 2012. За периода на императорите Галиен, Аврелиан и Клавдий II (III – IV век) „... имаме сведения, че в Сердика е функционирала държавна монетарница, която не е сякла монети от името на градската управа, а – с позволението на императора, които вече са съвсем друга категория пари...(Археол. Весела Кацарова, 2017, София)“ Археологът Весела Кацарова: Дали открихме монетарницата на Сердика? Възможно е. сп. „National Geographic“. 27 септември 2017, София.
Римска епоха
Създаване на римския град
Малко след римското завоюване Сердонполис става център на стратегия Сардика/Сердика („Стратегия на сердите“), чието име постепенно преминава и върху града. Стратегията обхваща територия между Траянови врата и днешния Пирот, а на север достига отвъд Стара планина. През 45 година Сердика е включена в новосъздадената римска провинция Тракия. През този период започва и заселването в Сердика на ветерани от римската армия, които получават земи в неговите околности. По време на император Марк Улпий Траян (98 – 117) градът получава права на муниципия и официалното име Улпия Сердика в чест на императора. Името (на стратегията и града) се изписва чак до Средновековието както Сардика, така и – Сердика, като все още не може да се установи кое е по-ранно. В мнозинството късни географски карти се приема Сардика – за областта и Сердика – за укрепения град.
При управлението на император Марк Аврелий Сердика получава правото да сече собствени монети и, както и други градове в Тракия, е укрепена с крепостна стена заради нарасналия риск от нападения през северната граница на Империята. Съоръжението е завършено между 176 и 180 година и в продължение на столетия очертава ядрото на града. Тя огражда територия от 16,4 ha с формата на ориентиран от север на юг правоъгълник със скосен по тогавашното корито на Владайска северозападен ъгъл. Стената, изградена с тухлена зидария върху каменен фундамент, с дебелина 2,2 m и височина 8 – 9 m, е оборудвана с кръгли и триъгълни кули и има четири порти – в средата на западната, източната и южната стена и в северозападната стена. Портите са начални точки на двете главни улици, които, както и обиколната улица от вътрешната страна на стената, имат ширина 9 m, докато останалите улици са с ширина между 5 и 8 m.